Възрастен господин, достолепен англичанин, ми го каза с прости думи преди десетина години. "Ако някой е недоволен, протестира, възмущава се или пък е много доволен, скача от радост, просто го попитай защо. Ако не може, отговори в едно изречение, има нещо сбъркано. Същото е и с гласуването. Въпросите "за кого ще гласуваш" и "защо точно за него/нея" имат прост отговор, в едно изречение.
Сигурно си задавате тези въпроси и този път. Повече отвсякога е възможно да нямате отговор. Ако се опитате да повярвате, че животът е прост, а не сложен, и дори най-софистицираните въпроси имат елементарни отговори, почти съм убеден, че ще гласувате на 23 октомври.
Защо все пак да го правите?
Гласуването не е шега работа, нали знаете. Преди векове, като идвало време да избират нов дож във Венеция, официално лице отивало да се помоли в базиликата Сан Марко, по пътя грабвало първото наперено момче на пиацата и го завеждал в двореца на дожа. Работата на момчето - да хвърли жребий, за да избере изборен съвет от членовете на великите и най-богати венециански фамилии. Така се случвали нещата, без промяна повече от пет века, от 1268 година насетне.
След въпросния жребий били избирани 30 души, а втори избор ги редуцирал до девет, които пък номинирали 40 кандидати. Процедурата за избор на дож, който разполагал с неограничена власт, ставала по-комплицирана с всеки следващ етап. Всеки един от 40-те кандидати трябвало да бъде одобрен поне от 7 души от изборната комисия, за да премине към следващата фаза. И пак объркване - тези 40 стават 12 и така да безкрай, не мога повече.
Тъкмо объркването било цел на занаятието за избор на държавен глава във Венецианската република. Идеята била да се отчетат интересите на всички, а не на високата длъжност да попадне някой, който няма необходимото одобрение и не е подходящ за поста.
Задкулисни сделки били изключени. Преди тези сложни избори в Италия избирали на високи длъжности с мнозинство от две трети или понякога три четвърти.
Математическата логика, която се крие зад различните мнозинства не винаги е ясна. Едни ще потвърдят, че глас повече от половината избиратели е достатъчен. Други ще се вкопчат в три четвърти, а някои и в консенсусно единодушие. Понякога принципът "първият по време е първи по право" може да важи и за изборите, ако се приложи елементарната схема - един вот е равен на един глас, а този който получи най-много (независимо дали надвишава 50 процента) печели. "Победителят взема всичко", биха изпели акапелно четиримата от Абба.
В някои случаи "победителят взема всичко" е неразумен избор. Освен ако кандидатите не са двама. Иначе - да приемем, че гласуват един милион души. От тях 30 процента са с леви убеждения, а 70 процента клонят към център и дясно. Ако имаме пет кандидата, само един от които е с откровено лява ориентация, следва 70-те процента от десните гласоподаватели да разпределят гласовете си между останалите четирима. Тогава онези 30 процента леви ще имат мнозинство, без реално да е така.
За да участвате в тези интересни, а понякога и скучни игри, трябва да гласувате. Знам, че трябва да има апликация за iPhone, за да стане гласуването атрактивно и секси за вас, 18-годишните, но към този момент не е така. Гласуването все още е аналогово - навършваш 18, вземаш личната си карта, отиваш до училището, пускаш бюлетината. Отнема поне половин час, няма начин.
Глупавата агитация защо е важно да гласуваш започва от баналното "ти си гражданин на тази страна, имаш права, привилегии, но и задължения". Материалите на безбройните неправителствени организации продължават с "трябва да си активен за позитивната промяна на страната ти". Обществото, драги момко, е "вид огромно семейство - и ти трябва "да допринесеш за неговото развитие". Много мъже са загинали, за да има демокрация по света и да имаш "право да гласуваш". И други подобни клишета. Всичките са верни, но са клишета. Те няма да ви накарат да гласувате.
Помислете над следното. Преди 18 години баща ви и майка ви са гледали "Банда BMX" (ако сте момчета) или "Флашданс" (ако сте момичета) и са мечтали да карате заедно колело (ама BMX) и да тренирате модерни танци (ама като тези в Ню Йорк). Осемнадесет години по-късно не всичко това е възможно. Твърде е вероятно да няма нито хубаво колело, нито да сте ходили в Ню Йорк. Все още. И сигурно защото бащите и майките ви не винаги са избирали правилния кандидат - онзи, който наистина може да сбъдне мечтите им.
А знаете ли как се избира правилният кандидат? Не е толкова сложно като избора на дож във Венеция. По-просто е. Задайте си следния въпрос: "Ако срещна кандидатите на улицата и имам възможност за половин час да пия кафе с всеки един от тях, кой точно ще ме научи на нещо". Прост въпрос, който изисква прост отговор.
Зададох си го преди малко и за секунди определих с коя президентска и кметска бюлетина ще гласувам. За 18-годишните ще е различно, за приятелите им също. Със сигурност обаче ще намерят поне един кандидат, който да има на какво да ги научи. Защото винаги е хубаво да срещаш по-възрастни от теб, които има на какво да те научат.
И не забравяйте да гласувате. Просто движение е - правиш хиксче на бюлетината, сгъваш и пускаш. Току-виж България след 18 години, през 2029 година, е едно по-хубаво място за живеене.
