Зоната на еврото вероятно ще деблокира във вторник жизненоважната за Гърция помощ и най-сетне ще започне усилено да попълва своя Спасителен фонд, докато в същото време дълговата криза се разраства опасно, а до десетина дни се очаква нова ключова европейска среща на върха.
Във вторник в Брюксел се събират министрите на финансите на еврогрупата. В сряда сутринта към тях ще се присъединят и министрите от останалите членки на Евросъюза.
Първата тема в дневния ред на Еврогрупата е изплащането на транша от 8 млрд. евро на Гърция по първия план за спасяване на страната. Атина крайно се нуждае от тези пари, за да избегне фалита в средата на декември.
След месеци на колебание деблокирането на тази сума като че ли е на път, става известно от няколко европейски източника.
Ръководителят на дясната опозиция в Гърция Андонис Самарас изпрати електронно писмо до главните европейски водачи, заявявайки, че „подкрепя целите”, залегнали в спасителния план, макар да се е изказал за някои промени, „за да се гарантира успеха на предложените мерки”.
Еврозоната ще се заеме преди всичко с една задача, която не завърши въпреки разрастващия се пожар на дълговата криза: нейния спасителен фонд за страните, изпаднали в затруднения, който трябва да бъде попълнен, за да се избегне заразата да плъзне към Италия и Испания.
17-те членки на валутния съюз се споразумяха да трансформират фонда в застрахователен механизъм. Целта е да се насърчат инвеститорите да изкупуват дълга на слабите страни, като се гарантират част от техните евентуални загуби. Друга възможност е да се привлекат външни инвеститори в механизъм за „съфинансиране”, подкрепен от Европейския фонд за финансова стабилност, за да се изкупи след това дълга на изпадналите в затруднения страни.
Еврогрупата трябва принципно да утвърди общата рамка на плана за действие, макар подготвителната работа да се оказа по-сложна от предвиденото. Първоначалната идея бе да се попълни фондът до около 1000 млрд. евро като се увеличат четири-пет пъти 250-270-те млрд. евро, с които той все още разполага. Амбициите обаче трябваше да бъдат коригирани в посока надолу.
Ясно е, че първоначалната цел да се използва лостовия ефект трябва да се изостави заради трудните условия на пазара през последните седмици, тъй като инвеститорите искат все по-високи рискови премии, споделят източници, запознати с хода на преговорите.
И накрая на съвещанието на еврогрупата министрите трябва в официално да назначат новия френски представител в ръководството на Европейската централна банка. Това ще е Беноа Кьоре, сегашният заместник-генерален директор на трезора. Той ще замени италианеца Бини Смаги.
Назначаването става в момент, когато в условията на кризата отчетливо изкристализира напрежението между Германия, която се отнася крайно сдържано към идеята за разширяване на първоначалната роля на ЕЦБ - да следи за инфлацията - и останалите партньори, които виждат в това единственият начин да спрат кризата.
Последните се надяват, че като приемат на европейската среща на върха на 8 и 9 декември исканите от Берлин промени на европейския договор с цел затягане на бюджетната дисциплина в еврозоната, канцлерът Ангела Меркел най-сетне ще се съгласи банката да използва тежката си артилерия срещу кризата, която вече открито създава опасност за оцеляването на еврото. (БГНЕС)
