Тачева: Не съм в позиция да преценявам кой министър да бъде сменен
Тачева: Не съм в позиция да преценявам кой министър да бъде сменен / netinfo

Интервю с Миглена Тачева в „Седмицата” на Дарик радио

Вие сте близка до Симеон Сакскобургготски. Видяхте ли го, каза ли ви дали ще настоява от името на НДСВ за персонални промени в кабинета, което е една от очакваните новини от тази среща?

Не знам откъде имате такава информация, но не съм виждала Негово величество, надявам се да го видя на срещата.

А кое ще бъде най-важното, ако не обсъждането на смени на министри?

Нямам информация да се обсъжда смяна на министри. Така, както ни е раздаден дневният ред, всъщност ще коментираме актуализираната програма на правителството през. .. с всичките 4 основни показатели и приоритети. На утрешния ден министър Калфин ще ни информира за Косово. Има по програмата също и обсъждане на място за развитието и управлението на спортния тотализатор на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта и проект за стратегия за развитие на туризма на Анелия Крушкова, която е председател на Държавната агенция по туризъм. Това е програмата така, както очаквам да се развият нещата, пък не съм в позиция аз да преценявам кой министър да бъде сменен. Аз съм по-скоро от другата страна.

Не казахте здравеопазване, което също беше част от очакванията.

Това са приоритетите по основната управленска програма, те са свързани с подобряване на бизнес климата. Ако трябва да кажа кои министри са докладчици: като започнете от министъра на финансите, от министъра на труда и социалната политика, Джевдет Чакъров, Петър Димитров, Николай Василев, Нихат Кабил, Радослав Гайдарски и пак Пламен Орешарски тогава, когато говорим за повишаване качеството на здравните услуги и тяхната ефективност, за образованието и обучение, и изграждане на икономика на знанието. Там докладват министър Вълчев и Лютви Местан, председателят на комисията в Народното събрание. Това е . . .

А евродоклада няма ли да обсъждате?

Кое да обсъждаме?

Евродоклада.

Аз мисля, че евродоклада го обсъждахме на няколко нива, места. Това, което е необходимо да бъде направено, и това, което се прави всъщност по изпълнение на плана за действие, всеки от ресорните министри си го движи, докладваме на премиера. Мисля, че и докладът като цяло в една или друга степен, без да бъде изрично казано, е включен в управленската програма.

Добре, да коментираме с вас този доклад. Защо липсва качествена информация на Европейската комисия за това как България напредва в борбата с престъпността и корупцията?

Защото имаме много видове статистики, които се събират и в МВР, и във Висшия съдебен съвет, и при министъра на правосъдието, но всъщност онова, което е записала Европейската комисия като изречение, аз съм абсолютно съгласна с него, че на нас ни липсва това да правим анализ на статистическата информация и да ползваме статистиката като инструмент на управление. Това е записано в плана за действие по бенч марки 1, 3. Ние трябва да можем да разчитаме цифрите и да правим анализ на тези цифри така, че да знаем в следващите няколко години какво трябва да направим. Сега нека да дам един конкретен пример, за да бъда достатъчно ясна.

Дайте.

Има едно изречение в доклада за върнатите за доразследване дела. Когато правиш статистика на върнатите за доразследване дела и вземеш само тази цифра, и я отнесеш към последните няколко години, факт е, че има увеличение на делата, върнати за доразследване.

Два, три пъти, което ви накара и вие да кажете, че проблемът е ужасяващ, през тази седмица.

Така. Това, което ме допълни и главният прокурор Борис Велчев е, че това става и по онези така наречени знакови дела или от обществен интерес, както ние си ги кръстихме. Когато обаче сравниш върнатите за доразследване дела с броя на насрочените дела, и говоря само от общ характер в първоинстанционните наказателни съдилища, аз ще кажа две други цифри, които също за мен са много важни. В 2007 година окръжните съдилища като първа инстанция са разгледали близо. . . са насрочили близо 10 000 дела, 9977, от общ характер дела. От тях върнати за доразследване са 502. Това е за цялата страна статистиката. По същия начин стоят нещата и в районния съд, първоинстанционния районен съд, който гледа наказателните дела. От общ характер дела са насрочени 8592 и върнатите за доразследване са 4163.Това, което ние коментирахме във Висшия съдебен съвет, е инспекторатът да направи анализ на върнатите за доразследване дела, защото след приемането на новия Наказателно-процесуален кодекс там останаха само едно или две основания, на които съдът да връща за доразследване делата на прокуратурата. И на базата на това едно или две основания, когато става дума за отстраними съществени процесуални пропуски, на базата на тълкувателните решения, което не е нищо ново, защото този термин не е днес въведен с НПК, той е въведен още с наказателното производство въобще, през призмата на това да се направи анализ какъв е проблемът, дали затова, че не ни е качествено досъдебното производство и да съсредоточим, да вземем мерки на базата на тази статистика, на анализа на статистиката да предприемем необходимите мерки. Апропо този проблем винаги е съществувал. Когато бях съдия и когато се събирахме да обсъждаме върнатите за доразследване дела, тогава те бяха и с други основания и минахме през период, в който това връщане за доразследване включително се обжалваше пред по-горния съд, така няма обаче да направим процеса по-бърз и той да приключи в разумни срокове, така както казва Европейската конвенция.

Всъщност аз не ви разбрах съвсем. България повече ли дела връща за доразследване, отколкото други европейски държави от старите страни-членки например?

Струва ми се, че ние нямаме такава статистика, защото европейците не ни докладват на нас, ако и да сме партньори, те колко дела връщат. Но на фона на 100 000 дела, насрочени от общ характер дела, върнати 4000 за цялата страна, за мен тази цифра не е толкова голяма. Но е факт, че има увеличаване на броя на върнатите за доразследване дела в сравнителен план през последните 3 години, това също е . ..

Тоест, вашата теза е, че в България се връщат за доразследване 4 процента от делата.

Ами ако на 100 хиляди 4 хиляди са, аз не съм много силна по математика, значи това е статистиката. Говоря за първоинстанционния районен съд, защото окръжният съд също разглежда като първа инстанция дела. Там пропорцията е 10 000 дела близо на 502 дела, върнати за доразследване. Но товаЕ не може да кажем това е малка цифра, ние не трябва да съсредоточим усилия. Напротив, ние трябва да направим собствения анализ и ако имаме проблеми с непознаване на закона, с неправилно прилагане на закона, с противоречива практика на съдилища, има инструменти това да се случи. Ако имаме проблем с досъдебната фаза, също трябва да намерим инструменти този проблем да бъде решен, да се събират годни доказателства, доказателствени средства, да издържа. .. прокурорът да си пише обвинителния акт, да влиза в съда и съдът да не трябва да връща един акт за това, че има неправилна квалификация, или за това, че прокурорът е пропуснал да напише изпълнителното деяние, или някакви други причини.

Какво е по-вярното решение при поправки в Наказателно-процесуалния кодекс? Да се увеличи броят на делата, които се разследват от следователи, а не от дознатели, или напротив - да се даде възможност дознатели да бъдат дори неюристи, така че да може по-бързо и лесно да се разследват определени дела.

Ами, ние минахме през всичките тези години на реформи на следствие и на досъдебна фаза, минахме през всичко това като че ли. Аз нямам еднозначен отговор на това. Очаквам експертите и групата, която работи при мен по промените на Наказателно-процесуалния кодекс по предложение на министъра на вътрешните работи да съсредоточат усилия през следващите 1 седмица, 10 дни и до две седмици, така както съм поела ангажимент към министър Петков двамата да внесем промените в Наказателно-процесуалния кодекс.

В момента около 400 действат на заплати от около 2000 лв., а дознатели са претрупани от работа със заплати от 650 лв. Вие в каква посока мислите?

Това също ще бъде част от предложенията за промени. Аз вече съм разгледала и съм разпределила концепцията на г-н Бойко Найденов, директорът на НСС, за развитие на следствието. Това също ще бъде част от промените в НПК с определяне на други видове дела, които да се разследват от следователите. Има едно изречение, което е притеснително в доклада на Европейската комисия, което касае следствието. Но някак си, ние трябва да вземем при нас това решение и да не се съобразяваме, въпреки че пак наши политици са обещавали преди години закриване на следствието. Ние трябва сега да намерим разумния баланс, да няма, както и вие казахте, скъпо платени пенсионери, а едновременно с това дознанието да работи некачествено, защото просто се задъхва и от бройки, а донякъде и от непознаване, и от некомпетентност.

Не, в доклада. ..

Във всички случаи ще имаме решение, както ви казах тези две седмици, какво трябва да се направи с промените в НПК, така че те да не са причина да има отново в следващия доклад идеи за това, че НПК е формализиран и че той спъва едва ли не работата на досъдебните органи.

Еврокомисията отбелязва, че не е докладвано за дейности в защита на лицата, които подават сигнали за корупция. Защо?

Нали не искате да отговарям и вместо министъра на вътрешните работи? Ангажиментът на министъра на правосъдието е по първите 1-3 показатели на критерии за напредък. ..

Където критиките са по-малко.

. .. и аз смятам, че там комисията във всички случаи констатира един положителен напредък. Там ясно са разписани всички онези мерки и действия, които министърът на правосъдието заедно с ВСС, заедно с правните и неправителствени организации ще изпълни и аз смея да ви уверя, че ние ги изпълняваме в сроковете, така както са разписани.

