Французите искаха промяна. Отдавна я искаха и заложиха на нея, избирайки кандидата на десницата Никола Саркози на втория тур в неделя на президентските избори във Франция. Част от тази промяна вече е налице със смяната на поколението, което ще управлява занапред държавата.
Но те не избраха завой наляво, а оставиха начело на страната кандидата на десницата, която управлява от пет години. Според седмичника "Поан" той се ситуира дори още по-вдясно от сегашния президент Жак Ширак. Защо? Защото французите не приеха стария социалистически подход отпреди 20-30 години, който им предлагаше кандидатката на социалистите Сеголен Роаял. Тя загуби с малко по точки (пет пункта), но в същото време според анализаторите постигна и значителна победа, защото от повече от пет години насам не е имало такава мобилизация на социалистите - след разпадането на обединената левица и няколкото опита на Лионел Жоспен да се оттегли и после отново да се завърне на политическата сцена. Френската левица все още не е успяла да се реформира, да се модернизира, прекалено е идеологизирана, за разлика от италианската или германската левица, коментира италианският журналист от в. "Панорама" Алберто Тоскано.
Наистина, разликата в резултатите между Саркози и Роаял не е голяма. Затова, ако иска да докаже, че наистина е човек на промяната, Никола Саркози ще трябва да внесе социална нотка в политиката си. Младежите от предградията не са забравили, че ги нарече "отрепки" и че иска да втвърди мерките за събиране на имигрантски семейства. А и синдикатите едва ли ще преглътнат лесно намеренията му да насърчава извънредния труд и да въведе закон за "минималното обслужване" по време на стачка, ако не се споразумее за това със социалните партньори.
За да играе роля на обединител, както обеща в предизборната си кампания, той трябва да смекчи образа си на "големия лош вълк", коментира френско-германската телевизия "Арте". В същото време първото, което направи, беше успешният му лов в полето на крайната десница, откъдето привлече много гласове.
"Той не се страхува от нищо", казва майка му Андре Саркози. И наистина, нека не забравяме, че Никола Саркози щурмува политиката още 28-годишен, с кметското място в Ньойи-сюр-Сен. Следващите години е все до Жак Ширак. С изключение на 1995 г., когато залага на погрешен кон: преминава в лагера на Едуар Баладюр на президентските избори, спечелени впоследствие от Ширак, който никога не му прощава това предателство. През 2004 г. Саркози "рецидивира" и измъква изпод носа на стария голист лидерството на собствената му партия Съюз за народно движение.
Днес "малкият Никола" отново постигна успех - ето го в Елисейския дворец, отбелязва "Арте".
Но за да конкретизира плановете си, той трябва да има предвид необходимостта от парламентарно мнозинство, от което се излъчва правителството, с което ще управлява. Благодарение на спецификата във френската политическа система, през последните 25 години във Франция редуването на левица и десница начело на държавата беше съпътствано от няколко поредни "съжителства", т. е. - ляв президент и дясно правителство или обратното. Така че и този път избирателите ще имат право на "поправителен" на парламентарните избори през юни. А социалистите още отсега се мобилизират, за да имат колкото може повече депутати в Националната асамблея.
Никола Саркози не бива да забравя и че в тази толкова наситена предизборна кампания освен него участваха още две силни личности със силни програми. Освен Сеголен Роял, той имаше и трети съперник, центристът Франсоа Байру, спечелил неочаквано много гласове на първия тур - над 18 на сто. Така в политическия център се зароди нова сила, която призовава за премахване на традиционното противопоставяне между левица и десница. И Байру, подобно на социалистите, започна предизборната си кампания за парламентарните избори веднага след първия тур от президентската надпревара и още отсега дава заявка за участие в управлението на страната.
Какво ще се промени във външната политика на Франция с избирането на Саркози за държавен глава?
Най-напред той обеща да действа за ратифицирането от парламента на "съкратен" вариант на европейската конституция, за да помогне на Европа да излезе от задънената улица след френското "не" на референдума през 2004 г. В същото време Анкара ще срещне в негово лице още един непримирим противник на интегрирането й към ЕС. А що се отнася до отношенията със Съединените щати, още в първото си изказване след обявяването на изборната му победа Саркози обеща, че Вашингтон ще може да разчита на приятелството на Париж.
Така той показа, че ще сложи край на ерата на досегашния президент Жак Ширак, в която трансатлантическите отношения бяха обтегнати и понякога дори враждебни, отбеляза Асошиейтед прес. Наред с това Саркози ясно заяви, че Франция ще продължи да говори с независим глас.
Германия - един от основните двигатели на Европа, наред с Франция, ще наблюдава много внимателно поведението на Саркози като президент. В предизборната си кампания той си позволи да спомене нацисткото й минало, както писа "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Германските политици не реагираха открито на думите му, но със сигурност в Берлин ще гледат с много критично око на неговите действия.
Франция се нуждае от голяма реформа - прогресивна, европейска, истинска реформа. Европа също. Сега в много голяма степен ще зависи дали новият обитател на Елисейския дворец ще успее да осъществи истинско конструктивно сътрудничество с Германия, но разбира се и с други големи европейски страни като Испания, Италия и Великобритания. В изказването си снощи Саркози обеща да превърне битката против глобалното затопляне на планетата в основна битка на Франция, също както и защитата на човешките права.
Както и по време на кампанията, той отново спомена медицинските сестри в Либия - вярно, с малък лапсус (той ги нарече "либийски" медицински сестри). Но едно е сигурно - проблемът с българските сестри вече присъства трайно в правозащитните приоритети на бъдещия стопанин на Елисейския дворец.
Рекордно високото участие на гласоподавателите във вота превърна Франция в пример за гражданско поведение на целия свят. Така че избраният от тях президент трябва да бъде на висотата на тази гражданска позиция. /БТА/
