В датската столица започна международната конференция по въпросите на климата, организирана под егидата на ООН, която ще продължи до 18 декември. Основна цел ще форума ще бъде постигането на споразумение, което да замени изтичащия през 2012 г. Протокол от Киото. В срещата ще се включат стотина световни лидери. Сред тях ще е и американският президент Барак Обама, който ще участва в заключителния етап от дискусиите.
ДПА припомня основните проблеми, които ще обсъждат участниците в конференцията за климата.
На срещата си на върха на Г-8 през юли в Италия големите световни икономики стигнаха до извода, че глобалното затопляне трябва да бъде в рамките на 2 градуса по Целзий, за да се ограничат вредните последици за света от това явление. Някои развиващи се страни обаче, като островните държави, които са най-застрашени от покачването на температурите и морското ниво, настояват за по-амбициозна цел, а именно затоплянето да бъде сведено до 1,5 градуса. Различните страни имат различни позиции и по въпроса кога емисиите на вредни газове ще достигнат максималните си нива и до какви стойности трябва да се понижат до 2050 г. Смята се, че парниковите емисии ще достигнат най-високите си равнища в периода 2013-2020 г. или през следващите 10-20 години.
Развиващите се страни настояват богатите държави да приемат собствени, по-амбициозни и скъпоструващи цели. Предложенията са за намаляване на емисиите с 25-45 процента до 2020 г. и с 80-90 процента до 2050 г.
ЕС обеща намаляване на вредните емисии до 2020 г. с 20 процента под нивата, установени от 1990 г., като съкращаването може да стигне до 30 процента, ако други развити страни направят подобни съкращения. Япония обеща 25-процентно съкращаване до 2020 г. от установените през 1990 г. нива. Австралия обеща да съкрати 30 процента от нивото през 2005 г., а САЩ се очаква да си поставят за цел съкращаване със 17-20 процента от равнището през 2005 г.
В анекс към Протокола от Киото като парникови газове са изброени въглеродният диоксид, метанът, диазотният окис, флуоровъглеводородите, перфлуоровъглеродите и серният хексафлуорид. В Протокола от Киото намаляването на парниковите газове се изчислява спрямо равнищата им от 1990 г. Оттогава емисиите в Европа и Русия са намалели, но емисиите на други големи икономики са се увеличили. Поради тази причина Европа и Русия настояват за запазването на 1990 г. като базисна година.
Друг основен проблем, който ще бъде обсъждан на климатичната конференция, е финансирането. Развитите икономики като САЩ и ЕС смятат, че всяка страна трябва да има финансов принос към общите усилия в борбата с климатичните промени, въпреки че богатите страни ще трябва да плащат най-много.
Според изчисления на Европейската комисия бедните страни ще се нуждаят от около 100 милиарда евро (148 милиарда долара) на година до 2020 г., за да контролират климатичните промени. Развиващите се страни твърдят, че предложението от 100 милиарда евро е само половината от една трета от действително необходимата сума. Те смятат, че не е справедливо да плащат, тъй като именно развитите страни, които много отдавна имат развита тежка промишленост, са предизвикали глобалното затопляне.
В момента ЕС привежда в действие схема, която насърчава индустрията да намали парниковите емисии чрез купуването на разрешителни за отделяне на парникови газове. Съюзът се надява, че други развити икономики ще създадат собствени схеми за търговия с вредни емисии, като целта е създаване на огромен световен пазар на разрешения за емисии.
Протоколът от Киото установява т.нар. механизъм за чисто развитие, който разрешава правителствени или частни инвестиции от индустриализирани страни, предназначени за изпълнение на проекти за намаляване на вредните емисии в развиващите се държави да дават право на получаване на кредити под формата на "сертификати за намалени емисии". Според развиващите се страни обаче тази система често позволява западни фирми да плащат за проекти, които нямат влияние върху намаляването на емисиите, а след това да претендират за подобни кредити. Развитите държави се стремят да реформират този процес.
