Защо един човек, който, както сам казва, е решил да стане "от гражданин-селянин" и "от машиностроител-земеделец"? Димо Карабоюков живее в село Поповец в къща, пълна с история. Съвсем скоро освен че ще има официален сертификат за биогроздето, което отглежда, се надява да посреща и туристи в дома, построен от дядо му, и на който още стои табелата Бакалница "Тракия".
Днес няма дюкян в къщата с табела Бакалница "Тракия" в село Поповец. Димо Карабоюков ни посреща в дядовия си имот - те са пришълци от Беломорска Тракия и идват в това село в община Стамболово през 30-те години на миналия век. Тръгват от Домуздере, Дедеагачко - крайната спирка Поповец избират по съвет на прадядото на Димо. "Той му е казал, ако ще се занимаваш със земеделие, ще търсиш село под вода. Значи водата да е някъде високо, сама да влиза в селото", обяснява бай Димо. На 500 метра над селото е изворът на Бисерска река, която се влива в Харманлийска. Наследникът разказва, че преди да се построи водопровод в селото, водата си е текла по улиците и всеки е отбивал вада, за да полива.
Дюкянът - днес механа с история, е изплатил къщата на дядо му
Дядото построил къщата по заръка на тъста си, който бил едър, грамаден българин и се оплакал, че трябва да влиза през вратата на верев. Къщата става голяма и хубава, а долу правят дюкян. "Дали са им акъл, вместо да правят отдолу дамове за животните, да направят дюкян", разказва бай Димо.
В бакалницата се продавали смесени стоки - сол, оцет. "Идвали са отдалеч, даже оттатък Арда са идвали, от Крумовградско да пазаруват с катъри, с магарета - напазаруват си и си отиват", обяснява наследникът.
Бай Димо разказва още, че когато бил наложен акциз върху тютюна и са забранили да бъдат свивани цигари от собствено произведен нарязан тютюн, старейшините в селото се събрали при дядо му. "Те му казали: Бай Димо, вземи купи 10-20 кг нарязан тютюн от монопола и го продавай! Ти и без това не гледаш тютюн, а пък пушиш - ще си го изпушиш ти, а пък нас като ни хванат, ще казваме, че сме си го купили от теб", обяснява Димо Карабоюков. Така и станало. След това дядо му се замогнал - прави петмезджийница, прави казан за варене на ракия.
Днес бакалницата на дядо Димо, наследникът му, който носи същото име, е превърнал в истински музей. Сред ценните експонати по стените е свидетелството за патентно право за производство на петмез. "За всеки един патент, за който си плащаш право - там пише, още 50 процента от патента внасяш във фонд "Работна заплата за учителите", обяснява бай Димо. И подчертава мъдростта на тази разпоредба. По думите му, така данъците тогава не са отивали в общината и тя да ги разпределя, където си иска, а се насочвали директно за фонд за учителите. "Те са мислели още тогава, че за да съществува някакъв занаят или търговия, хората трябва да бъдат учени - не става другояче. Трябва да има даскал, но той трябва да е платен, а за да е платен - парите трябва да са осигурени предварително", обяснява още той.
Тази есен реколтата от грозде - едва една трета от минал добив
Вече бившият гражданин отглежда днес пшеница, ечемик, плодове, но и близо 40 декара био-грозде. Тази година обаче реколтата е една трета от традиционната, разказа преди дни бай Димо. Той гледа основно мерло и болгар. "Реколтата е много слаба тази година при нас, защото ни удари една мана по време на цъфтеж - след второто пръскане падна студен дъжд. Каквото можахме спасихме, но се оказа, че гроздовете отдолу са изсъхнали и имаха лош търговски вид. Друга година изкарвам по 15 тона, сега едва 4,5-5 тона", разказва земеделецът.
За разлика от други години, тази есен е имало търсене на грозде. Винарскатата изба в Стамболово започнала да изкупува реколтата на 0,40 лв. за килограм. "Ние основно на частници продадохме гроздето на цена 0,50 до 0,55 лв. на килограм", разказа бай Димо. Накрая търсенето било голямо, предлагали се цена - 0,60, 0,70 лв. на килограм, но вече нямало грозде. "Виждате какво е - суша, суша, суша и изведнъж удари студен дъжд, удари ни през кръста направо", казва още бай Димо.
Намерил е тайната как да пие хубаво вино, без да копае
В момента тече преходния период по процедурата за издаване на документ за био-производство на грозде. Проверките за тази година за лозята вече са минали и догодина Димо Карабоюков чака своя био-сертификат.
Лозето на бай Димо се обработва по специална технология, при която тревата между се превръща в естествен килим. Иначе казано - открил е своята рецепта как да бере хубаво грозде, без да копае. "Тревата се "мулчира" - окосява се и се надробява като силаж и остава върху почвата. По този начин засенчва плевелите и не им позволява да растат, освен това този получен мулч по-късно загнива от дъжда и слънцето и става тор", обяснява бай Димо.
Другото предимство според него на този метод е, че по всяко време човек може да влезе в лозето, защото се ходи като по зелен килим - няма кал, нито коловози. Така може и през зимата да се обработват лозята, да се бере грозде веднага след дъжд, разказва още земеделецът. "Така се пази и почвата от ерозия, защото при нас в този район при един проливен дъжд, всичко прекопано се отмива към реките надолу", казва още той.
Въпреки не особено добрата реколта тази година, бай Димо вече е заредил бъчвите с домашно вино - така че онзи, който му гостува, ще може да опита бялото и червено вино от екологичното му грозде в механата, в която е превърнат сега някогашният дюкян.
С помощта на холандския проект "Новото тракийско злато", който подкрепя идеите за биоземеделие и екотуризъм в Източните Родопи, старата къща на дядо Димо с три автентични стаи за гости ще бъде освежена. Малката гостна между тях с "оджак" - както се нарича този тип огнище, прилича заедно с останалите стаи на истински етнографски музей.
