Прогласеният за блажен папа Йоан Павел Втори посети България от 23 до 26 май 2002 година. Това бе първата папска визита в 13-вековната ни история, а за него бе 96-ото апостолическо пътуване в чужбина.
Главата на Римокатолическата църква от 1975 година насам дава аудиенция на официалната българска делегация, дошла във връзка с най-големите чествания на 24 май извън нашата страна.
Блаженият Йоан Павел Втори избра да дойде в България именно за 24 май, за да почете българския принос в съхраняването на делото на Св.св. Кирил и Методий и предаването му от поколение на поколение.
След възстановяването на дипломатическите отношения с Ватикана през 1991 година всички президенти на България са канили Йоан Павел Втори да посети страната ни. Дългоочакваното посещение стана възможно, след като бе създаден общонароден комитет за посрещане на папата, който организира национална кампания и през април 2001 година връчи на Светия престол 22 222 покани от българи от цялата страна.
За Светия престол страната ни - този кръстопът между Изтока и Запада - е пристан на стабилност и спокойствие на Балканите, място за среща и диалог между европейските култури и народи. Именно от уважение към българския народ, който съхрани през вековете вярата си, папата славянин дойде в България независимо от бремето на възрастта и напредналата болест.
"С вълнение и дълбока радост идвам днес в България и отправям към вас моя сърдечен поздрав. Благодарен съм на Всемогъщия Бог, че ме удостои с честта да осъществя това свое желание, което нося от дълго време в сърцето си. Всяка година, по случай празника на Cветите братя Кирил и Методий, апостоли на славянските народи, приемам представителите на Държавната власт и на църквата в България. И така, аз идвам днес, за да върна по някакъв начин вашата визита и да се срещна с Българския народ в неговата прекрасна страна. Сещам се в този момент за моя предшественик папа Адриан II, който се срещна със светите солунски братя в Рим. Те донесоха мощите на Свети Климент, папа и мъченик, и засвидетелстваха общението на основаната от тях църква с римската църква. Днес римският епископ идва при вас, воден от същите чувства на общение в христовата любов.
Сещам се също така, в този особен момент, за един друг мой предшественик - блажения папа Йоан ХХIII, който беше апостолически делегат в България в продължение на 10 години, като остана дълбоко свързан с тази земя и нейните жители. В негова памет, любезно поздравявам всички вас и ви уверявам, че никога не съм преставал да обичам българския народ, представяйки го постоянно пред трона на Всевишния. Нека присъствието ми днес сред вас бъде красноречив израз на почит и обич, които храня към тази благородна нация и нейните чеда.
Може би точно тук, близо до гробовете на мъчениците, са се събрали през 342 или 343 година епископите от Изтока и Запада, за провеждането на важния Сердикийски събор, по време на който са били обсъждани съдбите на християнска Европа. В последвалите векове тук е била съградена базиликата Света София божествена премъдрост, която, според християнския начин на мислене, посочва основите, върху които трябва да бъде изградена човешката цивилизация.
Пътят, водещ към истинския напредък на един народ, не може да бъде само политически и икономически, той трябва да предполага също така духовно-морално измерение. Християнството е пуснало дълбоки корени в историята и културата на вашата Страна и този факт не може да бъде пренебрегван, ако желаете да осъществите процеса на националното ви израстване в бъдещето," бяха окуражаващите думи, които Йоан Павел Втори произнесе при тържественото му посрещане на площад "Св. Александър Невски" в София.
"Тази среща се провежда в един особено важен ден: България чества днес празника на Светите братя Кирил и Методий, смели проповедници на христовото евангелие и основатели на езика и културата на славянските народи. Тяхното литургично честване съвпада по един особен начин с "празника на Българските букви". Това включва не само католиците и православните, но и всички ваши съотечественици, които могат да размишляват върху същността на онова културно наследство, чието начало беше поставено от светите солунски братя.