Преговарящите на климатичната конференция в Копенхаген ще работят върху две споразумения. Едното ще осъвремени Протокола от Киото, който поставя количествени цели за намаляване на емисиите от парникови газове на повечето развити икономики, с изключение на САЩ, които не са ратифицирали документа.
Другото споразумение има за цел да осъвремени Рамковата конвенция на ООН за промените в климата, която предвижда цели за намаляване на емисиите, както за развитите, така и за развиващите се страни като Китай и Индия.
Най-големият замърсител в света - Китай ( с 6027 милиона тона въглероден диоксид на година) вероятно ще се ангажира да намали парниковите си емисии с 40-45 процента до 2020 г., посочва Франс прес. Вторият замърсител в света САЩ (5769 милиона тона на година) предлага намаляване на парниковите си емисии със 17 процента до 2020 г. и 42 процента до 2030 г., като базисната година за сравнение е 2005 г. Русия (третият замърсител в света с 1587 милиона тона на година) засега не е обявила официалните си ангажименти. Според Европейската комисия Русия ще бъде готова да намали между 20 и 25 процента парниковите си газове до 2020 г. Индия, която се нарежда на четвърто място с 1324 милиона тона на година заяви, че ще предприеме значителни мерки, с които да ограничи парниковите мисии, но все още не е обявила точната цифра. Канада (седмо място в света с 572 милиона тона въглероден диоксид на година) иска да намали с 20 процента емисиите на парниковите си газове до 2020 г. в сравнение с нивото от 2006 г., намаляване с три процента, в сравнение с 1990 г.
Ройтерс обобщава общите ангажименти, към които страните участнички на климатичната конференция ще се стремят:
- ограничаване на глобалното затопляне до не повече от 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните нива
- определяне на дата за преразглеждане на целите, най-вероятно през 2014 г., след следващия доклад на Междуправителствения съвет за климатичните промени на ООН
- богатите страни да платят на развиващите се, с което да им помогнат да ограничат емисиите на парникови газове и да се справят с последиците от климатичните промени, както и да увеличат достъпа им до нисковъглеродни технологии.
Друг основен критерий ще бъде определянето на дата през 2010 г. за сключване на правнообвързващ договор, който да бъде приет въз основа на изработения в Копенхаген политически текст. Това би могло да стане през юни на среща в Бон или през декември в Мексико. Ще трябва да се реши и дали да се създаде нов глобален договор или да се продължи и разшири Протоколът от Киото, който задължава индустриализираните страни, с изключение на САЩ, да съкратят емисиите си до 2012 г., както и да се изготви ново споразумение за други страни. Развиващите се страни настояват за запазване на Протокола от Киото.
Друг проблем, който вероятно ще бъде разискван, е борбата с обезлесяването. Предлага се да се плаща на тропическите страни, за да се справят с намаляването на горите и да управляват горския си фонд, включително да се изяснят правата на собственост, а през 2010 г. да се приеме схема за финансиране за развиващите страни, за да спрат да унищожават тропическите гори.
Страните участнички в конференцията вероятно ще се стремят да постигнат споразумение, с което държавите и бизнесът да могат да продължат да търгуват с права за въглеродни емисии като начин за постигане на целите си, както и да се модернизира и увеличи съществуващият съгласно Протокола от Киото механизъм за чисто развитие.
Какво ще се случи, ако не бъде прието споразумение за климатичните промени? Няколко са възможните сценарии, отбелязва ДПА. Средната промяна в климата с над 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните нива ще има катастрофални последици, твърди Бил Хеър, директор на неправителствена организация , която анализира научна информация за промяна на климата. На първо място ще бъде засегната Африка на юг от Сахара, където според Хеър вече се наблюдават някои обезпокоителни признаци като чести суши и влошаване на хранителните доставки, а те ще създадат допълнителни условия за избухване на конфликти.
