Ако дипломацията е изкуство, то тя е изкуство на нюанси. Човек може да се възхищава на много качества на френския президент Никола Саркози, пише британският вестник "Файненшъл таймс".
Неговата енергия, решителност и въображение са изключителни, но нюансите не са негова силна страна. Той естествено е по-близък до Бонапарт, отколкото до Талейран, коментира изданието. В действията на Саркози има тенденция да се прави прекалено много, когато сдържаността би била по-уместна.
Телефонният му разговор с Владимир Путин, за да го поздрави за победата в критикуваните по света парламентарни избори в Русия - Саркози бе единственият западен лидер, поздравил руския президент - и предизвикалият полемики прием на либийския лидер Муамар Кадафи във Франция, са показателни за неговата хиперактивна дипломация, отбелязва "Файненшъл таймс".
Няма нищо нередно в това да бъде събудена спящата красота на Франция, въпреки че що се отнася до дипломацията, Франция съвсем не бе заспала. Спомняте ли си пламенната реч на Доминик дьо Вилпен в ООН в навечерието на войната в Ирак? От независимата дипломация на Шарл дьо Гол до изненадващото посещение на Франсоа Митеран в Сараево в разгара на войната на Балканите френските лидери имат традиция да действат различно от останалите, пише вестникът. Сякаш те се ръководят от мотото на френския поет Жан Кокто: "Продължавай да ме изненадваш."
Въпреки това обаче "изненадите" на Саркози изглеждат неразбираеми, коментира "Файненшъл таймс". По време на предизборната кампания и в началото на мандата си Саркози изтъкваше, че дипломацията му ще е етична и водена от загриженост за човешките права, припомня изданието.
Мнозина приеха избора на Бернар Кушнер за външен министър и назначаването на млада и енергична жена, Рама Яд, за държавен секретар за външните работи и правата на човека като знак за решимостта на новия президент да промени имиджа на страната.
В миналото Франция твърде често бе обвинявана от западните си съюзници, че се е унизявала, за да получи петрол, и че е следвала напълно меркантилни цели, отбелязва вестникът.
Проблемът с външнополитическите избори на Саркози касае съгласуваността. Нито Путин, нито Кадафи са пример за добродетел, що се отнася до правата на човека или демокрацията и тяхното ухажване и представянето на защитата на хуманни цели като приоритет на Франция изглеждат несъвместими, пише "Файненшъл таймс". На второ място, завръщането на Франция като важен актьор в Европа, което не може да се отрече, изглежда не допринася за по-голямото единство и чистота на европейския глас. Не само че Анри Гено, един от главните съветници на Саркози в Елисейския дворец, е яростен евроскептик, но и жестовете на Франция към Путин и Кадафи бяха направени без съгласуваност с основния съюзник на Франция - Германия. Наскоро външните министри на двете страни пяха заедно, но що се отнася до дипломатическите избори, Франция и Германия дори не говорят с един глас, отбелязва вестникът. (БТА)