Един от първите Български ханове - Омуртаг, написа върху колоната, запазена във Великотърновския храм на Светите четиридесет мъченици: "Човек, дори добре да е живял, умира и друг се ражда. Роденият по-късно, когато види този надпис, ще си спомни за онзи, който го е написал" /.../. Много бих желал тази наша среща да се превърне в тържествен общ акт на почит и благодарност към светите Кирил и Методий, които през 1980 година провъзгласих за покровители на Европа заедно със свети Бенедикт Нурсийски. Те все още и днес имат на какво да научат нас - хората от Изтока и Запада.
Мисията на Кирил и Методий се затвърди по един чуден начин, посредством техните ученици. Тук, благодарение на свети Климент Охридски, изникнаха активни центрове на монашески живот, в които намери развитие азбуката кирилица. Също така, от тук християнството премина в други територии, като достигна през съседна Румъния в старата Киевска Рус, разпростирайки се към Москва и останалите източни области.
Делото на Кирил и Методий представлява велик принос в оформянето на общите християнски европейски корени, които, поради своята дълбочина и жизненост, определят една от най-важните ориентировъчни културни точки, от които не може да не тръгне всеки сериозен опит за преосъществяване по един нов начин на сегашното обединение на Континента," изтъкна папата на 24 май 2002 година на срещата си в София с представители на българската култура, наука и изкуство.
"Въпреки своята краткотрайност, посещението ми в обичната Българска земя изпълни сърцето ми с вълнение и радост. На папата беше дадена възможност да се срещне с българския народ, да се възхити на неговите добродетели и качества и да оцени големите му таланти и изключителна дееспособност. Благодаря на Бога
затова, че ми позволи да осъществя това пътуване, точно в дните на възпоменателния празник на светите братя Кирила и Методий - апостоли на славянските народи.
Отправям сърдечната си благодарност към Негово светейшество патриарх Максим, към митрополитите и епископите от Светия синод и към всички верни на православната църква на България. Православните, заедно с католиците, преживяха в близкото минало тежки преследвания, заради верността си към Евангелието. Нека
тяхната жертвоготовност направи ползотворно християнското свидетелство за тази страна, а с божията благодат, ускори идването на деня, когато ще можем да се радваме на възобновеното между нас пълно единство!
Един сърдечен поздрав отправям към верните на исляма и еврейската общност. Нека, обожаването на единствения всемогъщ Бог, вложи във всички намерението да се работи за мира, взаимното разбирателство и уважение, c грижата за изграждането на справедливо и солидарно общество.
С особено силна обич насочвам прощалните си думи към моите събратя в епископството и към всички верни на Католическата църква.
Последните си думи отправям към целия благороден български народ. Това са думи, които повтарят изказването на моя почитаем предшественик, блажения папа Йоан ХХIII, в момента на отпътуването му от тази страна през декември 1934 година. Тогава той направи взаимовръзка с един ирландски обичай, според който, в навечерието на Рождени Христово, всеки дом трябва да има по една запалена свещ на прозореца, за да покаже на Дева Мария и Свети Йосиф, че там им едно очакващо ги около сияещия пламък семейство. Монсиньор Ронкали се обърна към многобройната тълпа, дошла да го поздрави, с думите: „Ако на някого от България се наложи да мине покрай моята къща през нощта, сред трудностите на живота, ще намери винаги запалена лампа на моя прозорец. Почукайте! Почукайте! Няма да бъде попитан дали е католик или православен, той е просто брат от България. Да влезе, две братски ръце, едно топло приятелско сърце ще го посрещнат празнично". /Проповед за Рождение Христово, 25адекември, 1934 г./.
Днес тези думи повтаря римският папа, който съхранява в очите и сърцето си образите от срещите си с вас при отпътуването си от страната на розите," бяха прощалните слова, които Йоан Павел Втори изрече в Пловдив на сбогуване с България. (БТА)
