Голяма част от публичния ресурс в България се харчи неефективно, като тези средства са многократно повече от парите, за които има данни или съмнения за законови злоупотреби. Това каза в интервю за предаването на Дарик „Междуредие” председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров.
Според проф. Димитров делът на неефективните разходи се виждал ясно като се сравни постоянния ръст на БВП през последните години, който обаче не се отразява съществено върху живота на българите. Затова Валери Димитров припомни тезата си, че са нужни обективни показатели, по които институциите в България да оценяват какъв е резултатът от харченето на обществените средства.
Законът за политическите партии не разписва ясни и строги изисквания към отчитането на разходите за партиите, а когато законът е лош, контролът не може да бъде добър, заяви председателят на Сметната палата по повод дебата за харченето на партийните субсидии и съмненията за партиен туризъм с пари от бюджета.
Сметната палата е независим орган и ние трябва да казваме истината, независимо дали тя се харесва на някого, каза проф. Валери Димитров на въпрос за коментарите в пресата, че властта се прицелва в ръководството на институцията, планирайки смени чрез написването на нов закон. Сметната палата трябва да подпомага парламента в неговата дейност, но тя не може да бъде третирана като „сервитьорка в правителствен или някакъв друг ведомствен ресторант” добави той. Два дни преди професионалния празник на Сметната палата председателят й подчерта, че поръчкови и удобни за някого доклади никога не е имало.
Тези дни имахте възможност да коментирате горещите теми, свързани с партийните харчове, с публичния регистър, онова, което притежават и декларират политическите лица. Хората се вълнуват най-вече от това. Ще говорим по тези теми, но тези по-вкусни за медиите и обществеността въпроси са малко в извънкласната, грубо казано, дейност. Основната ви работа е одитната. Усещането на българина е, че много държавен публичен ресурс, ако не се краде в тази държава, то поне се налива по такъв начин, че не води до нужния резултат. В този смисъл работата на органа, който ръководите е важна и смислена, колкото и да ни се струва трудно да я разберем.
Да започна от там, казахте, че не толкова се краде, колкото се харчи без резултат. Точно така е. Ако става дума за преки щети за бюджета, произтичащи от престъпно присвояване на публични ресурси, те са сравнително незначителни, в сравнение с това, с тези харчове, разходи, при които има неефективност. Т.е. парите се изразходват, резултат за обществото няма. Те многократно надвишават присвоеното, с което се занимават органите на прокуратурата. Но много е важно де се разбере, че България не е чак толкова бедна страна, ежегодно парите в държавния бюджет се увеличават, публичните пари растат непрекъснато. Разходите също така растат. Въпросът е, че не расте паралелно с това ефективността на разходите.
И усещането на българина, че живее по-добре. Лятото говорихте по темата с колко е скочил брутният вътрешен продукт на държавата през последните пет години, а ефектът, които усещаме ние.
Той е нараснал изключително много, той се е удвоил практически.
Брутният вътрешен продукт?
Брутният вътрешен продукт.
А българите нямат усещане, че живеят по-добре.
Те нямат усещане за това, разбира се, но когато става дума за публичните пари, нека да направим уговорката, че ние не забогатяваме само за сметка на публичните пари. Това е категорично. В частния сектор е генераторът на растежа, там е генераторът на забогатяването. Публичните пари обаче отиват за определени публични услуги и тези услуги трябва да бъдат качествени и със спестовен , разумен и минимален разход на средства. Тоест публичните пари трябва да се харчат така, че да водят не само до законосъобразно разходване, но и да е ефективно и ефикасно. С малко средства да се постигат повече резултати. И ето тук е големият проблем, защото практиката показва, че много често в публичния сектор се харчат законосъобразно средства, но те отиват за глупости и не се постигат практически никакви резултати. Искам да дам един пример с наскоро завършилият одит за електронното управление. За съжаление, тук…
Една тема, която…
Една тема, която не е приятна. Току що завършилият ни одит, който сега ще бъде оповестен на нашата интернет страница и ще бъде изпратен в парламента. За какво става въпрос. Изразходвани са за периода 2002-211 г. по отчетни данни 107 млн. лева, като това са само данните от отчетите за капиталови разходи на четири ведомства на ниво централна администрация. Има вероятност, тъй като не всички разходи са проследими, да се окаже, че има некоректно отнасяне на определени разходи, които са предназначени за развитие на електронното правителство, за други цели. И сумата може да бъде увеличена доста ако се прибавят изразходвани средства - за консултантски и други външни услуги, за поддръжка на центрове за електронно правителство, за персонал, за доставка и поддържане на софтуер и хардуери на централно и местно равнище. И тогава ще се окаже, че ние харчим много пари, а електронно правителство няма. Ето го лошият публичен резултат, лошият обществен резултат при огромен разход на публични пари. Много се харчи, а още електронно правителство нямаме. И достатъчно широк регистър от електронни услуги, които гражданите да могат да ползват.
