Кой казва, че нашите политици не се учат от историята? В края на VIII век българският владетел Телериг пише заблуждаващо писмо на византийския император, че смята да избяга при него. Трябвала му обаче подкрепата на византийските хора в българския двор, за да осъществи намерението си. Научил от наивните ромеи имената на родоотстъпниците, Телериг незабавно прочиства Плиска от гръцки агенти.
В средата на XX век същото прави червеният лидер Вълко Червенков: първият секретар на БКП прочете пред партията писмо, че не е съгласен с провеждания курс. Несъгласните с режима му повярваха и излязоха от нелегалност - само за да попаднат в ръцете на милицията. Годината е 1951.
Несъгласните с режима се наричат горяни: не-казионни земеделци, принципни комунисти, националисти, анархисти. Те се борят с оръжие да свалят комунистическия режим, наложен с кървав преврат пред танковете на враждебна армия. В страната горяните срещат народната подкрепа, като тук и там заемат села и раздават правосъдие, различно от национализация. Имат си собствено радио „Горянин", което предава от Гърция.
Апотеозът на съпротивата им идва на 1 и 2 юни 1951 г., когато в Сливенския Балкан чета от 106 горяни, водени от Георги Търпанов, пробива обсадата на 6 хиляди милиционери, като не оставя нито един свой ранен боец в ръцете на врага. Скрит в танк недалеч от мястото на битката, Червенков с трепет очаква развоя на събитията - разказва Стефан Цанев.
Известно е, че в страната до 1956 г. са действали 28 по-големи горянски чети и множество по-малки. Тези банди заплашвали да вкарат страната в гражданска война, затова за ликвидиране на горяните е създадено специално XII управление на Държавна сигурност. Създаването на агентурна мрежа, основана на предателството и страха, е било основната стратегия на комунистите за справяне с горяните.
Показателна е съдбата на село Влахи край Кресна. Там е родното място и укреплението на известния горянин Герасим Тодоров. Бунтарят в един момент контролира от Влахи целия Сандански край и комунистите коментират, че народната власт там е почти ликвидирана. През 1905 г. във Влахи са живеели 2250 българи. През 2011 г. населението по ГРАО е точно 8 души. И то не защото хората са поискали масово да се изселят от красивия пирински край.
Не е учудващо, че тези факти са непознати за широката публика: освен агентурната мрежа, дезинформацията е основно оръжие в арсенала на ДС. Не по-известно е, че паметникът на Съветската армия в центъра на българската столица е издигнат през 1953 г. не толкова в прослава на „освободителите", колкото като закана за немирните българи да не стават горяни. Руските танкове са наши танкове, внушават на народа българските комунисти.
Този паметник бе оцветен в тъжно весели краски в края на миналата седмица. Българските власти осъдиха този „хулигански акт", руските медии се оплакаха как в България се оскверняват паметници на армията освободителка. А българските интелектуалци с рядко единство заявиха, че приветстват като творец бояджията на паметника.
Справедливите си възгледи за културно - историческите и моралните достойнства на красиво изрисувания паметник споделиха гласове като Едвин Сугарев и Ивайло Дичев. Но политиците на кротка България решиха да не се вслушат в тях, а да заплашат със затвор автора, прокарал паралел между героите на новата и старата империя, чийто васал е България.
Политиците ни явно не могат да се поддадат на емоции, нито да разчитат на помощ отвън, след като само през 2009 и 2010 г. търговският ни дефицит с Русия надхвърля 10 млрд. лв., по данни на БНБ. За много по-малки суми много по-богати страни от нас надигат вой до възбог, но аз си мисля за повече: наистина ли имаше смяна на политическото владичество на Русия над България с икономическо? Или и политическото господство още е тук?
С какви очи днешните български политици откриха този месец нов музей на модерното изкуство в София, след като с тяхна благословия беше отмита едва ли не първата истински въздействаща, подтикваща към мисъл и действие проява на модерно изкуство в България?!
Изкуството, както и демокрацията, не стои по музеи. Те бродят сред хората и имат свойството да събарят любимите идоли на царете. Каквото и да твърди кметът на София, понякога това става нощем. Та нали и библейският герой Гедеон стъпка през нощта кървавите идоли на филистимците? Изрисуваният паметник е добра новина за България - изкуството и демокрацията са заразни.