Франсоа Кантие, президент на международната организация „Адвокати без граници”
Какъв е смисълът представители на „Адвокати без граници” Франция да бъдат конституирани към защитата, това няма ли да забави процеса?
Ние не искаме да бавим процеса. Ето защо не искаме нашето конституиране, официалното ни присъствие да забави процеса. Работата, която вършим, не изисква официално конституиране, защото сме в помощ на адвокатите, които са вече част от делото. Ние винаги сме казвали пред съда, че фактът, че не сме официално конституирани, не е пречка за хода на делото. Защото нашата международна организация „Адвокати без граници” присъства редом до адвокатите, които са част от делото. Присъствието ни е на първо място. На второ място нашите компетентности, които имаме в международното наказателно право, ние можем или директно да ги изразим, ако сме конституирани, или да ги предадем на адвокатите Пламен Ялнъзов, Бизанти или на друг адвокат който е на място. Ние смятаме, че обвинените са невинни и искаме либийското правосъдие да признае по най-бързия възможен начин тяхната невинност. Така че не ние можем да забавим процеса.
Има ли шанс българските медицински сестри да бъдат пуснати от затвора до края на процеса?
Вие знаете, че ние написахме молба за тяхното пускане на свобода преди много време. Адвокат Бизанти официално предаде наша молба на заседанието на 9 май. Не знам дали имаме отговор до момента, но принципно правосъдието, и по-точно криминалният съд, може всеки момент да освободи обвинените. Честно казано, това би ме учудило - ако либийското правосъдие го направи сега, в момента когато процесът оживено се развива.
Споделяте ли мнението на заместник-външния министър на България Фаим Чаушев, че делото ще приключи към края на лятото, до есента?
Имам и друга информация, но това не е информация, а са очаквания. Аз също така дискутирах и с мои либийски приятели преди дни, които ми говориха за няколко седмици. Но вие знаете, че е почти невъзможно да знаеш кога ще завърши един труден и важен наказателен процес.
Какви са вашите финансови очаквания от българската държава – тя да ви поеме разходите ви по хотелите и по пътните, или очаквате хонорари за работата ви като адвокати?
Нека нещата са ясни, защото разбрах, че е имало публикации в българската преса за парите, които „Адвокати без граници” са искали. Аз съм президент и основател на организацията „Адвокати без граници”. Всички наши членове действат доброволно, което означава, че никой не е платен. Какво прави моята организация – тя търси необходимите фондове за плащане на цялата логистика. Самолетите обаче не са без пари, хотелите също не са безплатни, както и визите, телефоните струват пари, нищо не е безплатно. „Адвокати без граници” не целят никакво възнаграждение. Както от другите фондове, така и от българската държава, търсим покриване на разходите по защитата. Истина е, че за това дело, както и за всяко подобно, нашата организация привлича бюджети, като ние сме финансирани от френската държава, от Швейцария, Белгия, от ЕС, като ние присъстваме в Азия, в Африка, в Европа, в Южна Америка. Ние също сме финансирани от международната франкофонска организация, в която България членува. Нашата система на функциониране е ясна и прозрачна. Изчисляваме разходите и търсим финансиране, за да покрием разходите по нашата мисия. Адвокатите правят това безплатно за сметна на времето си. Аз като председател на организацията не зная колко пъти ще изпратя представители на място - два пъти, десет пъти, дали това ще трае две седмици, три седмици, един месец два месеца, отначало се опитваме да преценим, но не знаем какво ще се случи.