Клиниката в Курило - психотрилър сред руини
Клиниката в Курило - психотрилър сред руини / снимка: www.sxc.hu
Клиниката в Курило - психотрилър сред руини
40269
Клиниката в Курило - психотрилър сред руини
  • Клиниката в Курило - психотрилър сред руини

Психичните болести не са заразни, но равнодушието може да доведе до епидемия

В България липсва регистър, който ясно да покаже колко точно са психичноболните и как се лекуват. 12-те психиатрии в страната са недостатъчни и често пациентите биват изписвани по-рано от необходимото. Най-голямата психиатрична болница за област София - "Св. Иван Рилски", по-известна като Курило, се намира на около 25 км от столицата, а през нея годишно преминават над 1300 пациенти. Все още си личат пораженията по пътя до там, причинени от наводненията през 2005 г. и през 2010 г.  

Пътят, който ни отвежда до нея, е разбит и осеян с дупки. От всички страни могат да се видят отпадъци от строителни материали. Болницата е разпръсната в осем постройки. Доктор Цветан Кацаров ни въвежда в стаята на счетоводството. Посочва едната стена - цялата напукана, а на няколко места без проблем можеш да надникнеш навън. Казва че заради наличието на такива проблеми във всички сгради на лечебното заведение, разходите за отопление скачат двойно. Докторът ни води към неговото отделение - тук се лекуват 35 мъже с остри психични разстройства – най-тежките случаи.

Миризмата на мухъл е силна

въздухът е влажен. По всички стени част от мазилката е паднала. Внимаваме как вървим, защото голяма част от плочките липсват. Няма стая, в която всички лампи да работят, няма и такава, където прозорците да се затварят плътно. Температурите зимата стигали 13 градуса - и в помещенията, където се хранят болните, и в тези, в които спят. Преди да влезем в последното помещение, докторът обяснява, че там положението е най-зле - затова там лекували най-тежките случай. "Когато човек е в остър психотичен епизод, не забелязва обкръжаващата го действителност", обяснява д-р Кацаров. Помещението прилича на онези стаи от концлагерите, които сме гледали по филмите - черни стени, целите стъкла на прозорците са в пукнатини, а възрастта на леглата със сигурност надвишава тази на пациентите, които лежат на тях. За 35-те мъже, които се лекуват в отделението, има две тоалетни и една баня. Докторът се хвали, че има баня, която е само за персонала. Влизаме в нея и той посочва една стена – цялата напукана, казва че всеки момент очаква да му падне на главата. Докато ме развежда из отделението, срещаме едно младо момиче – 24-годишната Сибила Димитрова току що е завършила Медицинския университет и кара стажа си в болницата. Питам я как един млад лекар възприема първата си месторабота. Казва, че е доволна от факта, че си е намерила работа по специалността, екипът бил сплотен. Оплаква се обаче от материалните условия. Въпреки, че всеки ден с малък автобус ги превозвали от града и обратно, когато свършвала работа на обед трябвало сама да се прибира. "Когато вали, калта е до колене. Има кучета, страх ме е. Когато влизам в бараките на болните през зимата, и ние и те сме с якета - много е студено. То виждате какво е, пада мазилка, има влага и мухъл, но няма кой да дойде да види..."

Спираме се пред няколко постройки, които ми напомнят на бунгала

Докторът ми се смее: "Сега ще ви заведа в бунгалата, както вие ги наричате. Аз ги наричам бараки, бунгала ми се струва прекалено луксозно като определение за тях". Строени са през 1974 г. или 1975 г. и имат статут на временни постройки. "Имаше един лаф, че временното в България е най-постоянно...", коментира д-р Кацаров. Друга сграда привлича погледа ми - чудя се какъв е бил цветът й, защото мазилката е паднала изцяло и няма как да се разбере. Половината прозорци са изпочупени, на тях има прогнили решетки. Докторът обяснява, че вътре се простират дрехите, след като болните си ги изперат. Когато вали, покривът тече на много места, но въжетата където се простира, са така закачени, че да не капе.