И друг път е било предмет на разговор с вас това, че нямаме показатели, по които мерим ефективността в куп сфери. Този въпрос вие го повдигнахте, но политиците сякаш не го подеха. Май никоя власт няма интерес да мерим резултата от свършеното.
Прогресът на обществото в икономическата, социалната и всички други области, включително и в публичния сектор трябва да се мери с обективни, ясни и количествено измерими показатели. И такива показатели може да има на национално, регионално, институционално равнище в различните сфери, области и отрасли на управлението. От 2006 г., когато се направи една реформа в управлението и контрола на публичния сектор, и когато се постави въпроса за ефективността на разходите в публичния сектор на законово равнище, например със закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, тогава се постави въпроса, че всяка институция от публичния сектор трябва сама да приема критерии, показатели, измерители на свършеното, на резултатите от дейността и, за да се види къде са успехите, къде са провалите. Това не се случва. За съжаление, все още бюджетирането в България, в публичния сектор - държавният и другите бюджети се съставят на разходен принцип, а не толкова на програмен принцип. Т.е. парите да се изразходват за постигане на резултати като се спазва правилото - по-малко пари, повече и по-качествени резултати. Това все още не се случва. По-скоро програмните бюджети са нещо декоративно. Все още инерцията е много силна и в публичния сектор принципът е: да изхарчим средствата, пък после…
Ето сега идва края на годината, бързат министерствата, преразпределят пари.
Това е недостатъка на късите пари, както се казва, които трябва да се изразходват в рамките на една година. Не може както в частния сектор да се спестява, да се инвестира в по-дългосрочен хоризонт.
Не ни ли обрича обаче това, каквито и опити да правим да се качва брутния вътрешен продукт, да сме все на това ниво, а и това да изкушава мнозина да продължат с това безсмислено харчене в една или друга посока. От него се облагодетелстват и други по веригата.
Аз мисля, че мисията за добро управление трябва да бъде, тъй като това е мисия на Сметната палата, ние трябва да допринасяме за подобряване на управлението, то да бъде както законосъобразно, така и ефективно, ефикасно и икономично това годишно изразходване на средства и други активи. Това трябва да стане мисия на цялата изпълнителна власт, но то трябва да стане мисия и на законодателната власт. Защото ние сме Сметна палата, която е конструирана да подпомага парламента, тъй като огромна част от нашите доклади отиват в парламента. Би следвало да се разглеждат в парламентарните комисии и парламентът да използва нашия одитен контрол за целите на собствения си парламентарен контрол, за да поставя задачи на изпълнителната власт за подобряване на управлението и да упражнява парламентарен контрол за подобряване управлението. Защото аз смятам, че мисията за добро управление е мисия и на изпълнителната, и на законодателната власт.
Уви, за това се налага много работа и от страна на депутатите.
Нашият одитен контрол не е сам за себе си. Не е въпросът ние да оповестим едни резултати, да дадем препоръки за подобряване на управлението. От 2011 г. и наказваме със сериозни глоби що се отнася до обществените поръчки. Но ние не сме институция сама аз себе си, ние сме институция, която трябва да подпомага парламента и той трябва да използва това, което даваме.
Ако не продължите това, което вие правите като извод, с конкретни стъпки, ситуацията се запазва същата, даже може и да се влошава?
Да, защото тези, които трябва да управляват оперативно публичните средства и ресурси наистина трябва да се възползват от резултатите от нашия контрол.
Вие казахте, че от две години вече можете и да санкционирате, да глобявате. При закононарушения сезирате прокуратурата, а в другия случай просто налагате административни санкции?
Глоби, имуществени санкции на институции и глоби на физически лица.
Когато наказвате институциите обаче глобите май ги плащат гражданите?
Да, това е за сметка на гражданите. Личните глоби са персонализирани. Най-ефективна е персонализираната глоба, защото практиката показва, че това е изключително неприятно за наказаните лица. Някои от тях са ръководители на институти в публичния сектор. Наложени са наказания, въпреки че още не са приключили съдебните процедури. Но са наложени наказания на министри, кметове, ректори на висши училища, ръководители на други институции. Вече имаме доста богата практика за тези две години и половина откакто прилагаме административното наказание. Практиката показва, че тези санкции все пак имат ефект. Разбира се, трябва да мине по-дълъг период от време, но заключението ни беше направено в нашия последен годишен отчет за дейността ни. А грубите тежки нарушения, които се наблюдаваха в предишните години, периода 2005-2010 г., намаляват.
Това е основно в обществените поръчки?
При обществените поръчки. Защото това административно наказание е само в областта на обществените поръчки.
В другите сфери, не?
Не.
Готови сте с одита на МВР, една задача, която получихте?
Да, готови сме с одита на МВР. Една тежка задача, защото парламентът ни я възложи със сравнително кротък срок. Периодът беше доста дълъг, одитираният период, три години и половина. Установихме основно това, което трайно се наблюдава и в много други институции - много недостатъци в управлението на публичните средства и активи. Там има специфичен проблем със спортните имоти, при обществените поръчки има нарушения, сигурно ще има доста административни наказания. Но като цяло това е много тежка система за управление.
Преди дни излезе тази информация за сключените неизгодни договори с частни фирми.
Няма данни при нас за тези договори. Тъй като такава огромна система, за този ограничен период от време, не може всичко да се обхване, ние сме се фокусирали главно върху обществените поръчки като там сме покрили огромен брой договори за сключването и изпълнението. Така че там наистина голяма част от договорите са проверени. Управлението и разпореждането с имоти, които са над 2000, и бюджета. Това са основните сфери. Мисля, че доклада е около 200 страници, той може да бъде много полезен на сегашното ръководство на министерството, което наистина може сериозно да подобри управлението и да го направи по-ефективно.
Данни за закононарушения няма?
Данни за закононарушения има, но данни за престъпления няма. Категорично.
Има ли от какво да е недоволна властта, за да се коментира, че е възможно с промени в закона да бъдете сменен на поста?
Не мога да коментирам това. В Сметната палата ние трябва да подпомагаме парламента в неговата дейност и затова ние сме парламентарна Сметна палата. Но Сметната палата не може да бъде третирана като сервитьорка в правителствен или някакъв друг ведомствен ресторант, защото Сметната палата е по закон независима. Такива са и международните стандарти за работа на върховните одитни институции. И ние трябва да казваме истината, такава, каквато е, независимо дали се харесва на някого или не.
Принципно неудобно фигура ли е председателят на Сметната палата?
Не.
Питам така, давайки си сметка, че ако сте неудобен за коя да е власт, изобщо не правя разлика, това ще е в интерес на обществото.
Да, но аз искам да кажа, че при действието на новия закон, ние положихме огромни усилия да усъвършенстваме дейността на Сметната палата и да я превърнем в меритократична институция. Т.е. институция, при която работещите в нея, професионалният им растеж, кариерата им зависи само и единствено от техните професионални постижения, а не от това дали са протежета на някого, не от партийни, роднински, приятелски и всякакви други връзки. Идеята е да бъдем високо професионална, независима Сметна палата, която да изпълнява успешно своята мисия и да подпомага изпълнителната, законодателната и в много случаи съдебната власт. Така че въпросът е за професионализма и независимостта на хората, които работят в тази институция. Аз смятам, че има с какво да се похвалим. Тук искам да кажа на всички работещи в Сметната палата, да ги поздравя с предстоящия професионален празник, в аванс, и да им пожелая да отчетат една успешна година. И да им пожелая здраве, професионални успехи през следващата година. Но има за какво да се гордеем, няма от какво да се срамуваме в дейността си.
Има ли сериозен корупционен натиск към вашите служители, обаждания? Как успявате да овладеете това?
Не бих казал, че в момента има такъв натиск. В момента управленската структура, организацията на палатата е доста рационална и логична, съответстваща на логиката на контролния и одитния процес. Става въпрос за това, че дейността е доста централизирана, за да се избягват всякакви местни влияния и натиск откъдето и да било. Така че докладите претърпяват много равнища на контрол по качеството и мога да кажа открито и категорично, че в Сметната палата поръчкови доклади не е имало, не е имало удобни за някого доклади.
Сега към темите, които много вълнуват българите, теми, в които ви вкарва и законът за политическите партии, законът за публичния регистър. Не е ли прав вашият предшественик Георги Николов, който покрай скандала с Христо Бисеров ни гостува и призова този кръг от лица, които подават имуществени декларации, който постоянно се разширява, първо, да се свие и след това проверките и декларираното да бъде по-детайлно, по закон да се иска това да се вписва, защото много расте, набъбва постоянно броя
Броят расте, но проверките са относително формални. Те са само фокусирани върху ограничен кръг обстоятелства. Ние не сме институция за някаква пълна детайлна проверка на имущественото състояние. Такива са органите на НАП. Затова те са намесват, когато по закон ние открием несъответствие, когато открием, че има недекларирани активи.
Но ви е трудно да уловите всички като знаем, че има банкова тайна, сметки в чужбина?
Ние по закон имаме право, защото другото не можем да го правим ако не сме изрично упълномощени по закон. Ние имаме право да проверяваме само по регистри и бази данни, поддържани от други държавни органи. Така че нашите проверки са ограничени, ние нямаме достъп до определен кръг обстоятелства, например банковата тайна по закона за кредитните институции или инвестиционната тайна по законите за капиталовия пазар, застрахователна тайна и така нататък. Нашите проверки са на годишна база, по годишно представени декларации и там се откриват определен кръг несъответствия. Последицата е, че може да се стигне до проверка и съответно ревизия от органите на НАП. А за да се промени моделът на контрола трябва да има сериозни промени в самия закон за публичност на имуществото. И разбира се, да се постави въпросът трябва ли да го прави Сметната палата. Ние в момента го правим като една странична дейност, тъй като специален закон ни е овластил и ни е задължил за това. Ние го правим, но основната ни дейност, основната ни функция е одитната. А това не е одитна функция, това не е одитна дейност.
Смислено ли би била една агенция извън…
Става дума за широк кръг обстоятелства, за някакви задълбочени проверки, включително както ме питаха преди за офшорни сметки, за проверки извън територията на страната. Това вече други институции биха могли да го вършат по-успешно.
В Албания коментирахме, че има някакъв специален такъв орган и ако толкова много държим на тази прозрачност.
Ако се държи на това би следвало да се помисли за определена законова промяна, да се въведат такива режими на контрол. При сегашния закон за публичност на имуществото строго изпълняваме това, което ни е предписал законът. Нямаме право на никаква дискреция, някакво собствено тълкувание или някакви действия по целесъобразност.
А броят им не трябва ли да се посвие?
Над 6700 са проверяваните лица, заедно с членовете на техните семейства. Разбира се, това дисциплинира, все пак лица, заемащи висши държавни длъжности трябва да публикуват, да дават данни за личното си имущество. Но сега такъв е законът. Той е в действие от 2006 г. Въпрос на публичен дебат, законодателна преценка. Законодателят трябва да прецени в каква насока да промени това и трябва ли да го променя.
