На 10 години Себастиан знае какво е да си беден в Испания
На 10 години Себастиан знае какво е да си беден в Испания / снимки: Reuters, архив

Себастиан, който е на 10 години, и Габриела, която е с година по-голяма от него, сядат тържествено на масата за следобедна закуска. Подобно на десетки бедни деца, за които грижите след училище е поел помощният център във Вал д’Eброн, Барселона, Себастиан и Габриела очакват това следобедно похапване, което може би ще им бъде и вечеря.

От една година Себастиан идва всяка вечер тук, след като свърши училище в работническия квартал, разположен на хълм в северната част на Барселона. Родителите на Себастиан, безработен хлебар и домашна помощница, едва свързват двата края със своите четири деца, подобно на все повече семейства в Испания.

„Предпочитам да идвам тук, защото е безплатно. В държавното училище трябва да плащам, а аз не мога”, признава момченцето с къса коса и мъдро личице, което вече знае цената на нещата. „Тук ми харесват масажите и почивката”, допълва той и черните му очи внезапно просветват.

„На мен пък ми харесват занятията по готварство. Направих яйца за родителите си и сложих малко сос, който те никога не бяха опитвали. Те се почувстваха много горди заради мен”, допълва със светнали очи приятелката на Себастиан, Габриела. Защото за тези испански семейства храната се е превърнала в основна грижа.

До Себастиан и Габриела стоят директорът на помощния център и една психоложка и ги слушат внимателно. Децата са привлечени от това място не заради вида му - центърът прилича на училище със своите сиви стени насред блоковете - а заради начина, по който ги посрещат и дейностите, с които се занимават тук.

Помощният център е един от 200-та, създадени от Федая, неправителствена организация, която активно подпомага децата в Каталония.

На 10 години Себастиан знае какво е да си беден в Испания
netinfo

„Ако преди следобедната закуска имаше само възпитателна цел и учеше децата на хигиена и общуване, днес тя е приоритет за семействата”, обяснява Раул Леронес, директорът на центъра. „Всички деца ядат, взимат си допълнително и ние им приготвяме порции, които те отнасят вкъщи”, добавя той.

„С настъпването на кризата семействата, които се намираха в деликатно положение, направо заживяха ден за ден”, казва Соня Мартинес, директорката на организацията Федая.

Себастиан е едно от тези деца в неравностойно положение. „Мама печели само 800 евро на месец, а наемът ни е 500 евро. Родителите ми почти нямат пари”, казва той.

Икономическата криза ускори организирането на областните избори в неделя Каталония. В резултат на  задушаващите бюджетни икономии центърът във Вал д’Еброн изгуби тази година 20% от субсидиите си, отпускани му от регионалните власти. Изправени пред нарастващата бедност в този район, където една четвърт от работоспособното население е безработно, хуманитарните организации бият тревога.

„Увеличението на бедността по принцип е най-видимото последствие от кризата и отзвукът му върху децата е особено обезпокояващ”, предупреди УНИЦЕФ в доклад, в който броят на бедните деца в Испания беше оценен на близо 2,2 милиона.

Испания е сред страните от ЕС, които са най-засегнати от бедността сред децата. Тя се нарежда точно зад Румъния и България по този показател, сочат данни на Евростат. Драмата на испанските деца е особено обострена в Каталония, областта, която инвестира повече от която и да е друга част на Испания в детски надбавки. В Каталония броят на децата, които живеят под прага на бедността, нарасна от 17,6% през 2008 г. на 28% през 2011 г. Като цяло за Испания този скок е от 24,1% на 26,5%.

Децата плащат много скъпо психологическите последици от бедността, която води със себе си стрес и семейни раздори, разказва Соня Мартинес. И което е още по-лошо, поради липса на балансирана храна, някои деца страдат от неврологични проблеми, които могат да причинят необратими щети, допълва тя.

На 10 години Себастиан знае какво е да си беден в Испания
netinfo


Онова, което спасява децата, е семейната солидарност и важната роля на бабите и дядовците. „Без това семейно ядро нашето общество щеше да е изпълнено с много повече насилие”, казва Раул Леронес. Солидарността между съседите също е от значение. Вечер родителите на Габриела придружават Себастиан до дома му с колата си, защото родителите на момченцето нямат пари за бензин. „А и бездруго колата ще я продаваме, защото ни трябват пари за ток, вода и други неща”, признава Себастиян, свеждайки поглед. (БТА)