НАТО и талибаните
НАТО и талибаните / netinfo

Постепенното завръщане на талибаните в Афганистан, всяка пролет с все по-яростни офанзиви, особено през 2006 г., превърнало се във вече стабилно и дестабилизиращо присъствие в повече от половината страна на пущуните, е сигнал за тревога за афганистанските власти и водената от Съединените щати военна коалиция на НАТО. Отново Южен Афганистан се превръща в арена на сблъсъци, а западните държави, изпратили свои войски в страната, започват да изразяват сериозни съмнения относно шансовете за победа, подобно на някои политици и дипломати във Франция.

Пущунските студенти по вероучение, откърмени от тайните служби и медресетата в Пакистан и подкрепяни от джихадисткото движение Ал Каида, печелят все по-голяма почва в страната и в съзнанието на афганистанците. Това тяхно засилване, пет години и половина след свалянето на талибанското ислямско емирство, представлява голям провал за НАТО.

Операцията на Запада в Афганистан страда от множество недостатъци. Във военно отношение мисията на НАТО, която беше предназначена да преследва Осама бин Ладен и да стабилизира обезкръвената страна, отново пое пътя на войната с войници,

възприемани като арогантни окупатори, които твърде малко уважават местните обичаи, със смъртоносни бомбардировки, които не щадят цивилното население, както и с невъзможността да бъдат сплашени местните военачалници, които с настървение се мъчат да запазят властта си и съществуването на техните военизирани формирования.

В икономически план загубите са гигантски: половината от похарчените пари отиват за функционирането на самите дарители, а част от другата половина изчезва в меандрите на корумпираната афганистанска администрация.

В политически план равносметката не е много по-позитивна, тъй като президентът Хамид Карзай в действителност контролира само столицата Кабул.

Резултатът от тези провали е, че страните, присъстващи в Афганистан, вече поставят драстични условия за техния ангажимент, отказват войниците им да бъдат разполагани в дадена провинция или да се бият в определи зони - в случай, че чисто и просто не обмислят дали да не изтеглят войските си. Както в Ирак, операцията се сблъсква с почти неразрешима дилема: оставането в страната означава да се поеме риска от въвличане в мащабна и обречена на неуспех война; изтеглянето е равнозначно на признание за поражение пред тоталитарно ислямистко движение, практикуващо тероризма, изоставяйки в същото време на произвола на съдбата афганистанците, които са заложили на западната намеса, а оттам и на демокрацията.

Ако Америка на Джордж Буш все още не изглежда способна на истинско преосмисляне на своите военни операции в Афганистан и Ирак, Европа трябва много спешно да постави въпроса за естеството на своето участие в Афганистан. От това зависи доверието към самата нея, към НАТО, както и към бъдещите й възможности да се намесва в конфликти извън границите си. /БТА/

Последвайте ни

Коментар