Взаимоотношенията между България и САЩ не са били по-силни никога

Посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик е в студиото на „Седмицата”:

Кой газов проект ще заработи пръв - „Южен поток”, „Набуко”, втечнен или компресиран каспийски газ от Азербайджан през Черно море от грузинско пристанище до българско пристанище или добив на шистов газ на Балканите?

Нека на първо място да кажа, че всъщност бях доста развълнуван относно първоначалните коментари, които направихте за лидерството и водачеството. Защото по време на великденските празници наистина е изключително важно да си мислим за какви са нашите лидери, как да се възползваме от нашите таланти. Моят баща всъщност на мен ми изпращаше същото послание, което и вашият е изпратил на вас. И мисля, че лидерите както в САЩ, така и в България… ние искаме да видим как те използват техните таланти не само за личния интерес, но за доброто на нашите страни и за нашите съграждани. Моята кариера е била винаги в рамките на държавната администрация и приемам присърце своята работа. И бих искал моите таланти да се използват в служба на моята страна. И съм изключително доволен, че вие стартирахте интервюто именно по този начин, защото смятам, че е изключително важно човек понякога наистина да се замисли за това около него. Наистина е важно да държим сметка на нашите лидери, защото не е само важно да се изкарват пари, но също така е важно да си и в служба за общото добро. И наистина се надявам, че нашите лидери ще използват своите таланти, за да са в служба на нашата страна и на нашия народ.

Превеждам този отговор като… че вие разчитате, като посланик на САЩ, който дава таланта си тук за своята страна, първият газов проект, който заработи ефективно, да бъде за шистовия газ?

Вижте, щеше ми се да имам една кристална топка, чрез която да мога да предскажа кой проект пръв ще заработи. Но не е така. Това, което мога да кажа, е, че диверсификацията е изключително важно нещо. И всъщност, че всички тези проекти, които споменахте, биха могли да водят до по-голяма диверсификация и енергийна независимост за България. Но в крайна сметка България трябва сама да вземе решение за себе си дали ще включи в енергийния си микс ядрена енергия, топлинни, парово-газови централи, шистов газ и така нататък. Но също така трябва да се вземат и решения относно как да се регулират тези енергийни ресурси и как да има създадени контрол и механизми. Българското правителство трябва внимателно да разгледа тези аспекти.

Иска ли Америка, Съединените щати, ако щете, и Западна Европа, България да има истинска газова алтернатива? Ще ви цитирам една книга на Димитър Луджев, той беше вицепремиер в България в началото на 90-те, ще я представим в края на този разговор. Цитатът ще е малко по-дълъг. Това е книга за революцията от началото на 90-те.  В главата „Краят на илюзиите”, той казва тогава на група журналисти - Всичко е много просто, къде са силата, къде са парите, къде е опитът за това, към което се стремим, всичко е там, в западните страни, в западните общества, а те отново са се вторачили в гиганта Съветски съюз и не разбират, че помощта за малките в Източна Европа е недостатъчна. Затова ги предупредих да не повтарят грешката от Втората световна война, за която и ние сега плащаме с борби и страдания, а те трябва да платят с пари и опит. Ако Америка искаше „Набуко” да работи, ако Западът искаше „Набуко” да работи, без да се съобразява с Съветския съюз или днешна Русия, това отдавна щеше да е станало, Ваше превъзходителство.

Щеше ми се отговорите по енергийните теми да са толкова простички, но всъщност те са доста сложни. Нека на първо място да кажа, че не става дума нито за Русия, нито за САЩ, а става дума за енергийна независимост за България и за региона. Ние в Съединените щати много години разчитахме на петрол от Близкия изток. И сега, след едно десетилетие на криза за осигуряване на необходимия ресурс, все още продължаваме да сме до известна степен зависими от един източник. И затова се опитваме да постигнем диверсификация и да имаме много източници на енергия. Фактът по отношение на България е, че тя ще продължи да бъде зависима от своите взаимоотношения в областта на енергетиката с Русия. Но това, което ние от САЩ искаме да видим, е тези взаимоотношения наистина да са продуктивни и надеждни. И наистина Русия е надежден източник на енергия за България. Но като казвам това, също така искам да подчертая, че България все пак трябва да продължи да търси постигането на диверсификация и енергийна сигурност. Но това не е лесна задача и, както в САЩ, ще отнеме години.

Имат ли САЩ позиция по актуалния за Европа и най-вече за България въпрос дали „Южен поток” да бъде изключение от европейските правила, т.нар. трети енергиен пакет, според който достъп до тръбата трябва да има всеки, който има газ, а не само този, който я е построил, в случая „Газпром”?

Ние не заемаме позиция по „Южен поток”, защото ние разбираме, че това е решение, което България трябва да вземе, съгласувано с Русия. Доколкото виждаме, България отбелязва напредък по отношение на проекта „Южен поток”. И, разбира се, това е решение на България, което тя трябва да вземе сама за себе си.

Т.е. не искате по тази тръба да може да тече всякакъв газ, независимо че е построена от руснаците и българите в българската част…

Нека да се върнем на темата за диверсификацията. Нито една страна не трябва да бъде зависима само на един-единствен вид енергия или на един-единствен източник. Това е валидно както за САЩ, така и за България. Това, което ние искаме да кажем, е, че енергийната незавсимост е нещото, което е изключително важно. България може да продължи с напредъка по проекта „Южен поток”, но в същото време да продължава диверсификацията и идентифицирането на алтернативни източници. И това всъщност целим да кажем, да подчертаем важността на диверсификацията за българското бъдеще.

Защото изглежда, че сделката с Русия е следната - Русия не се сърди за „Белене”, даже намалява малко цената на природния газ за българите, но получава достъп до европейската територия през България преди 3 март, това е датата на Освобождението на България, както знаете, 2013 г., за да може да претендира, че новото европейско законодателство за либерален пазар, включително и газов, не важи за нея…

Никой не е разговарял с мен за някакви договорености с Русия. Това, което аз съм виждал, са единствено доклади в новините. Така че може би трябва да поканите руския посланик да го питате дали има някакви специални договорености. Но по темата това, което аз бих казал, е, че се надявам да има прозрачност. Това е изключително важно, защото това касае изключително големи инвестиции от страна на българското правителство. И аз наистина се надявам, че това ще е валидно не само по отношение на договореностите с Русия, но по отношение на всякакъв тип договорености и аспекти.

През седмицата българският парламент реши да създаде комисия, която да проучва добрите практики в добива на подземни богатства, включително и шистов газ. Дайте една добра практика, откъде да започне българският парламент? Къде има такава практика?

Първо нека да кажа, че смятам, че е изключително важно да се състои дискусия по отношение на бъдещето на шистовия газ. Както и аз самият съм казвал, най-важното е околната среда. И никой не иска да види да има някакво негативно отношение върху българската околна реда. Нито пък Съединените щати искаме да видим някакви негативни отражения върху нашата околна среда. Затова е изключително важно да се водят широки дискусии по отношение на проучването и разработването на шистовия газ и да се разгледат както положителните, и отрицателните страни и използването на съответната технология. Ние вече повече от десетилетие използваме съответната технология за разработването на шистовия газ. И, разбира се, сме имали някои проблеми, с които сме се сблъсквали, но вече имаме налице регулаторна рамка, която да минимизира риска. Но фактът е, че никога не можем да постигнем нулев риск, когато става дум за разработването на каквато и да е енергия. Както в случая на ядрената енергетика. Никой в България, както и където и да е по света, не би твърдял, че това е на сто процента безопасна енергия. Но в крайна сметка са налице регулаторни рамки и контроли, които да гарантират максимална безопасност. И мисля, че съответно по отношение на шистовия газ… трябва да си зададете въпроса дали същото може да бъде валидно за шистовия газ. Затова аз искам наистина да видя една широка дискусия за плюсовете и минусите на шистовия газ. И това е именно ролята на парламента, да разгледа обстойно такъв род теми и да постигне някакви препоръки.

Да, но тази сутрин DarikNews, нашият сайт, цитира Асошиейтед прес от днес, която твърди, че федерален доклад на Геоложкия институт на Съединените американски щати е стигнал до изводите, че производството на петрол може да обясни рязкото увеличаване на земетресенията в Средния Запад в САЩ. Трусовете скочили шест пъти от края на XX век досега, като особено се увеличили земетресенията между 2009 и 2011 г., включително тези със средна сила. Този доклад предстояло да бъде представен. Но може би българската опозиция вече го има, защото тя се позоваваше на американски доклад, че всъщност проучването и добива на шистов газ е опасно.

Аз не съм запознат с този доклад. Но вие ще откриете и бихте могли да откриете най-разнородни доклади, които… някои от тях ще представят положителните страни, други ще наблегнат на отрицателните страни. И в крайна сметка е роля на българското правителство и българите да преценят къде е по-голямата тежест. Ако България прецени, че рискът е твърде висок, тогава нека да не разработва този ресурс. Аз, ако бях българин, щях да искам да знам дали изобщо има находища на шистов газ в българските подземни слоеве. Също така бих си задал и въпроса - защо в България се плаща четири пъти повече като цена за газ, отколкото плащат американците? Аз не правя някаква препоръка, не давам някаква препоръка на вас по отношение на шистовия газ днес, но това, което искам да кажа, е, че е хубаво да има неемоционален дебат и да се изслушат и двете страни в този дебат. И се надявам, че тази комисия в Народното събрание ще направи именно това.

Склонен съм да се съглася с вас, че отношението на българите, а и на други европейски държави, към това дали има или няма шистов газ в земята напомня малко на онази притча, която разказах, за талантите… заравяш нещо и не искаш да го извадиш от страх да не стане нещо друго лошо. Но пък тези, които правят коментари в България… ето, ще ви цитирам един колега журналист, той даже заработи в конкурентното ни държавно радио БНР, Петър Волгин. Той казва - дори да бъдат открити достатъчно големи количества шистов газ, огромната част от печалбите няма да отидат за българите, за българската държава, а ще отидат в джобовете на… той се изразява по-иронично - шефчетата от „Шеврон”.

Вижте, „Шеврон” разработват ресурси, различни ресурси по целия свят. Това е наистина високо уважавана международна компания. И това, което те евентуално ще направят, е да работят в България единствено в рамките на договореното с българската страна. Понастоящем единственото, което „Шеврон” искаха да направят, е да направят проучване на няколко находища, на няколко предполагаеми находища, за да установят дали изобщо има шистов газ. А пък самото разработване не би се случило преди 2015-2020 г.

Впрочем, с „Шеврон” се свързаха много съмнения, критики в България. Факт е, че това е огромна компания, с огромни постижения. Но например четох коментари как в САЩ американски дипломат ще приеме спонсор на приема за националния празник на САЩ да бъде българска компания, която има инвестиционен интерес в САЩ и има дебат по повод на този интерес, да стане или не…

Всъщност е обща практика за посолствата по света да приемат дарения от различни компании за организирането на честванията на националния празник на съответната страна. Аз самият също изпращам писма, покани към различни компании, които да допринесат за организирането на нашето празненство за 4 юли. Това е една обичайна практика. И съм учуден, че не е практика за българското…

Да, и аз съм получавал такива покани с много лога, на различни компании, но не мога да се сетя дали не бяха само американски. Имали ли сте български спонсор, който продава нещо в САЩ?

Ние с удоволствие бихме приветствали Дарик да допринесат за организацията на нашия национален…

Даже да кандидатстваме за лиценз за радио в Ню Йорк…

Ние приветстваме дарения от всяка публична или частна компания за нашия национален празник. Това е общоприета практика на американските посолства по света. Сега, разбира се, компании, които по някакъв начин се свързват с корупционни практики… нали, това е нещо различно. Но когато става дума за легитимни, уважавани компании, ние с най-голямо удоволствие приемаме техните дарения за тази конкретна цел.

Има ли американски интерес към газова централа в „Белене”?

На първо място… първо трябва да е взето решението дали да се пристъпи изобщо към газова централа в „Белене”. Мисля, че това решение все още не е взето окончателно. Ако бъде обявена обществена поръчка за изграждането на такава централа, аз се надявам, че американските компании ще обмислят внимателно и ще проявят интерес. Но ако няма, естествено, обявена процедура, няма как да преследваме такъв вид интерес за инвестиция.

Мнозина видяха връзка между идването на държавния секретар Клинтън в България и решението от тази седмица на парламента за шистовия газ.

Не, няма никаква връзка нейната визита с това решение. Всъщност аз през последната година, даже повече от година, се опитвам да организирам посещение на държавния секретар Клинтън в България. И наистина много се радвам, че това се състоя. Това е нещо, което тя имаше желание да направи. И това е така, защото България винаги е била един изключително надежден и добър партньор в най-различни области. И от известно време се обмисляше една такава визита. И аз съм наистина доволен, че в крайна сметка се реализира.

А защо настоящият президент на САЩ още не е идвал в България? Защо българският премиер Бойко Борисов не е поканен от президента Обама в САЩ на фона на непрекъснатите уверения колко добри са българо-американските връзки?

Няма нещо, което би ми доставило по-голяма радост от това да приветствам американския президент да дойде тук на визита в България. Но аз, естествено, не бих могъл да говоря от името на хората, които организират неговата програма, нито по някакъв начин мога да контролирам кой бива поканен да посети Белия дом. Но фактът е, че американският президент и българският премиер вече са се срещали, когато е имало поводи и аз се надявам да продължи това…

За кратки срещи в Прага и Португалия ли беше, не си спомням.

Аз не мога да говоря за графика и програмата на президента. Но това, което мога да кажа, е, че взаимоотношенията между България и САЩ никога не са били по-силни. И това наистина стана явно именно с визитата на държавния секретар Клинтън.

А как гледате на дебата за референдумите в България? Референдум за шистовия газ?

Ами, аз мисля, че това е решение, което вашето правителство трябва да вземе. Ние в САЩ в различните щати, например като Калифорния, редовно провеждаме референдуми по различни теми. Но вие трябва да решите дали това е един способ на правителството, който искате да използвате. Има други страни, например Швейцария, които редовно използват референдумите. Но аз мисля, че това е решение, което правителството трябва да вземе - дали иска да управлява страната посредством референдуми, чрез които да поставя дадени теми, по които да гласуват гражданите. Мисля, че това е ваш избор.

Но ако се тръгне към референдуми, трябва да бъде еднакъв принципът - референдум за шистовия газ, референдум за „Белене”?

Ами, това, да, е решение, което трябва да вземете за себе си. Аз бих казал, че виждам разнопосочни виждания по този въпрос - дали да има референдум за шистовия газ или за „Белене”.

Много пъти сте казвал, че не коментирате вътрешни въпроси, свързани с кадрови решения. Но за Трайчо Трайков казахте, че това е загуба за българското правителство. Нарушихте собствения си принцип да не давате такива оценки.

Аз всъщност казах, че винаги съм знаел, че Трайчо Трайков действа в интерес на българските граждани. Аз виждам в него един колега, с когото съм работил. Но в крайна сметка премиерът е този, който избира кой да е част от неговия кабинет. И в крайна сметка така работи едно демократично правителство. Нито един политик, нито един министър не трябва да очаква, че работата им е гарантирана. Всъщност в крайна сметка такъв е политическият живот. Така че не трябва да има очаквания за нещо такова. Това е валидно и за американското правителство, и нашите министри удовлетворяват изискванията и очакванията на президента. Аз самият също. И зависи от неговите решения… Новият министър по икономиката и енергетиката в България е много способен и аз знам, че той работи изключително усърдно и винаги ще действа в името и интересите на българските граждани.

Най-актуалният дебат от тази седмица в България, свързан с енергетиката, е за цените на горивата. Колко е литър бензин в Щатите, колко струва?

Сега е над 4 долара на галон, което всъщност е доста високо за САЩ, но не е толкова…

Галонът е повече от литър, т.е.…

….колкото е високо в България. Един галон е 4 литра. Да, долар за литър.

Два пъти по-евтино от България. Как го правите?

Но всъщност трябва да разбирате и че в САЩ цената се е увеличила. И това се отразява със сигурност на икономиката. Това, което ние се надяваме да видим, е да се стабилизират цените на петрола в световен мащаб, защото искаме да видим отново растеж както в САЩ, така и в Европа и в България. И в крайна сметка цената на петрола се отразява върху това.

Какъв е вашият поглед, има ли монопол в цените на горивата у нас?

Вижте, има световен пазар за нефта и не би могло да има монопол за нефта, тъй като в общи линии всяка една страна плаща горе-долу една и съща цена за суров петрол. Естествено, цените варират, дали става дума после за рафинирана… нефта и т.н., но това си е нещо различно.

Проучване, обявено тази седмица, стига до извода, че една трета от германските компании, инвестирали в България, не биха го направили отново. Според вестник „Капитал дейли” това е германски шамар за бизнес климата. А американските?

Това не е вярно що се отнася до американските компании. И всъщност Съединените щати до този момент през последните години са най-големият инвеститор в България. И всъщност аз познавам много американски компании, които търсят възможности да инвестират в България. Но трябва да отчетем и факта, че все още сме в икономическа криза. Но вече постепенно в международен мащаб започваме да излизаме от тази криза и в този процес ще започне да се усилва още повече интересът към България. В България има среда, бизнес среда и климат, която привлича инвеститори, но мисля, че трябва да има и насърчителни мерки, които да окуражат инвеститорите да идват именно в България, а не в съседните страни, защото си има конкуренция. Трябва да има и други неща, които да са налице в България. Често пъти говоря за върховенството на закона, защото компаниите трябва да са сигурни, че техните инвестиции са защитени чрез добро законодателство и върховенство на закона. И смятам, че колкото повече компаниите усещат, че инвестициите им са защитени, това толкова повече ги привлича. И всъщност е много важно също така… колкото по-прогнозируема е средата, толкова по-голям ще е интересът от страната на инвеститорите също. Надявам се да се увеличи износът към България, но също така и да се увеличат и инвестициите тук.

Забравих да проверя за 2011 г. остават ли САЩ най-големият инвеститор в България?

Не съм сигурен дали тази статистика вече е станала официално достояние. Аз се надявам да сме все още номер едно. Но ако не сме, поне в топ тройката. И се надявам това да продължи и занапред.

А кои компании е актуално да дойдат в България, американски компании, през 2012-а?

По традиция американските компании изключително много се интересуват от енергийния сектор. Но съм окуражен, че вече има и американски компании, които имат и по-широк интерес, което включва сектори като производство. И новини наскоро излязоха за американската компания TRW, която произвежда авточасти, които имат интерес и евентуално могат да инвестират в България за произвеждането на въздушни възглавници за коли в България. И това наистина би била една голяма американска инвестиция в страната. Но, разбира се, имате конкуренция и от съседните страни по отношение на привличането на този сорт инвестиции, защото всяка една страна иска да инвестира… да привлече компания, която може да създаде хиляда и седемстотин работни места. Аз вярвам, че ще видим увеличение на външните инвестиции в България не само от американските компании, но и от други компании.

Всъщност Европа очакват точно американците да помогнат не само на България през кризисната 2012 г. Тази седмица ръководителят на Международния валутен фонд Кристин Лагард призовава САЩ да подкрепят Международния валутен фонд, за да се увеличат финансовите ресурси за помощ за Европа, и дава пример с традицията в селскостопанска Америка всички съседи да се обединяват при строежа на плевни. Готови ли са американците да строят сега плевни в Европа, за да помогнат?

Аз не съм много запознат какви инвестиции имате предвид по отношение на селското стопанство. Но мисля, че по отношение на България селскостопанският сектор наистина ще продължи да расте.

Това беше метафора само. Кристин Лагард казва - както американците правят заедно плевня, всички, в селото, така сега да дадат тук на европейците…

Европа е една много голяма икономика и САЩ сами не биха могли да гарантират растежа на Европа. Но в крайна сметка това, което виждаме, е, че Европа постепенно излиза от сериозната икономическа криза. И въпреки трудностите, пред които се изправя, като например ситуацията в Гърция, все пак виждаме растеж в други страни като например Германия. И ние се надяваме страни като Германия наистина да бъдат двигателите на растежа в Европа. Аз съм убеден, че ще видим растеж. Всички прогнози показват, че ще има растеж и в България през 2012 година. Разбира се, съответните проценти варират в тези прогнози, но мисля, че всички се надяваме наистина тези прогнози да са верни, ще е добре за България и за Европа.

Ще участват ли американски структури - фондове, компании, банки, в даването на заем на България през тази година?

Не съм сигурен какво имате предвид. Но по отношение на финансовите услуги мога да кажа, че финансовите услуги са изключително важна част от американската… и мисля, че има изключителни възможности по отношение на България да се предоставят финансови услуги. Американските компании биха имали готовност да направят това.

Не, българите търсят 1 млрд. евро, за да върнат един стар заем. Вариантът да бъдат взети от Америка тези пари?

Ами, правилно ли си спомням, че България е решила да изкара еврооблигации, което в крайна сметка цели да се генерира висок приход за българското правителство? Не знам кой ще ги изкупи, но се очаква европейци и американци да имат интерес.

Т.е. Америка, американци ще участват в купуването на…

Не бих могъл да обещая това. Всъщност става дума за един частен пазар, що се отнася до еврооблигациите. Всеки един може да си действа на този пазар - както американци, така и други.

Защо службата на САЩ за борба с наркотиците - ДЕА, откри офис в София, а не в Белград или в Букурещ? Това бил 85-ият или, поред други източници, 86-ият офис извън Съединените щати на тази организация. В 62 страни имало такива офиси. Всъщност къде отива ДЕА - там, където има проблем с наркотиците, или там, където се справят добре с този проблем?

Мисля, че има няколко фактора, които се взимат предвид. Единият фактор е, че имаме изключително добро партньорство с българското правителство. И това се отнася и до оперативното ниво. И тук, в България, си партнираме в областта на правоохраната изключително добре. Нивото на доверие към България е изключително високо и това е изключително важно за организация като ДЕА или Службата за борба с наркотиците на САЩ. Фактът е, че има наркотици като кокаин, хероин и други, които навлизат в Европа посредством различни канали. Един от тях е през територията на България. И това, което ние целим да направим, е да си партнираме с България за превенция на този поток от наркотици. И ДЕА взеха решението, че е разумно и смислено да се открие офис тук, в България.

А съпругата ви още ли е в Белград?

Да.

Т.е.. вие си сътрудничите по-добре с местните власти в София, отколкото съпругата ви с тези в Белград и вие победихте за ДЕА?

Всъщност аз ще оставя на съпругата ми да говори за нейната ресорна страна, или колегата ми в Румъния ще си го оставя да говори за Румъния. Но знам, че тук, в България, партньорството е изключително ползотворно и успешно. И най-добрият начин да си партнираме още по-успешно е тук да има американско присъствие от страна на ДЕА.

Половината „Нагли” осъдени - това са заглавията от началото на седмицата. Вие на кое бихте акцентирал - на половината или на осъдени?

На първо място бих искал да кажа, че смятам, че българите бяха изключително недоволни от това, че често пъти, да, имаше арести, но дали това в крайна сметка достигаше и до някакви присъди. И имаше усещане според мен, че по някакъв начин не се постигат присъди, дори лицата да са виновни. И мисля, че сега, когато има присъди, това увеличава доверието в системата. Аз самият не мога да говоря много по темата за това дело, тъй като не съм запознат с детайлите. Но фактът, че имаше присъди, показва, че хората, които извършват престъпления, трябва да платят съответното наказание, съответната цена и да поемат отговорност за своите действия.

Традиционната тема за визите. След час и малко в студиото ще бъде министърът на външните работи. При предишното си участие, в деня преди пристигането в София на държавния секретар Клинтън, той каза, че е имало възможност при предишното правителство визите да паднат, че се е отговаряло на тогавашните условия за брой откази, но не е имало биометрични паспорти и заради това не са паднали визите. Така ли е?

Вижте, за нямам съмнение, че рано или късно България ще стане част от програмата за безвизов режим на САЩ, но просто не мога да прогнозирам кога. Това е решение, което се взима от нашия Конгрес и се взимат под внимание редица фактори. Аз наистина се надявам това решение да бъде взето възможно най-скоро, но не знам кога ще стане това. Междувременно, разбира се, България трябва да се стреми да удовлетворява всички изисквания на тази програма за безвизов режим. Едно от изискванията, които са удовлетворени, е биометричните паспорти.

