Люксембург се тресе от голям шпионски скандал - тайните служби са подслушвали незаконно хиляди хора. Парадоксално, но сред "жертвите" е и премиерът Жан-Клод Юнкер, който отговаря за дейността на разузнаването.
Парламентарната разследваща комисия вече изслуша показанията на шефа на тайните служби Чарлз Хофман. След него трябва да говори и министър-председателят Жан Клод Юнкер - истинско събитие за Люксембург. "В Люксембург разузнаването е пряко подчинено на премиера. И когато трябва да се докладва за начина на действие на тайните служби, показания пред разследващите трябва да даде ресорният министър", казва председателят на комисията Алекс Бодри.
Обект на проверката са операциите на разузнаването и надеждността на контролните механизми с цел да се установят и накажат евентуалните нарушения на общите правни практики. Поводът - в периода 2007-2009 година без съдебно решение са били подслушвани многобройни телефонни разговори, както призна сегашният шеф на разузнаването. Нелегалните подслушвания са извършени по времето на неговия предшественик Марко Миле, който сега отговаря за сигурността на голям германски концерн. Известно е още, че през 2008 г. и премиерът Жан-Клод Юнкер става жертва на нелегално подслушване.
Великият херцог - чужд шпионин?
Шефът на тайните служби Миле използвал "бръмбар", скрит в ръчния му часовник, и записал тайно свой разговор с Юнкер. Деликатното в цялата история е, че в разговора става дума за контакти на Великия херцог на Люксембург с високопоставени кадри от външното разузнаване на Великобритания МИ6.
На специална пресконференция през декември миналата година Жан-Клод Юнкер опроверга тръгналите слухове категорично. "Хората, които твърдят, че Великият херцог може да е сътрудничил на британските тайни служби, го обвиняват всъщност в държавна измяна. Великият херцог никога не е сътрудничил на чужди тайни служби, нито в миналото, нито днес", заяви Юнкер.
Парламентарната разследваща комисия също е убедена, че слуховете не отговарят на истината, позовавайки се на показанията на бившия шеф на разузнаването Миле. "Той каза съвсем ясно, че няма индикации Великият херцог да е имал лични контакти с МИ6", обяви председателят на комисията Алекс Бодри.
Въпросите са повече от отговорите
Междувременно казусът се разследва от прокуратурата - защото въпреки "бръмбара" в ръчния часовник и предателството спрямо премиера, навремето Миле запазва поста си. В показанията си той споделя, че първата реакция на Жан-Клод Юнкер била много емоционална - премиерът казал, че веднага би го изхвърлил от тайните служби. От своя страна Юнкер твърди, че не е уволнил незабавно шефа на разузнаването, защото не искал да разочарова доверието на приятелските разузнавателни служби. Сега обаче ще трябва да се оправдава пред комисията - дали не е дал твърде много свобода и правомощия на тайните служби и дали като премиер е знаел за подслушванията.
На пресконференцията през декември Юнкер се опита да успокои обществеността. "Тайните служби не могат да поставят под наблюдение политически партии, синдикати, студентски движения или неправителствени организации. Строго забраних това, което би могло да се нарече вътрешнополитически шпионаж", заяви Юнкер. При това положение обаче неизбежно възниква въпросът кой действително е контролирал разузнаването? Въпрос, на който отново трябва да отговаря Жан-Клод Юнкер.
