Удостояването с Нобеловата награда за мир на бившия американски вицепрезидент Ал Гор и на Междуправителствената експертна група на ООН за климатичните промени нареди климата сред глобалните проблеми, които изискват неотложни действия.
То направи така, че дипломатите, събрали се на остров Бали под егидата на световната организация, да постигнат споразумение за възобновяване на усилията по въпроса.
Вън от съмнение, Нобеловата награда изигра еднаква по важност роля с тревожния последен доклад на Междуправителствената експертна група на ООН за климатичните промени, публикуван през ноември - точно преди началото на завършилата в събота на индонезийския остров Бали 13-а конференция на световната организация за климата. Експертите смятат отчитаното в момента глобално затопляне за вече необратимо. Те прогнозират средно повишение на температурите в световен мащаб до 2100 г. в сравнение с 1990 с 1,8 до 4 градуса по Целзий, което може да достигне 6,4 градуса.
Тази обезпокоителна констатация тежеше на конференцията, дала начален ход на преговорите за поемане на първите ангажименти в областта на екологията след изтичането на действието на Протокола от Киото през 2012 г. За да влезе в сила през същата тази година, бъдещото споразумение трябва да е готово през 2009 г. Но преди всичко е необходимо то да бъде много по-амбициозно. Страна по споразумението трябва да бъдат и САЩ, които при администрацията на Джордж Буш отхвърлиха Протокола от Киото, но ще имат нов президент в началото на 2009 г. Част от споразумението трябва да бъдат и нововъзникващите икономически сили като Индия и, най-вече, Китай, който е на път да измести САЩ като страна замърсител номер едно в света.
Климатът вече излезе от запазената сфера на експертите, за да се превърне в залог от критически важно значение. До степен, че Нобеловата награда за мир да очертае ясна връзка между затоплянето на климата и риска от война.
За мнозина конфликтът в Дарфур вече отчасти е "климатична война", тъй като сушата застави цели общности да се преселят - миграция, която засили напреженията.
Сред "горещите точки", идентифицирани от Програмата на ООН за опазване на околната среда (ЮНЕП), фигурират делтата на река Нил, Сахел (областта южно от пустинята Сахара), Китай, Индия, страните в района на Бенгалския залив, Карибският басейн, Мексиканският залив и Амазония. Междуправителствената експертна група на ООН за климатичните промени публикува през тази година най-категоричния си доклад от самото създаване на тази "наблюдателница" на климата през 1988 г. Тя приписва почти със сигурност настоящото глобално затопляне на замърсяващите човешки дейности и смята това явление за необратимо. Доказателствата се трупат: последното десетилетие (1998-2007 г.) е било най-топлото от началото на измерването на температурите на планетата, твърди Световната метеорологична организация (СМО).
Топенето на ледовете по полюсите през лятото на тази година бе зрелищно и с безпрецедентни темпове в сравнение с предходните години: ледената покривка на Арктика спадна до исторически ниско равнище, като даже позволи околосветско корабоплаване през Северозападния път, който традиционно е блокиран от грамадните ледени блокове.
Логично 2007 г. изобилстваше от климатични катастрофи: извънредно горещи вълни засегнаха Югоизточна Европа през юни и юли, а тежки суши опустошиха западната част на Съединените щати и Австралия, което стана причина за гигантски пожари.
Великобритания подобри рекордите си по количество паднали валежи за май и юни, датиращи от 1766 г. Циклони връхлетяха Бангладеш през ноември и Оман през юни.
Според експертите е необходимо глобалните емисии на парникови газове да бъдат намалени наполовина през 2050 г., за да бъде сдържано покачването на температурите до 2 градуса по Целзий.
