„В България не е много яко". Така едно младо момиче отговори на въпроса защо планира да завърши висшето си образование в Германия и да устрои живота си там. Тя е една от многото, които искат да живеят далеч от родината. Неин приятел пък иска да отиде поне в Румъния, а най-добре в Англия, защото където и да е зад граница, със сигурност е по-добре от България. 200 000 българи дори нямат реален аргумент за решението си да емигрират, а отговарят „просто не искат да живеят в България".
В България често сравняваме какво е било „преди" и какво е „сега", как се е променил стандартът на животът ни и какви решения вземаме. Преди - четири години България влезе в Европейския съюз и повече от 60 000 българи си пожелаха да напуснат родината, за да опитат късмета си в някой от европейска страна. Аргументите им бяха може би наивни, но поне съществуваха - това бяха очакванията за по-добро заплащане и по-спокоен живот за тях и за семействата им. Днес - през 2011 г. желаещите да си купят еднопосочен билет са 200 000, а аргументът им е различен - „просто не искам да живея в България".
„Това се дължи на факта, че много хора се върнаха в страната, но имат миграционен опит", обясни доц. Веселин Минчев от Българската академия на науките, който е автор на изследването за миграцията на българите сега и преди четири години. Според него тези хора имат по-големи претенции към това, което се случва в страната. Кризата и икономическият натиск също допринасят за тази нагласа на българите, допълни експертът.
Според проучването едва 4% от българите, които са се върнали от чужбина, са работили там на длъжности, които изискват по-голяма квалификация от тази, която притежават. 30-40 % са имали работно място, което отговаря на квалификацията им и
50 % от българските емигранти имали нискоквалифицирана работа
Големият проблем е не дали някой е компютърен специалист, а друг - берач на портокали, а че когато има повече компютърни специалисти, те създават повече работни места и за берачи на портокали, заяви още доц. Веселин Минчев.
Ако преди четири години най-желаните места за живот са били Испания и Гърция, днес са Англия и Германия. Затова потърсихме отговор от един човек, който е заминал със същия този аргумент - просто не искам да живея в България. Това е Струмен Паунов, който оглавява Българския бизнес клуб в Лондон. „Аз съм пресен пример на такъв аргумент. Човек, който оглавяваше строителна фирма в София, взех самолета и започнах работа с 300 паунда в джоба", обясни Паунов. След това обаче той е успял да развие бизнеса си и е взел съпругата и детето си в Лондон. Семейството се е устроило добре и не смята да се връща в България. Паунов оглавява фирма, която помага на българските емигранти в Лондон да си уредят документи. На въпроса защо не би се върнал у нас, след като близките и приятелите му липсват, Паунов отговаря лаконично: „ Животът в Лондон е огледален на този в България. Като BG срещу GB. Няма вечно щастие".
Един от основните проблеми, с които се срещат българите в чужбина, са излъганите надежди. Според изследователите от академията на науките разочарованието е накарало част от хората да се върнат временно у нас или да потърсят реализация в друга европейска страна. Подобен феномен наблюдава и Струмен Паунов в Лондон. „Между 70 000 и 80 000 българи живеят в британската столица и те
разказват небивалици за многото паундове, по които ходим в Лондон
Това кара хората да идват, някои без идея какво ще правят", коментира Паунов.
В същото време много млади хора, които са получили образованието си в града или успеят да приравнят дипломите си с британските, си намират работа много бързо. Това важи не само за висшистите, но и за хора с по-ниска квалификация. Например за медицинските сестри, обясни Паунов.
Доц. Веселин Минчев от своя страна добави, че в различните страни има български общности и в тях живеят хора, които нямат намерение да се връщат. Според експерта трябва да свикнем с мисълта, че
има други Българии и там хората живеят с порядките
на страните, в които се намират
Много от тях например предпочитат уредения живот в Германия или темперамента на Испания, но те създават свой живот, който е различен от този в България. „Ние не трябва да прекъсваме връзките си с тях, напротив - трябва да комуникираме", категоричен е доц. Минчев.
Не можем да съдим нито тези българи, които са избрали да отидат в чужбина, нито пък тези от нас, които сме останали тук. На всички ни обаче е ясно, че докато България е на опашката по повечето европейски показатели, ще има все по-малко хора, които ще могат да довършат изречението: искам да остана в България, защото...