Няма как да не ви попитам за нуждата от един по-строг режим за отчет на харчовете на българските партии. Знаем размера им спрямо доходите в България, един от най-високите като размер субсидии. Те от една страна получават бюджетни пари, от друга страна са много по-свободни в харчовете.
Поставих този проблем, защото той е заложен още в закона, който започна да влиза в действие през 2006 г. Имаме вече няколко годишна практика по прилагането на този закон, даже около седем години действа този закон за политическите партии с това изискване отчетите да се представят за контрол на Сметната палата. Но какъв е резултатът? За тези години много се подобри отчетността на партиите по отношение на счетоводните изисквани и отчетността. Действително партиите поддържат добро счетоводство ако погледнете техните отчети. В големите парти и парламентарното представените партии опитни финансисти ги правят, опитни счетоводители и там всичко е изрядно. Въпросът е, че дефектът е в самия закон, аз го изтъкнах. Законът наистина е дефектен, не е добър в регламентацията, в регулирането на разходите на партиите, А това пречи на нас, защото когато законът е лош, контролът не може да бъде добър. Така че забелязвам някаква тенденция да ни натоварват с отговорност за това, че видите ли ние не сме контролирали достатъчно. За да се контролира добре преди всичко трябва да се регулира добре, трябва да има регламент, режим, който да предписва строги изисквания, да налага правила как да се харчат парите на партиите. И най-вече да налага изискването за по-голяма публичност, отчетност на разходите на партиите. Аз казах, че разходите трябва да бъдат декларирани аналитично. Това би улеснило контрола
И с все пак конкретни забрани за какво не може да се харчи.
За какво не може да се харчи, за какво да се харчи, как да се харчи, трябва ли да се прилага примерно режима на закона за обществените поръчки или не - това е въпрос на дебат. Трябва ли партията да бъде задължена да дава публичност на всеки свой разход аналитично и след това вече да се прави контрол от страна на други лица - на частни одитори и на публични одитори?
Идват празници, но след тях неизбежно в студените месеци сметките за топло и ток. Вие огласихте една проверка, която правихте на ДКЕВР. Там имаше констатация, която май не ни изненада - че този орган най-общо не защитава интересите на потребителите и не работи в тази нужна степен на независимост…
Проблемът е системен и е въпрос на мястото на ДКЕВР в системата от държавни органи. ДКЕВР не е независим орган. Той зависи буквално от властта във всякакви конюнктурни решения. ДКЕВР просто не е независим. Той трябва да бъде - това е нашият извод и препоръка да се преосмисли статусът на ДКЕВР и той да бъде направен доста по-независим от централната изпълнителна власт. Но тук държа да кажа, че ние хвърлихме огромен труд - извършихме три одита, възложени ни от парламента в областта на енергетиката: на ДКЕВР, „Топлофикация-София” и на контролната функция по отношение на топлинните счетоводители, която се упражнява от министъра на икономиката и енергетиката. Докладите ги изпратихме в парламента, а той не ги разглежда.Не им обърна внимание.
Всъщност ние стоим на същата точка по този казус, на която бяхме през февруари.
Мисля, че публичен дебат в специализираните комисии би бил доста полезен с участието и на отговорни лица от изпълнителната власт и от местната власт, тъй като при „Топлофикация” става дума и за местната власт. Но ми се струва, че не се използва достатъчно потенциалът на палатата и от докладите, които представяме на парламента.
Да не дава Господ отново да има недоволство през следващите студени месеци. Иска ми се от опита ви дотук, от наблюденията ви върху харчовете на публични средства, откъдето тръгнахме, кажете вашето впечатление като тенденция: ако краденето на държавни пари, грубо казано, понамалява или поне страхът от закона и от преследване там е по-силен, в сферата на неефективните харчове на колко дадени пари от хазната, колко по ваше мнение отиват неефективно, наливат се в пясъка?
Не бих могъл да кажа количествено, но ми се струва, че голяма част от публичния ресурс се харчи неефективно. