Козлодуй – победа на справедливостта или политически блъф?
Козлодуй – победа на справедливостта или политически блъф? / снимкa: Sofia Photo Agency

Дали повторното пускане на спрените трети и четвърти реактор на АЕЦ "Козлодуй" ще бъде победа на справедливостта или е просто политически блъф в навечерието на парламентарните избори в България? Този въпрос се задава в анализ на агенция Ройтерс.

За инженерите, които се грижат за поддръжката на един от закритите два реактора, това ще бъде победа на справедливостта. Според наблюдатели и някои български полици от опозицията, и дори според партията на бившия премиер Симеон Сакскобургготски НДСВ, това е просто блъф и рискована игра.

Опозиционните партии и десноцентристката НДСВ, смятат, че действителната цел, която се крие зад искането на оглавяваното от социалистите правителство за подновяване на дейността на закритите блокове, е да се отклони вниманието от наболелите проблеми, като корупцията и безработицата, които носи със себе си глобалната икономическа криза.

Според наблюдатели и политолози искането за отваряне на двата реактора е стратегия за съживяване на намаляващата обществена подкрепа в навечерието на изборите чрез експлоатиране на тема, към която българския народ е чувствителен. Допитванията на общественото мнение в България показват, че над 70 процента от българите искат оставката на кабинета, припомня агенцията в анализа си. От друга страна 70% от българите смятат АЕЦ "Козлодуй" за символ на националната гордост.

Социалистическото правителство твърди, че двата закрити реактора са били несправедливо обявени за опасни и призовава Брюксел да компенсира България за щетите, нанесени й от руско-украинския газов спор и от икономическата криза, като разреши рестартирането на редакторите.

Според анализатори и политици от опозицията, икономическите подбуди нямат нищо общо с истинските мотиви на правителството. В анализа се цитира политолога Иван Кръстев, според когото, това е опит да се мобилизира електоратът и да се отприщи не ядрена, а политическа енергия.

В анализа се припомня, че не само български ядрени реактори са били затворени, като условие за членството в ЕС. Подобно условие беше отправено и към Литва и към Словакия. В разгара на газовата криза от началото на тази година Словакия обяви, че ще рестартира ядрения си реактор, който закри в навечерието на Нова година. Тя се отказа от плана си, когато Брюксел предупреди, че може да започне юридически действия срещу нея.

Ако България упорства с искането си да рестартира редакторите си, това може да навреди на отношенията й с ЕС. Тези отношения и без това поохладняха миналата година, когато Брюксел замрази милиони евро помощи за страната. Сега ако България настоява за отварянето на редакторите си, тя ще даде лош пример, смята Щефан Вертшулте от консултантската фирма Аксенчър.

"Човек не може да използва една криза, за да променя посоката си всеки ден", казва експертът. "Така например Германия би могла да каже: "Забравете за емисиите на въглероден диоксид" и после да отвори отново старите си въгледобивни предприятия", допълва специалистът. "Това ще доведе до хаос", предупреждава той.

Анализатори смятат, че вместо да настоява за отварянето на двата реактора, България трябва да се справи с корените на проблема си – голямата си зависимост от руската енергетика. В анализа се припомня какъв ефект за българската промишленост имаше руско-украинската газова криза, която доведе до прекратяване за две седмици на доставките на руски природен газ за България през Украйна.

Затварянето на двата ядрени реактора коства на България загуби от 350 милиона евро през последните две години, много повече от 270-те милиона, обещани от ЕС като компенсации, пише още в анализа.

В статията се припомня, че закриването на редакторите е задълбочило енергийния дефицит в Западните Балкани, които зависеха от България и това е друг аргумент, който използва София в подкрепа на искането за рестартирането на редакторите.

В анализа се добавя, че според учени двата реактора могат да работят безопасно още осем или девет години и че те погрешно са били свързвани с реактора в Чернобил. В "Козлодуй" редакторите се поддържат в добра форма от 2007 г. насам и могат да бъдат рестартирани за 30 дни, пише още в анализа.

В края на статията се припомня, че опасенията за сигурността на реакторите в българската АЕЦ са се породили през 1991 г., когато бяха затворени временно двата най-стари реактора на централата заради аварии. После тези два реактора бяха

окончателно извадени от експлоатация през 2002 г. В обновяването пък на реактори три и четири бяха инвестирани 300 милиона долара. Останалите два реактора, пети и шести, ще са в експлоатация поне най-малко до края на идното десетилетие, пише още в статията.

Публикацията завършва с цитиране на мнението на директора на "Козлодуй" Иван Генов, според когото, закриването на двата реактора е било резултат от лошо водени преговори и от провал при защитата на българските интереси. (БТА)

Последвайте ни

Коментар