Който сее Обама, ще жъне Буш!
Който сее Обама, ще жъне Буш! / БГНЕС

Голяма веселба настана – клетият смел иракски патриот Мунтазар захвърли обувките си по кръволока Буш и моментално стана световна звезда. Десетки и десетки адвокати вече изявиха желание да го защитават в съда, телевизионни екипи направиха интервюта с близките му, за да разберат как е израснал и получил патриотичното си възпитание, как бавно и полека в главата му се е родила и оформила идеята за това „дръзко покушение". Ще трябва да разочаровам Мунтазар – неговите „пет минути слава" ще приключат най-късно към края на седмицата, след което ще бъде забравен… Най-много след време, ако се стигне до съд, световните агенции да съобщят за събитието. Но не това е важното в цялата случка…

Много е модерно да хвърляш обувки по Буш. Много е модерно да мразиш Буш – още повече, че самият Буш си е виновен за това. И заради жертвите в Ирак, но главно заради типа политически нрави, които се опитва доста често със сила да насажда по света.

„Това е целувка за сбогом, куче. Това е от вдовиците, сираците и всички онези хора, които бяха убити в Ирак." – това били репликите на Мунтазар преди да запрати чепиците си по Джордж Буш. Ами че тези гневни думи абсолютно пасват и за бившия диктатор на Ирак – Саддам, при който бедният Мунтазар е изживял по-голямата част от съзнателния си живот. Защо ли за онези няколко десетилетия поне един-едничък смел иракски журналист не си позволи да бъде също толкова смел и по отношение на онзи управник с мустаците. Нали точно след пет минути щеше да виси на ръждив ченгел в някое подземие…

Не съм поддръжник на Джордж Буш, но знам за себе си, че той посвоему защитаваше безкомпромисно интересите на държавата си в този объркан свят. Правеше го с тъпата упоритост на не особено интелигентен тексаски фермер, който понякога се колебаеше за тежки решения, но не се страхуваше да ги взема. И да ги изпълнява твърдо и докрай. Не го направи с вътрешните проблеми в собствената си страна и загуби…

Опасно е човек да бъде прекалено модерен в наши дни, защото след първоначалната емоция неминуемо идва отрезвяването. Знам, че милиони по света и главно в Европа са омаяни от Обама, но дано същите тези европейци да излязат импровизирано по улиците, за да подкрепят изпращането в Афганистан на допълнителни войници от същата тази Европа. Каквото новият американски президент скоро ще поиска. А американците пък да броят от 20 януари догодина 16 месеца, какъвто срок обеща чернокожият политик за изтеглянето на войниците от Ирак. Да видим дали ще се случи… Какво пък – който сее Обама, след време ще жъне пак Буш!
Последвайте ни

Коментар