Московски дневник: Добре дошли в Дивия изток
Московски дневник: Добре дошли в Дивия изток / netinfo

Кореспондентът на Би Би Си Джеймс Роджърс размишлява дали животът в Москва е толкова опасен, колкото смятат мнозина западни гости на руската столица. Той също така се пита каква е логиката на нощните доставки на загубен самолетен багаж. Московският му дневник се публикува на всеки две седмици.

ПРОБЛЕМИ С ИМИДЖА

"Пълно е с калашници, нали?"

С това възклицание мой приятел, току-що пристигнал на бизнес посещение в Москва, обяснява какво очаквал един от колегите му да види по улиците на руската столица. Също като празните рафтове на съветските магазини, имиджът на Дивия изток е нещо, от което Москва трудно може да се отърси. След краха на комунизма през 90-те равнището на престъпността тук скочи до небето. Грабежите станаха нещо обичайно.

Ако съветската полицейска държава беше успяла да постигне нещо, то беше да внуши на уличните престъпници страха от ужасно и незабавно наказание. След като тази система рухна, Москва загуби славата на един от най-безопасните големи градове в света и определено стана по-опасен. Не бяха само грабежите. Суровите мъже, боричкащи се за парче от току-що приватизираната социалистическа държава, бяха на път да се изпозастрелят при подялбата.

Бизнесмени, дипломати и журналисти, осмелили се да стъпят в този странен постсъветски свят, се връщаха с разкази, които изумяваха и ужасяваха слушателите: истории за "мокри поръчки", изпълнени в кафенетата на скъпите хотели или на тротоарите пред казината. Макар че сега има по-малко такива поръчкови убийства, наемните убийци все още се използват за разчистване на лични и професионални сметки в Русия.

Анна Политковска, разследващата журналистка, която отразяваше чеченския конфликт с несравнимо познаване и смелост, бе застреляна пред входа на блока й преди малко повече от година. Няколко седмици преди това заместник-директорът на Централната банка Андрей Козлов бе застрелян на излизане от залата за фитнес.

Английската дума "килър" дори навлезе в руския език - особено в речника на криминалните репортери на таблоидите - като нарицателно за поръчковите убийци.

"ХУЛИГАНСТВО"

Уличната престъпност е друго нещо. Някой може да не се съгласи, но според мен по-голямата част на Москва днес често изглежда по-безопасна, отколкото някои квартали на градовете в Западна Европа.

Моят приятел ме питаше от какво трябва да се пазят той и двамата му колеги, с които беше пристигнал. Първото, за което ги предупредих, е една измама, прилагана върху нищо неподозиращите новодошли чужденци от безскрупулни ченгета. Техният номер е да причакват пред хотелите посетители, за които знаят, че са оставили вътре личните си документи. Заплашват ги с арест, ако не се разделят с известна сума - така да се каже, "глоба на място", но всъщност си е чист подкуп. Миналата година дори имаше съобщение във вестниците, че група московски туристически агенти са изпратили писмо до началника на полицията, молейки го да накара подчинените си да спрат да изнудват клиентите им.

Вторият ми съвет беше, че чужденецът трябва да внимава много повече, ако не е бял.

Миналата седмица станахме свидетели на поредното убийство на неславянин, което изглежда е на расова основа. Започнало е разследване и според телевизионните репортажи полицията е идентифицирала заподозрените. Проблемът е, че при предишни подобни случаи предявяването на обвинение не винаги гарантира голяма присъда затвор. Съдиите проявяват снизхождение към обвиняемите заради младостта им и ги признават за виновни в по-малкото престъпление "хулиганство". Властите се опитват да се преборят с това - някои от по-леките присъди са заменени с по-строги след портест от прокуратурата. Убийствата обаче продължават.

Москва не е онази столица на престъпността, както някои изглежда си я представят. Тя обаче наистина предлага някои опасности за чужденците, които едва ли ще срещнат другаде.

ОБЕЗПОКОИТЕЛНА ДОСТАВКА

Пренебрегнах телефонното позвъняване в 1,00 ч. след полунощ. За един репортер това не е чак толкова необичайно нещо. Номерът обаче беше непознат. Помислих си, че е някой, който си играе на "Пийни си и набери!" и е попаднал на погрешен номер. В 5,22 ч. обаче телефонът иззвъня отново. Този път вдигнах слушалката. "Аз съм долу", каза гласът. "Нося ви багажа".

Слязох във фоайето. Имах гости от Шотландия, чийто багаж беше останал на Хийтроу при смяната на самолета за Москва. Опитвах се да го открия вместо тях, но безуспешно. Телефонът, който ми бяха дали от авиокомпанията, постоянно даваше заето. И ето че се беше появил. Самолетът, с който беше изпратен, беше кацнал преди цели 13 часа. Шофьорът, който го беше докарал, изглеждаше развеселен от недоволството ми, че ме е събудил. Той обясни, че получават изгубения багаж през деня, но го разнасят през нощта. Изгубеният багаж е достатъчно главоболие сам по себе си, а безсънието само го влошава. Логиката на шофора имаше известен смисъл в един град, където през деня улиците често са задръстени с коли. Тя обаче ме накара да се запитам дали британската авиокомпания, с която бяха пътували гостите ми, знае, че руските й партньори предлагат това денонощно обслужване. Всичките ми имейли до авиокомпанията обаче останаха без отговор. /БТА/

Коментар