История за чайник и вълнени чорапи
История за чайник и вълнени чорапи / cнимка: Sofia Photo Agency
Тази сутрин Шефът стана рано с голямо главоболие. Нещо не можа да спи тази вечер. Вчера имаше тежък ден в офиса, а снощи гаджето му гледа до късно по телевизията някакъв конкурс по танци. Първи го сюрпризира шефът на Ай-Ти отдела с новината, че някой е бърникал по сървърите и е изпратил докладите за Москва в Брюксел и във Вашингтон, а за Брюксел и Вашингтон в Москва. После нахълтаха главният счетоводител и шефът по сигурността. Трябвало да си блокира банковите карти, защото били източили доста...

- Е как така..., попита Шефът, дето стана рано тази сутрин.

- Ами, как... защо Ви е трябвало да си поръчвате чайник от Мадрид и английска прежда от Анкара по интернет..., отговори му счетоводителят.

Шефът по сигурността, пък, поиска разрешение да проследи разговорите и да прерови компютрите на хората с достъп от офисите в София и Плевен, защото се съмнявал за „къртица”. Получи разрешение. И тази сутрин, обаче, Шефът, който стана рано тази сутрин не можа да сети защо му трябваше да поръчва чайник от Мадрид и английска прежда от Анкара по интернет. Пусна си телевизора и какво да види. Основният му конкурент пак станал рано тази сутрин и плюе ли плюе срещу него и финансовото състояние на фирмата...Е, т’ва не е истина, и на всичкото отгоре вика, че бил готов за дебата с него, на който самият Шеф го бе призовал преди седмица в същото студио...Бе, к’ъв дебат, бее... В тоя момент водещия каза на колегите си да го наберат... След малко телефонът му звънна и водещият поиска да коментира смущаващите данни за финансовото състояние и съвместните проекти на фирмата му с Брюксел, Москва и Вашингтон, изнесени от конкурента му. Шефът, който стана рано, възрази с хладен глас срещу явната полицейщина, популизъм и компормати, лъхащи от изказването на конкурента му и обясни с тренирана интонация, че фирмата му провежда разумна политика на натрупване на излишъци, които благодарение на правилните инвестиции в редица сектори й помагат да се справи в усложнената ситуация и на фона на кризата в световен мащаб и тъкмо да обвини конкурента си в кражба на фирмени тайни спря да говори и затвори телефона. Седна в удобното си кресло и звънна на портиера бай Ставри. Вдигна обаче жена му, баба Станка. Бай Ставри отишъл до топлофикацията, защото тия идиоти, вместо да спрат за неплатени сметки парното на блока отсреща, резнали тяхната кооперация. Май, тая топлофикация беше негова, но това в момента бе последното нещо, което го интересуваше и каза:

- Бабо Станке, виж как накрая все до вас опирам. Ти, нали можеш да плетеш, че ми докараха малко английска прежда, вълнена е, хубава, трябва да стигне за два чифта чорапи, едни за мен и едни за бай Ставри. А, и бабо Станке, докараха ми нов чайник, вие нали ходите по Витоша да събирате билки, да ми донесеш малко, че искам да го пробвам.

Шефът, който стана рано тази сутрин, се отпусна доволен в креслото и започна да се мъчи да забрави за случилото се през последните дни, освен едно. Най-после се сети защо му трябваха чайник и вълнена прежда. Спомни си за детството и дългите зимните вечери, когато пиеше чай, обут в ръчно плетени вълнени чорапи. Главата спря да го боли и ... телефонът пак звънна. Взе, че вдигна и веднага разпозна гласът на секретарката.

- Шефе, големите акционери насрочили извънредно Общо събрание. Гледали тази сутрин телевизия и..., задъхано изстреля тя.

Той обаче й тресна телефона и отиде да сипе вода в чайника.