Времето се затопли неочаквано и реших да се разходя до Сити центъра, за да поседна на пейчиците отвън и да наблюдавам влизащите и излизащите наоколо хора. Преди това бях тръгнал да обяснявам на колегата Дюзев как големите, натруфени пространства не ме привличат и затова предпочитам да седя отвън. Все още не разбирам защо хората наричат почти всяка постройка с 3, 4 или повече места, откъдето можеш да си купиш дрехи, молове. Молът може да бъде само един-единствен в града. Нещо като опера, ама не точно.
Беше слънчево и приятно затова реших да повървя пеша, както всъщност и обичам да ходя. Ходенето пеша не може да се сравни с друго. В главата ми бяха пълни глупости затова реших да отида на кино, но преди това да изпия един чай. Тогава станах свидетел на грозен скандал. Не съм клюкар и това нещо изобщо не ме интересуваше, но няма как да не го споделя. Момче, вероятно мой набор, се караше на приятелката си за това, че е закъсняла за шопинг срещата им. Потресох се! Пичът и се навика яко, заши и един шамар, след това показа среден пръст на обърналите се към него хора, като изкрещя СЕЛЯНИ! След това хвана ръката на момичето и я затегли към паркиран наблизо бял „Мерцедес”. Колата беше като току-що излязла от клипа на Нелина, от онази култова чалга песен, предполагам се сещате. Тя не беше хубава кола, тя просто беше „Мерцедес”. Момчето ми заприлича на Красимир Горсов. Няма шега! Не заради физическата прилика, а поради характера. Да ги сравним!
Младият Горсов уонаби се накара на приятелката си затова, че не се е нагласила подходящо за ходене по магазините, а впоследствие даже е и закъсняла. Сигурен съм, че той беше от тези типове, които ходят да си купуват ризи толкова издокарани, все едно отиват на концерт на Елтън Джон. В случая момъкът се беше облякъл все едно всеки момент ще отпраши я към „33”, я към „Най” – знаете ги тези места по-добре от мен… Абе въобще, днес голяма част от хората сякаш се разхождат в тези молове с цел да си покажат, или както е модерно да се казва, разходят новите тоалети, а не за да си купят такива. И защо посегна на момичето. Ангелът седна в колата, пусна стъклата и наду някаква песен, в която постоянно се повтаряше на непознат за мене език ДАМ-ДУМ-ЛА-ДУМ-ЛА-ДА. След това отпраши с мръсна газ.
А какво направи Красимир Горсов? Нанесе удар на жена си, отсвири детето си и отпраши в неизвестност. Преди това, обаче, естествено похарчи парите за лечението й. Той не слушаше чалга, а звъненето на ротативките. Не посегна на гаджето си, а на жена си. Показа среден пръст на целия народ, а не само на някаква си тълпа, засуетена пред Сити центъра. И най важното – КУПИ СИ МЕРЦЕДЕС. МЕРЦЕДЕСЪТ.
Преди около година приятелят ми Ицо дойде и ми каза – брато, всеки българин иска „Мерцедес” – независимо нов или стар – това е, няма друга кола за нас. Защо мислиш, че като чуеш за „Мерцедес” и полудяваш? Той илюстрира примера си с няколко популярни чалга парчета, в които се пееше за „Мерцедес”-и, предимно бели. Ицо беше прав. Нищо не е случайно. Не стига, че жертваш живота на дъщеря си, ами си купуваш и кола. Не каква да е кола, а скапан „Мерцедес”.
Отиваш на дискотека с „Мерцедес”. Биеш жена си в „Мерцедес”. Шмъркаш в „Мерцедес”-а. Ти си един „Мерцедес”. Купил си го, за да подражаваш на други. Ти не харесваш марката като такава, не ти пука какви са показателите на двигателя и дали автомобилът е стабилен. Ти искаш той да е „Мерцедес”. По възможност бял. Схващаш ли, като в чалга песните, за които ми говореше Ицо. Ти искаш да бъдеш някой друг. Какъв по-добър начин да го започнеш от това да си купиш „Мерцедес”. Явно и двамата Горсовци са искали да бъдат някой друг – и са успели. Жалко, защото всъщност „Мерцедес”-ът е най-малкият проблем – той е просто един събирателен образ символ.
Купувайте си каквото искате, но все пак останете хора. Мисля, че ако трябва точно аз да ви обяснявам как да го направите, значи положението е наистина тежко. Утре започвам шофьорския си курс. Дано да не ме карат да се возя на „Мерцедес”!
