Отиде си ужасното дете на перестройката, единодушни са френските издания по повод кончината на първия руски президент Борис Елцин.
Вестник "Фигаро" определя Елцин като човек, пълен с изненади, който ще остане в историята като политика на руския преход от комунизма към капитализма. Изданието припомня, че най-трудният период от управлението на Елцин е войната в Чечня от 1994 до 1996 година, приключила с десетки хиляди убити и с ново унижение за бившата Червена армия.
Вестник "Монд" коментира, че и двата мандата на Елцин като руски президент са били белязани от огромни проблеми. Ако войната в Чечня е била проблемът през първия мандат на Елцин, то финансовата криза от 1998 година се превърна в огромния проблем на неговия втори президентски мандат, коментира изданието. Вестникът отбелязва, че Елцин ще остане в историята не само като политика на руския преход, но и като президента с много здравословни проблеми, породили слуховете, че има проблем с алкохола. Няма да се забравят и гафовете на Елцин, които медиите не се лишиха от удоволствието да тиражират широко, допълва изданието.
Историята ще запомни Елцин като катализатор на краха на комунизма и разпадането на Съветския съюз, но и като политик, който не можа да превърне страната си в истинска демокрация, отбелязва вестник "Либерасион".
Изпратен в Кремъл от демократите и либералите, Елцин бързо надяна одеждите на руски цар. Неговата концепция за управлението си остана авторитарна. Той написа в мемоарите си: "В тази страна трябва да има някой, който да управлява", за да се опита да оправдае анархията, в която изглежда затъваше страната му в началото на неговото царуване. По онова време икономическата ситуация беше катастрофална, шоковата терапия не донесе нищо друго освен да направи по-голяма част от населението още по-бедно, докато новите руснаци заграбиха богатствата, а организираната престъпност и корупцията се ширеха навсякъде, коментира вестникът.
Най-запомнящата се снимка на Елцин е тази, на която той се е качил върху танк през август 1991 година, за да сложи край на пуча, който искаше да върне комунизма в неговия най-чист и суров вид.
Хората обаче лесно забравят, че две години по-късно именно Елци изпрати танкове срещу руския парламент, разбунтувал се срещу големите правомощия на президента, допълва изданието. Не трябва да се забравя също, че през 1994 година Елцин се подаде на стремежите си за слава и започна войната в Чечня, която отне живота на 80 000 цивилни и помрачи международния блясък на Елциновата демокрация, отбелязва "Либерасион".
Изпратен в Кремъл от демократите и либералите, Елцин бързо надяна одеждите на руски цар. Неговата концепция за управлението си остана авторитарна. Той написа в мемоарите си: "В тази страна трябва да има някой, който да управлява", за да се опита да оправдае анархията, в която изглежда затъваше страната му в началото на неговото царуване. По онова време икономическата ситуация беше катастрофална, шоковата терапия не донесе нищо друго освен да направи по-голяма част от населението още по-бедно, докато новите руснаци заграбиха богатствата, а организираната престъпност и корупцията се ширеха навсякъде, коментира вестникът.
Най-запомнящата се снимка на Елцин е тази, на която той се е качил върху танк през август 1991 година, за да сложи край на пуча, който искаше да върне комунизма в неговия най-чист и суров вид.
Хората обаче лесно забравят, че две години по-късно именно Елци изпрати танкове срещу руския парламент, разбунтувал се срещу големите правомощия на президента, допълва изданието. Не трябва да се забравя също, че през 1994 година Елцин се подаде на стремежите си за слава и започна войната в Чечня, която отне живота на 80 000 цивилни и помрачи международния блясък на Елциновата демокрация, отбелязва "Либерасион".