Следващата последица ще е покачване на нивото на моретата, може би с до около метър, което ще застраши ниско разположени страни като Бангладеш и някои островни държави. Промените ще увеличат киселинността на морската вода, а това ще нанесе огромни щети на кораловите рифове.
Други проблеми, резултат от глобалното затопляне, са по-високите температури и по-силните горещи вълни. Сушата ще засегне индустриалните зони и ще наложи промени в селското стопанство и гористите райони. Ще се увеличи популацията на насекомите.
Според изследователи единственият начин да се предотврати климатична катастрофа е да се намалят драстично парниковите емисии до 2050 г. Това ще стане възможно единствено с помощта на безпрецедентни промени във всеки сектор на икономиката, от производството на енергия до начина на хранене.
Според междуправителствения съвет на ООН за климатичните промени световните емисии на въглероден диоксид ще трябва да се намалят повече от наполовина до 2050 г., за да се предотврати бедствено глобално затопляне, като развитите страни намалят емисиите си с до 95 процента. Това означава, че средният гражданин на развита страна ще трябва да намали общите годишни емисии, които се отделят от отопление, осветление, пътуване, използване на компютър и др., докато се стигне до ниво, което в момента може да се постигне при карането на среден клас БМВ със скорост 35 км в час.
Експертите твърдят, че ключът към успеха е намаляване на емисиите от производството на електроенергия, източник на една четвърт от цялото количество въглероден диоксид, резултат от човешката дейност, като се промени сегашната зависимост от високовъглеродни изкопаеми горива. Единственият реален начин това да се постигне, е да се инвестира във възобновяеми методи, при които не се отделя въглероден диоксид като енергията от слънцето или вятъра. Според базираната в Париж аналитична група Международна агенция за енергия 68 процента от електричеството в света идва от изкопаеми горива и само 18 процента от възобновяема енергия, главно водноелектрическа. Проведено наскоро проучване на организацията посочва че, за да може светът да съкрати парниковите емисии до желаното ниво до 2050 г., ще трябва да превърне възобновяемата енергия в единствен източник. Това ще рече, че ще трябва да увеличи 20 пъти използването на енергия от слънцето и вятъра, изграждането на масивни параболични огледала в пустините и стотици вятърни генератори близо до морето, както и да разработи начини за складирането под земята на отделения въглероден диоксид от заводите, използващи фосилни горива. Транспортът също ще трябва да бъде декарбонизиран, тъй като създава 13 процента от всички емисии в света. За да се постигне това, експертите смятат, че сухопътните и морски превозни средства трябва да бъдат захранвани с електричество, а не с изкопаеми горива, общественият транспорт трябва да замени личните автомобили, а влаковете - самолетите при полети на къси разстояния. Според някои експерти обаче единственият начин човечеството да постигне необходимите големи съкращения на емисии е не само чрез намаляване на фосилните горива, но и на консумирането на месо. При производството, преработката и транспортирането на месо за хранителната индустрия се отделя повече въглероден диоксид, отколкото при отглеждането на пшеница или соя.
Някои анализатори смятат, че направените наскоро обещания на световните лидери за съкращаване на парниковите им емисии предвещават пробив в Копенхаген. Според други, ако не се стигне до споразумение, това няма да е пълен провал. Лидерите на страните участнички може би ще се споразумеят за стандартите, които да бъдат основа за сключване на споразумение през 2010 г. или по-късно. Освен това отделните държави нямат нужда от международно споразумение, за да ограничат нивата на парниковите си емисии. Разбира се, един договор не гарантира разрешаване на проблемите. Той трябва да бъде спазван. Трябва да се направи така, че бъдещият договор да обвързва страните с високи, а не по-лесни за покриване политически критерии. Има и такива анализатори, които смятат, че няма смисъл от притеснение, ако не се постигне споразумение, тъй като според много учени климатичните промени са само теоретични, посочва ДПА. (БТА)
