Като кого съм?
Като кого съм? / снимка: MorgueFile.com

По какво си приличат Ангела Меркел и Жената котка? И как би трябвало да изглежда средностатистическият човек? Като Батман, като русата Златка или като банкера от Франкфурт?

Как изглежда средностатистическият човек? Колко е висок, колко печели, какви са интересите и хобитата му? Надали ще получим отговори на тези въпроси, защото такова нещо като средностатистически човек днес просто няма. "Съвременните общества стават все по-пъстри. Така че рисуването на образа на средностатистическия човек става невъзможно", убеден е проф. Франк Бретшнайдер.

Днес различията между хората стават все повече, съответно нещата, които ги свързват - все по-малко. Ако в миналото религията е сплотявала хората, то днес тази нейна роля вече е забравена. В малките градчета хората са все още обединени от някакви общи интереси - така например те членуват в ловнорибарски дружества или клубове по стрелба. Същевременно в милионните градове се стига до размиване на интересите - там днес можеш да си защитник на природата и застъпник на зелената идея, но съвсем спокойно в неделя да си лъскаш скъпата лимузина.

Хайде да се сравним!

Огромни различия има и в поведението на хората в социалните мрежи: докато по-активните произвеждат собствени текстове и качват по десетина снимки дневно, то други предимно четат публикациите на другите и наблюдават пасивно какво се случва в мрежата. "Няма как обаче да определим някой от тях като средностатистически", убеден е проф. Бретшнайдер, който се занимава активно с изготвянето на профила на германския характер.

И все пак за хората изглежда е много важно да има средно съсловие. Защо ли? Ами защото хората много искат да се сравняват, те искат да знаят къде се намират - в златната среда, под или над нея. Тези, които печелят под средното за дадена общност, търсят други групи под тях, които печелят още по-малко. Така те се самоуспокояват, че има и по-зле от тях.

Така например ние се радваме на заплатата си до момента, в който не разберем, че наш колега взима с 500 евро повече. "Изведнъж задоволството ни преминава, макар за нас нищо да не се е променило", казва професорът. Това не е характерно само за германците, а като цяло за западните общества. И най-вече важи за САЩ, където тези емоции са още по-силно изразени. В този смисъл Бретшнайдер говори за фетишизъм на числата и статистиката.

Канцлерът и Спайдърмен

А какви качества трябва да притежава идеалният управляващ? В Германия в годината на изборите хората имат определени и съвсем конкретни изисквания към бъдещия канцлер. Идеалният човек начело на изпълнителната власт те си представят така: да бъде супергерой, който да е много компетентен, надежден, симпатичен, да е изключително дееспособен и да може бързо да взема трудни решения.

От друга страна обаче това трябва да е водеща политическа фигура, която да е стъпила здраво на земята и да не се държи прекалено елитарно и надменно. С други думи идеалният канцлер, според германските избиратели, трябва да бъде едновременно супергерой и средна класа: нещо като Супермен, Батман, Спайдърмен или Жената котка.