В кухнята гледката е потресаваща

Плочките са изпочупени, стените са черни, вътре работят четирима готвачи. Една жена е седнала на нещо като дървена щайга, която плува във вода и реже кромид лук върху пластмасово приспособление. Другата бърка нещо в огромен казан, вътре в него е вкаран маркуч. Казва се Камелия и готви на психичноболните от 20 години. Сварила е картофи и сега ги охлажда в казана. Казва, че работи с тези посуди откакто е постъпила на работа. Питам я защо цялата кухня е във вода. "Това са условията. Така сме свикнали от години. Какво да ти кажа, сигурно ако ни бутнат на сън, вече знаем какво да правим", казва Камелия. Личи си, че работи с много ентусиазъм, хвали се че заради даренията могат да си позволят добро меню - пиле, понякога имало и агнешко. Докторът през смях кометира: "ХЕИ е идвало многократно и казва - нямате никакъв проблем". Води ме към столовата и ми показва в какво се хранят болните - преди повече от 10 години казармите им дарили чинии.

Доктор Кацаров ме оставя на друг свой колега, с когото да продължа - доктор Ирис Икономова. Влизаме в нейното отделение. Личи си, че е правен ремонт скоро. Въпреки това мухъл е избил по всички стени. Питам я защо. Те отговаря, че

клиниката е бившата конюшна на манастира

Болницата разполага с две линейки на по 20 години. 80% от болните се настаняват принудително с искания на съда и всеки от тях поне два пъти трябва да отиде на съдебни заседания. За миналата година с тези автомобили са изминати 24 000 км - от Нови Искър до София и обратно. Министерство на здравеопазването не е купувало линейки за болницата от 1978 г., разказва директорът на лечебното заведение доктор Цветеслава Гълъбова. Питам я откога министър на здравеопазването не е посещавал лечебното заведение. Казва, че работи там от 18 години и

не помни министър някога да е посещавал психиатрията

"Не сме атрактивни сигурно за посещение. Нямам спомен някой да е идвал." Доктор Гълъбова няма и спомен след наводненията държавата да е помогнала финансово за покриване на щетите. Разказва, че е писала безброй писма до Министерство на здравеопазването с молба да се реши проблемът със сградата - според нея няма смисъл да се влагат пари в постройките в Курило, а болницата трябва да се изнесе в града. "Доказано е, че психичноболните трябва да са сред общността. Тук и осемте сгради са лошо строителство. Паянтови постройки със средна възраст 40-50 години. Болницата е създадена през 1949 г. Даже да се инвестират в тях стотици хиляди левове, пак остава рискът да пострадат при някое наводнение. Тръбите не се знае от кога не са сменяни. А и дори да се сменят, поради разместване на сградата тези течове продължават и обезсмислят всеки ремонт", разказва д-р Гълъбова. След като не намира подкрепа от страна на здравното министерство, доктор Гълъбова иска среща с главния архитект Петър Диков, въпреки че болницата е държавна собственост и няма нищо общо с общината. Архитект Диков й казва, че

има подходяща сграда в София

намира се до надлез Надежда и е бивша сграда на транспортна болница. Пред Дарик Диков обяснява, че общината подкрепя ръководството на болницата и каквото зависи от нея ще бъде направено. Трябва да се иска съгласието на министерствата на транспорта и на здравеопазването. Д-р Гълъбова иска и среща със здравния министър Стефан Константинов. "Запознах министъра с проблема. На тази среща той ми обясни, че съответните дирекции към ведомството са дали отрицателно становище, защото сградата, която сме избрали, била в лошо състояние и се налага ремонт. И ме посъветва да изготвя инвестиционен проект. Аз не държа да е точно тази сграда, просто искам да се намери някакво решение".

Така министерството иска от доктор Гълъбова да инвестира и без това малкото средства, които се отпускат на болницата, в инвестиционен проект. Той трябва да покаже дали е по-изгодно да се ремонтират постройките или да се търси нова сграда. "В тези сгради е неразумно, даже лудост, да се наливат пари. Сега трябва да изхарча немалко пари, за да изготвя проекта. Сигурно ще се наложи да лиша пациентите от някои медикаменти. Това би могло да се реши по-лесно и по-евтино, ако съответна комисия към МЗ дойде и види за какво става въпрос. Според мен с просто око се вижда, че в тези сгради е неразумно да се инвестира."

На въпрос към здравното министерство, как ще се справи с ужасните условия, в които се лекуват психичноболните, в писмен отговор към Дарик се казва, че през 2010 г. болницата не е отправяла искания за капиталови разходи (точка). Когато прочетох този отговор се сетих за един плакат, който стоеше зад бюрото над доктор Икономова. На него пише: „Без доза лудост, няма гениалност. Психичната болест не е заразна, но равнодушието може да доведе до епидемия”.

Последвайте ни

Коментар