На този въпрос може да се отговори, като се следва конституционната процедура, като, разбира се, има поне две неизвестни.
Двете неизвестни са: кога правителството ще подаде оставка и кога президентът ще разпусне НС.
Нека, четейки Конституцията, все пак се опитаме да видим кога могат да бъдат насрочени извънредните парламентарни избори.
Изхождаме от хипотезата, че правителството на Орешарски ще подаде оставка в седмицата между 16-ти и 20-ти юни. Дори и да го направи по-рано или малко по-късно, това не променя съществено нещата.
Оставката на Орешарски не означава автоматичен край на 42-то Народно събрание.
Напротив, Конституцията дава възможност да се сформира ново правителство от този парламент (Член 99 от ал. 1 до ал. 5).
И така, след оставката на Орешарски, основният закон задължава президентът да възложи проучвателен мандат за съставяне на ново правителство на най-голямата по численост парламентарна група - тази на ГЕРБ (член 99).
ГЕРБ има седем дни да води преговори за съставяне на правителство, но както те заявиха, ще върнат веднага мандата. След това президентът трябва да връчи проучвателният мандат на БСП, която се явява втората по численост парламентарна група. Най-вероятно и БСП ще откаже консултации и тогава Плевнелиев ще посочи трета парламентарна сила, която да направи опит за сформиране на ново правителство. Ако всички тези три поредни опита се ограничат във времето от една седмица, то в седмицата между 23 и 27 юни ще стане ясно, че няма да е възможно да бъде съставено ново правителство в рамките на това НС.
Разбира се, възможно е да се изпълнят предвидените от Конституцията три седем дневни срокове за консултации и тогава чак в седмицата между 7 и 11 юли ще стане ясно, че няма да може да се сформира ново правителство.
Тогава президентът ще трябва да разпусне 42 то НС и с указа за неговото разпускане да насрочи и датата на предсрочните избори. По Конституция това става с един указ и максималният срок, в който може да се насрочат изборите е два месеца след разпускането на парламента. Ако приемем, че президентът разпусне Народното събрание в седмицата между 14-ти и 19-ти юли, то изборите могат да бъдат най-късно в седмицата между 14-ти и 19-ти септември.
Но има и една тънкост. Конституцията дава точно указание за периода от два месеца между разпускането на парламента и предсрочните избори.
Според член 64, ал. 3 "избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното".
Но Конституцията не указва срок на президента кога точно да разпусна НС след края на консултациите за съставяне на ново правителство и ако те са неуспешни.
В член 99, ал. 5. се казва съвсем общо: "Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание".
Тоест, ако приемем, че консултациите завършат в седмицата между 7 и 11 юли, Плевнелиев не е задължен автоматично веднага да разпусне Народното събрание. Той може да издаде указ след неопределено време, време в което НС работи и кабинета в оставка също работи.
Това означава, че политическите сили, ако се договорят за датата на предсрочните избори на Консултативния съвет при президента, то само от него зависи наистина кога точно ще са предсрочните избори. И това е въпрос на изчисление.
И ако продължим в тази хипотеза, че те ще са в края на септември или началото на октомври, около което време изглежда има общ консенсус, то тогава с голяма доза вероятност можем да кажем, че президентския указ за разпускането на това НС можем да очакваме най-рано в края на юли и най-късно в края на август!
Възможна е друга хипотеза, при която това правителство не подава оставка, независимо от декларациите на Станишев или подава оставка по-късно през лятото. Тогава всичко се измества във времето.
И в заключение, отношение към датата на изборите има и новия Изборен кодекс. В настоящия Изборен кодекс са посочени много срокове за извършване на определени действия по организирането на изборите, които изискват 70, дори 75 дни преди датата на изборите да се вземат решения, както от президента, така и от самата Централна избирателна комисия, като например как да гласуват българите в чужбина (чл.26 т.4), или при определянето на многомандатните и едномандатните райони (с указ на президента чл.67, т.1, 2, 3) и др.
Това влиза в противоречие със сроковете, дадени от Конституцията при извънредно разпускане на Народното събрание и извънредни парламентарни избори.
Всичко това означава, че изборите не могат да се проведат по никакъв начин през юли, а не е ясно и как ще бъдат спазени някой срокове заложени в изборния кодекс, тъй като очевидно те ще бъдат нарушени.
Освен ако политическите сили не се споразумеят и не обявят съвсем скоро точната дата на извънредните избори в края на септември или през октомври.
