Коментар

Нова диета: колко дълго ще издържат децата без образование

29 април 2011 20:34

Онзи ден стана голям въпрос - за свободата на словото и възможните наказания до четири години затвор за журналисти, обвинени в подтикване към омраза, дискриминация и други ключови престъпления срещу човечеството. Люта лава изригна в защита свободата на словото, не че е лошо да се брани свободата, естествено.

Принципно свободата на словото си е свобода на мнението и възможностите на хората да преценяват разумно какво да правят в тоя пуст живот и какво да не правят. Тя, „свободата”, не се спуска със закон, който казва: от 13 часа сте свободни. „Словото” е сериозна работа - „казана дума, хвърлен камък” един вид, тия неща не се решават ей така. За да имаш „свободата” да изразиш правилно, умно, обосновано своето мнение, тоест да се ползваш от тази свобода на словото, трябва да бъдеш добре образован. Отлично образован.

Свободата на идва от законите, а от образованието. Колкото си учил, толкоз свободен ще бъдеш.

Свободата на словото не идва и от 30-ина глашатаи, които всеки ден правят кръстоносни походи по медиите и разнищват тема след тема, за да покажат на гласоподаватели кое е правилно и кое не. Свободата на словото идва тогава, когато достатъчен брой от тези гласоподаватели осъзнаят гражданското си право на свободно изразяване на мнение, повдигнат глава, поизтупат прашасалото си самочувствие и кажат какво мислят по даден обществено значим въпрос. Това вече е свобода на словото. И тя се случва, когато въпросните гласоподаватели са образование. Научили са си уроците в училище.

Както се оказва, напоследък образованието съвсем не е национален приоритет, кому трябват умни поданици впрочем? Не че подценявам някои от важните теми от седмицата - Белене, изборите за президент, скъпия бензин, Шенген, полицейското насилие, автомобилните катастрофи, сватбата на Уилям и Кейт Как-По-Дяволите-Беше-Фамилията-Й, но темата за образованието някак е ритната в ъгъла.

Българското общество е подложено на трайна образователна диета. Колко дълго човек може да оцелее без образование? Къде са онези ментори, възрастните ни учители в живота, които помагат на необикновените, талантливи деца, да реализират пълния си потенциал? Къде са онези управници, които наистина инвестират в образованието и съзнават, че точно от образованието тръгва всичко - абсолютно всичко - възможностите след време нашите деца да вземат правилното решение за Белене, да изберат правилния президент, да предложат правилното решение за справяне с автомобилните катастрофи...

В тези диетични образователни дни очаквано идва информацията, че поради ред причини (Гергьовден, Деня на славянската писменост, мини- и максиматури, зрелостни изпити, абитуриентски балове) нашите деца постепенно излизат във въздълга ваканция още от началото на месец май. Както се казва, помахайте с ръка, ще се видим на 15 септември. То пък 15 септември се пада четвъртък, кажи го от 19 септември, за по-лесно.

Няма грешка в изчисленията. Лека-полека, нищо че е май, с песен на уста “пред нас са блеснали житата”, започва голямата училищна ваканция. За първокласниците - те ще учат десетина дни през май. По-големите им от връстници от втори до шести клас ще се мернат за две седмици. Шумните и палави абитуриенти - една седмица им стига. И така нататък.

Разбира се, темата вълнува от години прогресивния свят (все пак идва месец май, трябва да ползваме думи като „прогрес”, „напред”, „магистрали” и „висини”). Безброй изследвания са показали, че по-дългото ангажиране на децата в училище намалява редица вредни злини в дългосрочен план. Дългите ваканции намалят значително възможностите на децата да се адаптират към учебния процес, да учат, да се интересуват, да бъдат любопитни, да се развиват. Най-добрият вариант - за единствената четириседмична ваканция през август и кратки междусрочни ваканции, започва да се прилага в развитите страни.

Нещо повече - като към официалните ваканции добавим и отсъствието на децата по здравословни и други причини, картинката става особено шарена. Не се заблуждавайте - цените на доста туристически пакети са далеч по-ниски в работно/училищно време и родители предпочитат да заведат децата си на ски, докато останалите учат. Не че седмица в планината с мама и тати е лоша, но пропуснатият материал си е пропуснат материал, който трудно се наваксва.

И как да се навакса, когато стоварваш детето си в 7 и половина в училище, заспало на задната седалка. Към обяд то вече е приключило с часовете и ако нямаш възможност да посещава занималня или друго следучилищно занимание, сънливият период продължава. Не си и мечтая, че някой би инвестирал в следучилищна заетост на децата - спортни занимания, клубове по интереси, специализирани центрове. Че на кого му трябва образование, нали приоритетите са други?

Естествено, че никой не трябва и да си помисля да отнеме на децата възможността да бъдат само деца - да играят, да правят бели, щуротии и непозволени неща. Но липсата на адекватно образование намалява дори качеството на игрите. Въображението в децата днес е достигнало кота нула, а дългите почивки едва ли ще го повишат.

Не си представям как точно децата ни ще влязат в супервзискателния и развиващ свят навън, с минимални познания, но максимално дълги почивни дни? Може би единственото, което биха могли да научат връстниците си навън е как да почиват по-дълго.

Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни