Таско Ерменков: България има нужда от нови енергийни мощности

Интервю с Таско Ерменков, изпълнителен директор на Агенцията за енергийна ефективност, в "Седмицата" по Дарик радио

Вярно ли е, че България е енергийно най-неефективната страна в Европейския съюз. Според разпространен в сряда доклад на Световния енергиен съвет това е така.

Това е въпрос, който... не може да бъде отговорено само с да и не на него. Ако трябва да говорим за първична енергийна интензивност на брутния вътрешен продукт, вярно е, че ние сме доста назад в сравнение с останалите европейски страни, но тук трябва да вземем нещо предвид. При нас първичната енергийна интензивност е висока не само защото...

Какво ще рече първична енергийна ефективност?

Да, да, ето сега ще обясня, това искам да обясня в момента. Тя е висока не защото ние сме много разхищаващи нашите природни и вносни природни богатства, а защото такава е структурата на нашето енергопроизводство. Първична енергийна интензивност това означава всички горива, които се използват в държавата, сравнени към брутния вътрешен продукт. Но като казвам всички горива, имам предвид и онези горива, които се използват за производство на енергия. Това е първична енергийна интензивност. И тъй като ние сме една силно електрифицирана държава, голяма част от тези горива отиват за производството на електроенергия, там коефициентът на преобразуване не е много благоприятен, поради което ние използваме повече първични източници. По тази логика най-напред е Албания, защото те почти не използват минерални горива за производство на енергия в държавата си...

Тоест излиза, че при такива изчисления най-тъмната държава в Европейския съюз би била най-енергийно ефективна?

Точно така, точно така. Затова важният показател, по който ние трябва да сравняваме къде сме в Европейския съюз, това е крайната енергийна интензивност. Тоест това означава енергиите и горивата, които са стигнали при крайния потребител - транспорт, индустрия, битов сектор, услуги, селско стопанство, без онези, които са отишли за производство на енергия.

И там къде сме?

Там сме по- към края, но вече се приближаваме към средата на Европейския съюз, като мога да ви кажа, че по наши последни данни за 2006 г. нашата крайна енергийна интензивност е само с около 40 процента по-лоша от тази в средноевропейски мащаб.

Това само ли е?

Това е само, като се има предвид откъде сме тръгнали. И още една цифра мога да кажа. За последните пет години... за последните пет години, ако ние не бяхме предприемали мерки по енергийна ефективност, ако бяхме оставили нещата да се развиват по така наречения икономически термин... сценария такъв, какъвто би бил без мерки, ние бихме изгорили повече, около пет милиона тона нефтен еквивалент, има една такава единица - всички енергии се приравняват към тон нефт, за да могат, нали, да се обединят и да се сравнят. Предвид на това, че ние сме предприели мерки, ние сме изгорили един милион тона нефтен еквивалент, т.е., ние сме икономисали за тези четири години четири милиона тона нефтен еквивалент само въз основа на това, че сме взели мерки по енергийна ефективност, че се е преструктурирала икономиката от по-енергоемки към по-малко енергоемки източници. Разбирате ли, тоест не е важно... важно е къде сме, но е важно и откъде сме тръгнали и за колко време сме го минали този път.

Налага ли се ускорено намаляване на потребляването на енергия в България по две възможни причини? Едната е директивата на Европейския съюз, която иска за девет години да се намали с девет процента енергийното потребление, или пък затворените блокове на атомната електроцентрала в Козлодуй?

Нека да бъда малко по-обобщаващ в отговора. По принцип се налага ускорено намаляване на потреблението на енергията и не само защото има директива или защото са ограничени производствените мощности в България в момента, а защото това е обща политика и от гледна точка на ограничения, ограниченото количество минерални ресурси за производство на енергия, от една страна, и, от друга страна, от гледна точка на влиянието на човека вече върху околната среда и така нареченото глобално затопляне, което предполагам, че на всички им е хванало мазол на ушите да го чуват, като говорим. Едновременно с това, разбира се, за България е много важно и да се придържа към законодателството на Европейския съюз, и към директивите, които в момента управляват...

Те откога текат тия, директивата е 2006 г., деветте години значи биха изтичали 2015 г.

Не, не, значи директивата е 2006 г., но започва от 2008 г. до 2017 г. са отчетните периоди за нейното действие, тоест...

Това годината, когато ние ще председателстваме Европейската... Европейския съвет... Европейския съюз...

Най-вероятно, не съм я правил тази сметка, да, не съм я правил тази сметка, но щом вие казвате, така е.

Тогава, 2017 г. се падаше или 2018 г.

Така е.

Тогава трябва да сме стигнали с девет процента по-малко потребление...

Девет процента по-малко. Точно така, точно така.

...и то при развитие на производство.

И в тази връзка ние разработваме и планове за действие, които са тригодишни, защото един деветгодишен подробен план не може да бъде разработен, той по-скоро...

Е за следващите три години как ще си намалим енергийното потребление?

За следващите три години ние сме предвидили в нашия план за действие да бъде намалено, да бъде намалена крайната енергийна интензивност, за която вече говорих...

Как?

...с, първо, с три процента, ще го кажа, за този период - от 2008 до 2010 г.

То е логично, три на три години.

И второ... да, и второ с мерки, които, както сега в момента съществуват, така и с доста нови мерки, които са предвидени в самата директива. В тази връзка ние правим и нещо повече. В момента има работна група в напреднал стадий за изработване на абсолютно нов закон за енергийна ефективност, в която... в който закон да влязат изискванията на европейската директива, т.е. работата по енергийна ефективност да не е само държавна политика, да не е само грижа на държавата, но и да се превърне в една форма на поведенческо... една форма на поведение и на граждани, и на фирми, в това число и на онези фирми, които снабдяват хората с...

Дайте по-прагматично да говорим. Кой е най-енергоемкият отрасъл?

Ами най-енергоемкият отрасъл в България в момента е индустрията. Това е...

Коя индустрия?

Целият сектор индустрия. Иначе...

То сигурно е така и в цяла Европа. . .

Не, не е така, не е така. В Европа на първо място по енергоемкост е сградният фонд. При нас на първо място е индустрията. Но което е радостното, е, че индустрията намалява своята енергоемкост. Тоест тя беше доста напред в... почти половината от енергията преди около пет-шест години беше в... енергията се употребяваше в индустрията. Сега нейният дял в използването в енергията е съвсем малък, той е някъде около 36 процента, т.е. една трета само.

А как е в Европа?

В Европа е около 20-22 процента, 40 процента са някъде сградите, които ползват енергия.

Дължат енергията.

Да. А при нас сградите са на трето място. Това, сградите, са около 22,7 процента.

А кой точно отрасъл е най-?

Най-...

Нерентабилен и енергийно?

Най-обезпокоителният отрасъл, ако мога така да го кажа, това е транспортът. И той е не само за България, това е обезпокоително и за Европа, и за света. Навсякъде разходите за енергия в транспорта растат с нарастването на мобилността на гражданите и като имаме предвид, че енергийна интензивност се получава чрез разделяне на горива на брутен вътрешен продукт, т.е. колко тона гориво отива за производство на единица брутен вътрешен продукт, а транспортът не произвежда добавена стойност, виждате, че там разходите за гориво отиват в знаменателя, т.е. крайната енергийна интензивност на целия брутен вътрешен продукт расте. Транспортът е нараснал и е единственият сектор, който изпреварва нарастването на брутния вътрешен продукт ръста, т.е., това означава, че ние имаме сериозен проблем и този проблем трябва да се решава, и този проблем не може да бъде решен само със закони, само с управленски решения, с програми, той трябва да бъде решен с конкретни мерки, с одобряване.

Например?

Ето, да, минаваме към пример. Например с подобряване на организацията на движението в градовете. Едно от нещата, което е на първо място, което трябва да бъде направено.

Сега тук, невярващият българин ще каже "хайде сега, много ще спестим".

Много ще спестим. Аз винаги съм...

Ако сменим с еднопосочно движение.

Дали ще е еднопосочно или двупосочно, това е въпрос на конкретна ситуация и конкретен пътен възел. Но само си представете, така, съвсем... да направим една сметка кръчмарска, така да я наречем пред слушателите на вашето радио. Представете си, че дневно в София се движат около 200 000 автомобила. Много е малка цифрата, те са повече, но да кажем, че са 200 000 автомобила.

Така.

Всеки тези 200 000 автомобила стои около 2 часа задръствания по светофарите.

Сумарно, нали сутрин час, вечер час?

Да, сумарно, по светофарите. За тези 2 часа те изразходват някъде около 2 литра гориво. Е, направете си сметка, 200 000 по 2 литра са 400 000 литра гориво, се изгарят ката ден в София само за това, че автомобилите стоят на светофарите. Какво означава това? Аз не казвам хората да слязат от автомобилите си, но има няколко неща, които трябва да бъдат направени задължително. Това е, на първо място, трябва да се направи регламент и да се създадат стимули хората да карат автомобили, които са с по-малък разход. С по-малък разход са по-новите автомобили. Разбирам, че влизам в...

И по-малките.

Да, и по-малките автомобили. Защото има една много интересна взаимозависимост. Тази диверсификация на обществото на много бедни и много богати също довежда до еднакво влияние върху енергийната интензивност на транспорта. Бедните хора си вземат стари коли с много голям разход на гориво

Макар и малки.

Макар и малки, но с изключително голям разход на гориво, което...

А богатите си вземат, пък големи коли, пак с голям разход.

А богатите си вземат мощни коли, пак с голям разход на гориво. Тоест трябва да се създаде някакъв стимул, който да накара хората да вземат разумни автомобили. И вие виждате, че в европейските страни, т.е. състоянието, към което се стремим, там колите имат едно осреднено ниво на възраст, след което те стават нерентабилни за собственика да ги поддържа. Нито са гарантирани със застраховката, защото след петата година застраховката вече не може да покрие една щета пълна на автомобила, плащат се екотакси. Големите автомобили не са за... ако мога да използвам, така, жаргона джиткане из града, а се ползват преди всичко с протоколно-представителни функции от големи фирми. Там има един или два представителни автомобила на най-големите фирми. Тоест вземат се мерки, които да намалят разхода от гледна точка на автомобилния парк. Има и други неща. Създаване на условия за по-добро функциониране на градския транспорт и преди всичко създаване по възможност на условия за функциониране на електроградския транспорт. Защото електроенергията, като източник на енергия за транспорта е много благоприятна, тъй като има сравнително висок коефициент на полезно действие при преобразуването си от електрическа в двигателна енергия и това означава преди всичко развитие на метро, развитие на тролейбусен...

Трамваите.

Там, където може трамвай, в това число и скоростни трамваи. Другото, което можем да кажем в това отношение, е развитието на градския транспорт, създаването на ленти, които са за градския транспорт. Тях и сега ги има. Но, забележете, всичко това, което го говоря, опира до две прости, елементарни неща - контрол и санкции.

Да поговорим за сградите. Друга директива, от 2002 г., изисква въвеждане на енергийна ефективност при сградите чрез най-различни схеми, включително кредитиране при санирането им. Колко са санираните сгради в България по европейски модел, така че, като се топлиш зимата или като се охлаждаш през лятото, да не харчиш толкова много енергия?

За съжаление в агенцията не постъпват такива данни като брой сгради, които са санирани. И пак ще се върна към първия въпрос, това ще бъде една от промените в Закона за енергийна ефективност, задължително представяне на информация по мерки, които са взети за енергийна ефективност, за да можем ние да водим и тази статистика. Но това, което мога да кажа, е, че се проявява все по-голям и по-голям интерес към подобряване състоянието на сградите, защото, ако използваме думата саниране, влизаме в една много тежка процедура. Санирането не е само енергоефективни мерки. Там е и подобряване конструктивно на сградите, щрангова подмяна, т.е. това е едно цялостно обновяване на сградата. Нека да се ограничим само до онези мерки, които касаят енергийната ефективност.

Какви мерки, като гледах на "Дондуков" 2-3 сгради им залепят отвънка на фасадата едни дебели и изолиращи плоскости.

Това може да...

Това ли трябва да се направи?

Това може да ме радва само от гледна точка на това, че хората вече започват да мислят за енергийна ефективност. Но като изпълнение в никакъв случай това не е правилният начин, защото една консерва, винаги го давам този пример, една консерва не може да се състои само от стени и дъно или от дъно и капак. Консервата трябва да бъде обхваната отвсякъде, за да е консерва. Това е същото нещо и с енергийната ефективност. Енергийна ефективност на сградата е, консервиране на енергията вътре в нея. Не може да си представим, че един апартамент, който само външните му стени са изолирани, ще има много добри мерки. Да, ще бъде по-добър...

Е какво друго трябва да е изолирано?

Трябва целият блок да бъде изолиран, за да може да няма преминаване на топлината през под, през таван, през общи помещения. Тоест, мерките трябва да бъдат всеобхватни.

Тоест трябва и вътрешно да се слагат на всеки апартамент на пода и на тавана изолиращи плоскости?

Би трябвало да се слагат, ако иска човекът да живее във времето, когато англичаните бяха казали моят дом е моята крепост. Според мен, живеейки в един социум, където всички си общуваме, е хубаво да се съберем и заедно да го направим върху цялата сграда. Ще ни излезе по-евтино общо и по-ефективно.

А действат ли данъчните облекчения? Наистина ли са стимулиращи в България?

Да действат, трябва да ви кажа, и с последните промени на Закона за енергийна ефективност, когато отпаднаха...

Я ги разкажете. Какво ще ми дадете, ако се събера с целия блок и се разберем да го изолираме?

Ако вие в момента се съберете с вашия блок и го изолирате, след извършването на мерките, които са по енергийна ефективност, вашият блок отговаря на изискванията, които са към момента и е въведен...

Ама вие ще искате ли и вътрешните също?

Не, не, аз...

Само външно?

Ние говорим външните...

Стени... и покрив?

...стени, покрив и под. Това е. отвън се гледа една страда. Тя не се гледа...

Външно, да.

...вътре в нея какво става между отделните етажи.

Така е.

Тогава вече, ако тази сграда отговаря на изискванията, които действат към момента, и е въведена... в експлоатация преди 2005 година, вие ще получите 7 години от освобождаване от данък сгради, а ако едновременно с тези мерки сте си сложили слънчева батерия на покрива за снабдяване с топла вода или използвате геотерм или някакъв друг възобновяем източник за снабдяване с енергия, този срок вече става 10 години. Тоест вие забелязвате с тенденцията данък сгради да се увеличава това започва да...

Става изгодно.

Става изгодно. Но не е важно и не с данък сгради се изплащат инвестициите за енергийна ефективност. Инвестициите за енергийна ефективност се изплащат с икономиите, които правите. Защото когато тази сграда вече отговаря на съвременните изисквания, аз съм убеден...

Плаща по-малко за парно.

...поне 60 процента ще ви падне сметката за по-новите сгради. За панелните, ще стигне до 80-85 процента по-малко сметки.

Има ли нужда България от нови енергийни мощности, при положение че планираме да пестим?

Разбира се, разбира се и мога да го кажа съвсем точно и с цифри. Даже ще се спра само с електропотреблението. Електропотреблението в държавата устойчиво расте в последните години с 3 процента. То расте по-бавно, отколкото расте брутният вътрешен продукт, което означава, че мерки по енергийна ефективност оттук се предприемат. Но, забележете, 3 процента годишно. А ние с нашите мерки, които вкарваме, в това число по европейските изисквания, ще получим 3 процента за три години. Тоест абсолютният ръст на потребление на енергия в България се наблюдава. Мерките по енергийна ефективност могат да смекчат недостиг на енергия, ако недай си боже се получи, могат да бъдат полезни от гледна точка на околната среда, но те не могат да решат проблема със снабдяването с енергия. Поради тази причина за България е жизненоважно да има достатъчно генериращи мощности, които да посрещнат тези нужди. Като прибавим към това, че българинът живее в 40 процента по-лош енергиен комфорт, отколкото западния си колега, нали разбирате, че той в един момент ще си поиска да бъде точно толкова топло да живее, колкото живее и западният му колега. Това означава повече енергия да се ползва.

Добре, Европа очаква алтернативни енергийни източници и биогорива да се използват при новите мощности, но в България, според доклад пак от тази седмица на Европейската асоциация за вятърна енергия, макар и удвоени мощностите от вятърна енергия, си остават твърде малкото 70 мегавата.

Мога да кажа, че възобновяемите енергийни източници са един допълнителен елемент от така наречения енергиен микс, т.е. от различните видове горива, които се използват за производство на енергия, различните източници, но те не могат да бъдат панацея. И мога да ви кажа, че много внимателно трябва да се отнасяме към развитието на възобновяемите енергийни източници в България. Защото още повече при създалото се положение в момента, в който почти половината електроенергия се произвежда от въглища. Може би някой ще помисли, че е парадокс да говоря по този начин и да пледирам за това колкото се може повече ветрогенератори или слънчеви батерии да бъдат произведени, но забележете, те са източници на енергия, които не са с постоянен ток. Тоест, когато има вятър, те произвеждат ток, когато има слънце, те произвеждат ток.

Четох някъде едно ваше обяснение, че Холандия е най-мръсната от гледна точка на енергопроизводство държави, защото тези вятърни мелници правят тецове допълнително.

Точно затова зад всеки такъв източник на енергия, който е цикличен, който не е постоянен, трябва да стои една... някаква друга електроцентрала, която да поддържа така наречената базова линия и когато спре вятърът, не да се превърне страната в дискотека - спира вятър, спира ток, а да има някой, който да поеме товара. И в тази връзка много внимателно трябва да се прави, от една страна, влиянието, вторичното влияние на възобновяемите енергийни източници върху околната среда и друго, което е - социалната цена, защото те са скъпи.

Ами, да, защото той, тецът, даже като има вятър, не може да го спреш, в смисъл поддържаш някакви...

Той поддържа една студена мощност, която излъчва пак емисии. Нали разбирате. Това просто...

Последната директива, която обсъждаме. Във вашата област са четири от 2003 г., за търговията с квоти на емисии на парникови газове в рамките на общността. Колко са инсталациите с разрешително в България, които имитират въглероден диоксид.

В България предприятията, които попадат в обхвата на тази директива, са 155 и на тях се разпределят квотите за търговия с емисии на парникови газове. Това всъщност са инсталации с инсталирана топлинна мощност повече от 20 мегавата.

Това кое е? Големите... Големите заводи.

Това са големите заводи. Това са всички големи заводи, които използват топлинна енергия - "Девня", "Металургия", химически заводи.

Дават ли възможност нашите квоти да се развият тези производства.

Това, което ние бяхме предложили първоначално на Европейския съюз, даваше възможност за развитието, но вие знаете, че те ни бяха орязани с около 37 процента и ние считаме, че при такова наличие на потенциал за развиване на икономиката на държавата, в това число и тези предприятия, които са големи източници на вредни емисии, няма да могат да се развиват и ние ще обречем икономиката на стагнация, поради което ние направихме и едно възражение пред Европейската комисия - няма засега отговор оттам.

Няма.

Няма отговор засега, но ние...

Ние искаме да си ни върнат това, което сме искали - 37 процента повече от това, което са дали.

Ние се надяваме това да се случи, защото сме убедени, че Европейската комисия не е врагът, с който ние трябва да воюваме.

Те ще трябва да ги вземат от някоя друга държава.

Въпрос на икономическо развитие и икономически оценки е това. Мисля, че все пак ще намерим разумното решение и това няма да...

Кога очаквате това решение?

Ами въпрос вече знаете на извън нашата компетентност е това. Брюксел, когато реши ще ни отговори. Но правителството на Република България предприема всички необходими мерки и всички представители в европейските институции работят по въпроса. В това мога да ви уверя.