Как се обучават птици в слонско училище

Често сетивата ни привикват и възприемат само това, което сме свикнали да виждаме и чуваме. Така неусетно губим чувствителност за новото и различното. Понякога единственият начин да си върнем тази чувствителност е като коренно променим начина на описание на проблемите си. Това се опитвам да направя, като разказвам приказки на големите.

Имало едно време една гора. В нея живеели много слонове, затова направили училище за малките слончета. Учели ги как да носят тежко, как да вървят заедно, как да слушат с големите си уши. Станало много добро училище, слончетата се учели добре и ставали Добри Слонове за Слонското Общество.

Постепенно, обаче, започнали да се появяват птички. Те ставали все повече и повече. Трябвало да ходят на училище. Понеже в гората имало само училище за Слончета, започнали да изпращат и птичките в него. Птичките трудно се справяли със Слонската програма. Не можели да носят тежко, не ги бивало много да се движат на стадо и все се проваляли в послушанието.

Учителите им казвали: Вие сте лоши и некадърни слончета.

Учениците отговаряли: Помогнете ни да се научим как да летим.

Но им казвали: Това не е в учебната програма. Добрите слончета се учат да носят тежко, а не да летят.

Много от птичките били мънички, не можели да разберат, че са различни от слончетата. Някои се отчаяли и избягали от училището (около 15000 само през миналата година). Някои се опитвали да се приспособят към Слонската програма. Даже развили уши и започнали да носят по повече. След 12 години в Слонското училище, дори разбрали, че трябва да се движат на стада и че не могат да летят.

Училището продължавало да повтаря: Тези нови слончета за нищо не ги бива. Непрекъснато се провалят на основните Слонски изпити. На всичкото отгоре, само чуруликат за някакво летене и пречат в час. Предлагаме да им въведем вечерен час и наказания за чуруликане. Ще ги облечем в еднакви дрешки, за да почувстват какво е да си Добро Слонче.

Тук-там се чували гласове: Дайте да променим малко училището. Може би да вкараме програма по летене? Да махнем тази за носенето на тежки предмети?

Но Големите Слонове казвали: Ние имаме най-добрата програма. Знаете ли колко Слонове Шампиони има, излезли от нашето училище? Не ни занимавайте с глупости. Но може би след време ще е по-важно да можеш да летиш, отколкото да носиш тежко? Ние нямаме учители по летене. Какво искате да накараме слоновете да летят ли? - отговаряло училището.

Можете ли да довършите приказката?

Давате ли си сметка, че децата днес са с много по-развити комуникативни и когнитивни способности? Помислете само дали можете да чатите с 4 човека, с двама от които на език, различен от българския, да говорите по телефона, да си пишете домашното по математика и да гледате филм едновременно. Това за тях е нормално прекарване на свободното време.

Докога учители, които не знаят какво е "форум" и "блог", ще обясняват, че децата са с беден речник, защото не са чували думата "кърсердарин"?

Защо мислите, че униформите в училище възпитават правилно бъдещото поколение? Не е ли това опит да отгледаме просто добри продавачи в Макдоналдс или послушни банкови чиновници, с които ще се гордеем, ако са в Лондон. Това ли обаче е важното за създателите на следващия Google или за хората, които ще решат проблемите със замърсяването на планетата?

Има ли някой, който да се е сетил да попита самите ученици: "Кажете на какво да ви учим, за да можете да се оправяте в този живот след 10-20 години, когато креативността ще е поне толкова важна, колкото грамотността, когато водата няма да достига до все повече хора на планетата, когато промененият климат, вероятно, ще предизвиква големи аномалии в ежедневния ни живот? Какво ще ви трябва във времето, за което никой не знае какво ще работите, защото повечето професии още не са измислени? Как ще ни осигурите пенсиите в един все по-несигурен свят?"

Образователната ни система не може да отговори на тези въпроси. А аз искам децата ми да са подготвени за бъдещето, което ги очаква. Дайте ми избор!

* Милена Ленева е собственик на www.futurenow.bg и секретар на Читалище Бъдеще сега. От 10 години се занимава с неформално и електронно обучение. Майка на две деца.