Интервю с Иван Стамболов, член на НС на „Движение България на гражданите” и водач на листа в Хасково:
Г-н Стамболов, как ще коментирате изборите от онзи ден?
Как да ги коментирам! Част от една действителност, която не спира да ме удивява. Вече съм сигурен поне в едно: България може и да е страната на розите и киселото мляко, но страната на логиката не е. Логиката не живее тук. Как може партия, чието правителство е паднало под уличен натиск, да стане първа сила на предсрочните избори, предизвикани от същия този уличен натиск?! За мен тук логика няма или, което е още по-страшно: има желязна логика, но тя е логиката на една друга действителност, абсолютно различна и в много отношения даже противоположна на действителността, която рисуват медиите и другите официални канали на обществената комуникация. Понякога ми се струва, че живеем в един филмов павилион, където на голям декор от тънък картон е нарисувана някаква европейска действителност и демократична цивилизованост, но зад този декор се вихри все същия див имперски ориентализъм от последните столетия. Аз не познавам нито един човек, който да е гласувал за ГЕРБ и все пак те са първа сила. Това може да значи само едно от следните две неща: или действителността е подменена, или аз се движа в някаква среда на заблудени „интелихенти”, чието мнение няма никакво значение.
Под „подменена действителност” разбирате фалшифицирани избори ли?
Това също, но не само. Не ми се говори сега за това. Всеки път на избори има тежки нарушения. Всеки път се подменят бюлетини, всеки път работодатели принуждават работниците си да гласуват по един или друг начин, всеки път местни дерибеи в малки селища заплашват и изнудват. Всеки път има ентусиасти, които алармират за всичко това, но никога нищо не се случва. Има и друго. Има страшно много неинформирани хора. Ще ви разкажа една смешна история. В някаква малка община на някаква партия й обещали стотина гласа. При преброяването се оказало обаче, че са изпълнени само 60. Разлютил се стотникът и започнал да върти телефоните. Скоро разбрал кои не са гласували и ги събрал да им вдигне скандал. „Спокойно бе, шефе! - казали му те. - Ще излезем да гласуваме на втори тур!”. Такива ми ти работи…
Подменената действителност ли е причината вашата партия „Движение България на гражданите” да не успее да влезе в парламента за половин процент?
Да, тя също. Сигурен съм, че са ни откраднали гласове по един или друг начин. Сигурен съм, че са обработвани хора, които без тази обработка биха гласували за нас, най-малкото от надежда и желание за нещо ново. През цялата година, откакто съществуваме, а особено през последния месец на предизборната кампания, бяхме подложени на щедро финансиран черен PR - чак специална книга издадоха. Но това не е единствената причина. За мен причините са три. Първо, нормалните в нашата политика удари под кръста, клевети, кражба на гласове и тъй нататък. После много хора не пожелаха да гласуват изобщо. Това е второто. А млад и сдържан в поведението си проект като нашия се нуждае от голяма избирателна активност. На трето място обаче не бива да се правим и ние самите на безгрешни. Допуснахме много грешки - някои принципни, други просто глупави - тема на дълъг разговор. Ще кажа само, че на тези избори не успя да се състои това, което е стара моя мечта за българската политика: да се роди нов, модерен и голям десен проект с достатъчен вътрешен и международен авторитет, за да прекрати нелепите претенции на ГЕРБ за дясност, да заеме дясното пространство и да балансира най-сетне българския политически живот. Не успя това да се случи сега, но твърдо вярвам, че ще се случи съвсем скоро. Просто законите на обществото го изискват, а те са неумолими като природните закони.
Смятате ли, че „България на гражданите“ може да бъде центърът на новото дясно?
Това е така дори само математически и статистически. Но не това е най-същественото в момента. Събитията са все още много пресни и бурни, както казват табладжиите: играта е млада. Но най-безболезнено големият политически проект ще стане през „България на гражданите”, защото една партия това са хората, които членуват в нея. Близо 80% от нас са онтологично десни хора - и по своя произход, и по професиите и житейската си реализация, и най-сетне по дълбоките си и искрени убеждения. Какво значи да си десен човек? Левите идеолози се мъчат да кажат, че това е човек, който защитава интересите на работодателите срещу интересите на работниците. Глупости! Десният човек е човек, за когото най-голямата ценност е индивидуалната свобода. Свободата на всяка отделна личност е свещена, защото тя позволява на човека да различи добро от зло и да избере съзнателно едното. Това е дясното - свещеността и неприкосновеността на отделния човек, а не колективизмът, колхозите, манифестациите, любовта към ръководната роля на партията, към вожда и към интернационализма, който никой не знае какво точно значи. Именно такива десни хора сме ние в „България на гражданите”, но не сме обременени от досегашен политически опит и участие в събития, на които обществото, основателно или не, гледа с лошо око.
Ще имаме ли правителство или ще вървим към предсрочни избори?
Всичко е възможно. Възможно е да има и ново правителство, въпреки сложната на пръв поглед аритметика на пропорциите в парламента. Аз например изобщо няма да се учудя, ако видя ДПС и Атака рамо до рамо и ръка в ръката в едно и също правителство. Няма вечни приятели и вечни врагове. Има вечни интереси. Пък и в двете партии политиците са добри оратори и лесно ще ни убедят, че влизат заедно в управление единствено за наше добро и в името на спасението на Родината! Така че да се формира правителство е напълно реалистична перспектива. Възможно е обаче и да не се формира и тогава да се отиде на нови избори. Но ако тези партии, които сега са в парламента, не съставят правителство, това няма да е заради тяхното нежелание да управляват и да извличат ползва от властта, а от страх пред това, което ще заварят в държавата и което ще коства политическото бъдеще на всеки, който се захване да го оправя. Ще видим какво има да се случва.