Но вярно ли е, че България е изпуснала някакъв момент? Ако е имало биометрични паспорти…

Не съм сигурен, че това е вярно, защото аз тогава не работех в България. Но съответно изискванията на програмата са няколко, които се изискват от нашия Конгрес. Това, което аз бих искал да кажа, е, че тази седмица ние всъщност ще направим едно обявление по отношение на визите. И се надявам Дарик също да отразят моето изказване. Ще обявим една нова процедура, наречена „easy визи”. Тук не става дума за вдигането на визите за САЩ, но посредством тази програма, тази процедура ще има още по-голямо улеснение за получаването на визи за САЩ. Затова именно тази процедура се казва „easy визи”.

Да не въведете електронни визи? Австралия го направи.

Ами, ще трябва да дойдете на нашата пресконференция в сряда, за да разберете повече. Но ето, сега за първи път във вашето предаване обявявам, че в сряда ще се стартира процедурата „easy визи”. И всъщност това е от интерес за българите, тъй като ще улесни още повече получаването на виза от страна на българите, а и също така ще насърчи още повече пътуванията на българите в САЩ и също така и инвестиции, смятам.

От опит знам, че сега няма да кажете нищо повече, за да не си развалите пресконференцията. Така, аз да продължа да настоявам да кажете нещо повече какво ще е… на визите?

Мисля, че няма какво повече да кажа, защото наистина това би се отразило негативно на предстоящата пресконференция, бих издал твърде много днес. Но това, което мога да кажа на вашите слушатели, е, че те днес първи са чули за „еasy визи”.

Почнахме с онази книга на някогашния вицепремиер и историка Димитър Луджев. Той казва в тази книга, че Андрей Луканов, първият премиер след падането на Живков, наричал Вашингтон „Всемогъщият Рим”, че например министърът на отбраната във
второто му правителство бил съгласуван със САЩ. Ваши недоброжелатели непрекъснато ви сравняват със съветския посланик.

Вижте, вие имате наистина един много способен и силен премиер, който по никакъв начин не приема инструктаж нито от Вашингтон, нито от Москва, нито от другаде. И аз мисля, че… високо уважавам това у него.

Така, както го казахте, излиза, че от личен опит знаете, че не минава с инструктажа.

Ние имаме изключително открити и прозрачни взаимоотношения. Ние говорим редовно по различни теми. Но, вярвайте ми, той сам взема своите решения и ги взема в най-добрия интерес на българските граждани.

Макар че е честно да се каже, че пък тези обвинения, че се изказвате по много теми, не са докрай честни. Ето, сега аз ви питах да се изкажете по всякакви теми, част от които не са работа на един посланик… но пък медиите харесват точно такова поведение.

В крайна сметка приятелите говорят открито със своите приятели. Няма нещо, което да казвам в лични и частни разговори, което да не казвам в публичните си изказвания. Защото ако четете и моите доклади до Вашингтон, ще установите, че това е така. Включително и що се отнася до частните ми разговори с български лидери. Това касае темите, които обсъдихме и днес - върховенство на закона, енергетиката, инвестициите. И в крайна сметка България и Съединените щати са стратегически партньори и приятели и трябва да имаме свободата да говорим съвсем открито и честно помежду си. Не на всеки ще се хареса това, което казвам. А ако всички харесваха това, което аз казвам, щях да си помисля, че нещо не е наред тук. Аз смятам, че винаги трябва да има дебати, по различните важни теми трябва да има представени различни гледни точки. Това е част от демокрацията.

Колко ви остава до края на мандата?

Аз самият не мога да повярвам колко бързо минава времето. Вече минаха повече от две години. И за почти всички посланици на САЩ мандатът е от три години.

Повторение?

За мен ще е изключително тъжно, когато дойде моментът да тръгна… Не, много е рядко това един американски посланик да може да служи повече от установените три години. Но аз много обичам вашата страна, наистина ме е грижа какво се случва по отношение на взаимоотношенията между страната ви и моята страна и наистина ще ми е тъжно, когато дойде моментът да тръгна.