Морално остарял ли е българският наказателен кодекс, както отбелязват. ..

Не е нещо, което за първи път се чува в България. Ние не го чуваме днес за първи път от Брюксел и нито от Европейската комисия. И в този смисъл, след като създадох консултативния съвет по наказателно-правна политика, аз съм поела ангажимент до края на годината, а главният прокурор помоли това да стане по-рано, аз смятам, че може да стане и по-рано, ние да излезем с концепция за наказателноправна политика, която да включва: материалното право, разбирайте наказателния кодекс, и ако има необходимост от синхронизиране - и с НПК. Ние вече имаме вариант на закон за изпълнение на наказанията, чисто нов. Там също трябва той да влезе в консултативния съвет, за да може този пакет от закони, които организират наказателното правораздаване, да върви в синхрон, така че да можем да променим след 40 години наказателноправната си политика. Аз споделям идеята на експертите за разграничаване на тежестта на престъплението, което ще доведе вече и до тежест на наказанието. Така може би ще изпълним и всичките онези препоръки, които са свързани с местата за лишаване от свобода.

Всъщност каква ще бъде посоката на промяна в Наказателния кодекс? Ще бъде ли към очакването, изразено в едно заглавие във вестник "Телеграф" тази седмица: "В САЩ Очите щеше да лежи 2000 години"?

Не знам дали някой може да лежи 2 години при средна продължителност на живота

2000.

. .. 60 години. Но въпросът е, че така, както предлагат експертите да бъдат разграничени простъпки, административно нарушение, престъпление, за по-леките да има по-леки наказания, а само за тежките престъпления да се постановява лишаване от свобода.

Сама отбелязахте, че. ..

Защото онова стихотворение ". . .попадна в затвора на хора и стана човек", общо взето, не е валидно за нашите затвори.

Сама отбелязахте, че във вашата сфера критиките са по-малко, а и дори могат да бъдат забелязани похвали, например за новия НПК. Само че в момента се обсъжда неговото влизане в сила да бъде отложено. Ще влезе ли в сила или не ГПК от март месец?

Това много не го разбирам като похвала лично аз, защото за последната седмица са получила невероятно много становища от колеги от съдебната система, от адвокатурата, дори от академичните среди с искане за отлагане на старта на ГПК. Към този момент ние нямаме политическо решение, няма и решение на политическия кабинет, така както един заместник-министър на правосъдието се е произнесъл, че има такова решение. Аз съм докладвала на оперативно заседание на Министерския съвет този проблем. Ние трябва обаче. .. има няколко варианта. Единият е действително да кажем - отлагаме го от 1 януари и нищо, сядаме и доработваме.

1 януари 2009 г. имате предвид?

2009 г. Примерно, това е една възможна дата. Другият вариант е, казваме - няма да го отложим, от 1 март всичко се стартира, правим само най-неотложни промени. Дотогава има 2 седмици. Аз се питам, къде бяха всичките тези специалисти, които днес ме засипват с писма, от 20 юли 2007 г. и може би тук вероятно вина има и Министерството на правосъдието, ако сме знаели, че този закон е калпав, ако и да е нов, защо от 20 юли досега ние не предприехме мерки, а чакаме да стане 8 февруари и искаме нещо да се случи до 1 март? Вие правилно забелязахте, че това е едно от изреченията, което казва, че сме постигнали напредък, като сме приели ГПК. Ние трябва да намерим политическо-юридическото решение на този въпрос, разбира се, през призмата на членството ни вече в ЕС и през призмата на съгласуваност с Европейската комисия. Това е всъщност тежкият избор, който аз трябва да предложа и в крайна сметка да получа и политическо решение за това.

И все пак смятате ли да предложите отлагане на влизането в сила на новия ГПК?

Не, към този момент нямам такова не намерение, едно е намерението, друго е обаче да оценим реалностите. Трябва да кажа, че ние сме готови в Министерството на правосъдието с всички подзаконови актове. Готови сме и с проект за изменение на ГПК, който не е свързан с тези критики, за които говорят колегите, а по-скоро с имплементирането на няколко европейски регламента и едно недоглеждане, което се е случило за държавните учреждения и предприятия, които трябва да внасят такси, пък след това, всъщност бюджетът да им ги отпуска, а после, събирайки ги, да ги връщаме пак обратно на бюджета. Това е нещо, което трябва да стане до 1 март, за да може все пак утре, като се заведе едно дело от държавно учреждение, то да не внася такса. И някои правно чисто технически уеднаквявания, които, разбира се, че е можело да се случат при обсъждането, първоначалното, на законопроекта, но аз не съм участвала тогава и нямам идея как се е стигнало точно до този вариант на ГПК.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Интервю