Енис Гавазай е нетърпелив да навърши 18 г., за да емигрира в чужбина и да докаже таланта си на футболист - нещо невъзможно в родното му Косово, което не участва в официални международни състезания, тъй като не е член на ООН.
Това е един от примерите за недовършения характер на независимостта на територията, която бе обявена преди пет години.
Без място в Обединените нации - заради енергичната съпротива на Сърбия и на главния й съюзник Русия, които не признават независимостта му - Косово не може да стане член на Международната футболна федерация (ФИФА) и да участва в официални международни мачове.
Така Енис, подобно на колегите си, е осъден да се задоволи със срещи от местното първенство. Щом навърша 18 г. - на 23 март - ще напусна Косово, заяви русият и строен футболист, след тренировката си с отбора на ФК „Прищина".
Енис, когото феновете акламират, а треньорите високо ценят, смята тези комплименти за "недостатъчни" и мечтае да премери сили с големите в международния футбол.
Ерол Салиху, един от ръководителите на Федерацията по футбол на Косово, изживява тази реалност като "дискриминация". Колко още ще ни се пречи да играем футбол? Принудени сме да живеем в гето, казва той.
Тази безизходица е илюстрация за неудобствата, които създава оспорваното признание на страната, макар тя да бе призната от стотина държави, сред които САЩ и 22 от общо 27-те от Европейския съюз.
Косово прокламира своята независимост на 17 февруари 2008 г. - близо девет години след бомбардировките на НАТО над Сърбия, които прогониха от тази територия, населена предимно с албанци, сръбските сили, отговорни за действията си срещу косовските партизани, борещи се за независимост (1998-99).
Днес, навлизайки в Косово откъм Сърбия, за посетителя е трудно да разбере, че се намира в "Република Косово", тъй като на ККП-то не се виждат нито табели, нито знамена, а има войници на НАТО и представители на полицейската мисия на ЕС.
Това е отстъпка, направена от Прищина на Белград, за да се съгласи Сърбия с общо управление на граничните постове. Споразумението бе постигнато в рамките на диалог за нормализиране на отношението между двата бивши неприятели, воден под егидата на Брюксел.
Пак заради факта, че не е член на ООН, Косово не разполага със собствен телефонен код и използва парадоксално този на Сърбия за фиксираните телефони, и на Словения и Монако за мобилната телефония.
Пет години след обявяването на независимостта пътуването в чужбина се оказва трудна работа, тъй като само пет страни разрешават на косовските граждани да влизат без визи. И докато ЕС продължава да обсъжда евентуално решение в този смисъл, косовският премиер Хашим Тачи не скри гнева си, заявявайки в четвъртък, че "ЕС се отнася към косовците като към граждани втора категория".
Имам чувството, че живея в клетка, оплаква се Дардан Ибрахими - млад експерт по градска архитектура.
Еуфорията от дните непосредствено след обявяването на независимостта отстъпи място на мрачната действителност: икономика, която тъпче на едно място, общество, проядено от корупцията и близо половината от 1,8 милиона жители на страната без работа.
Независимостта породи много надежди и очаквания, но сега този ден (на независимостта) не ми изглежда да е подходящ за празнуване, казва Ил Ругова - 28-годишен графичен дизайнер.
Политическият анализатор Белул Бекай смята, че ще мине много време, преди Косово да може да се надява да получи място в ООН. Не вярвам Сърбия да е готова да се откаже толкова бързо от Косово, отбелязва той и приканва към търпение.
Но Енис Гавазай от ФК „Прищина" не може да чака. „Ще си отида, имам право да мечтая, никой не може да ми отнеме това", заявява той. /БГНЕС/
