Губещите взимат всичко
Губещите взимат всичко / netinfo

За онези, които се надяват на политическо спокойствие в Румъния и България, най-новите членки на ЕС, миналата седмица определено оправда очакванията им. На 19 май румънският президент Траян Бъсеску спечели с 74 процента референдум за неговото отстраняване от власт. Премиерът Калин Попеску Таричану сега признава, че вотът е бил "пилеене на енергия и на пари".

Какво ще се случи след това зависи до голяма степен от социалистите, наследници на румънската Комунистическа партия. Със своите 150 депутати в двете камари на румънския парламент, те са най-голямата парламентарно представена партия.

Управляващата коалиция, съставена от либералите от Национал-либералната партия /НЛП/ и представителите на унгарското малцинство в Румъния от Демократичния съюз на унгарците в Румъния /ДСУР/, имат само 109 депутати. Най-добрият изход биха били предсрочните парламентарни избори, които може да съвпаднат с изборите за европейски парламента тази есен. Идеята се подкрепя от демократите на Бъсеску, въодушевени от тяхната победа на референдума на 19 май. Може да се стигне до сделка, в която социалистите да подкрепят предсрочните избори и да изхвърлят своите ненадминати по корумпираност членове в замяна на по-голяма роля в правителството, което ще бъде съставено след изборите.

Ако тази сделка обаче се провали, социалистите могат да се коалират с победените либерали в замяна на поста на Бъсеску. На теория либералите могат също да продължат напред със своето правителство на малцинството до планираните за есента на 2008 г. следващи парламентарни избори. Но тяхната драстично спадаща популярност навежда на мисълта, че подобно нещо ще бъде неразумно. В този си вид те дори няма да прехвърлят 5-процентния праг за влизане в парламента.

Насред объркването на враговете си Бъсеску трябваше да се подготви за триумфално завръщане в двореца Котрочени. Но неговият триумф беше белязан от скандал. В деня на референдума Бъсеску беше притеснен в супермаркет от Андрея Пана, журналистка, която се опита да го интервюира и да го заснеме с мобилния си телефон. Бъсеску изпусна нервите си, обиди я и сграбчи телефона й, като й каза, че ще си го получи обратно в понеделник. Той обаче не си даде сметка, че мобилният телефон продължаваше са записва думите му и когато се качи в колата си, се оплака на жена си от "тази агресивна, смрадлива циганка".

Госпожа Пана, както се оказва, не е ромка по етническа принадлежност. Този инцидент обаче извади на яве способността на Бъсеску да намира общ език с народа /което понякога е неговата силна страна/, но и неговия избухлив нрав /което определено е неговата слабост/. Много румънци с по-свободно мислене, в това число и онези, които подкрепят политиката на Бъсеску, осъдиха неговото поведение. Той се извини за изречените обидни думи. Скандалът обаче ще помрачи неговия имидж сред привържениците му в чужбина.

Това, което би ги впечатлило, щеше да бъде държавата да даде импулс на битката с корупцията. ЕС ще публикува доклада си за напредъка на България и Румъния на 27 юни тази година. И двете държави се борят, за да изкоренят корупцията. В Румъния проблемът просто е развлечение за политиците.

В България той достигна сърцето на правителството. Главният прокурор Борис Велчев обеща бързо да бъдат предявени обвинения по казуса, в който е замесен водещ български министър.

Българските гласоподаватели биха искали това наистина да стане. Те не подкрепиха управляващата коалиция на изборите за Европейски парламент на 20 май.

Победителят в този вот беше партия, оглавена от популисткия консервативно настроен кмет на София Бойко Борисов, който заложи на антикорупционна партийна платформа. Но както показаха неволите на Бъсеску, да бъдеш избран на базата на обещания за изчистване на властта от корупцията е едно нещо, но да направиш трайни промени в тази насока, е доста по-трудно.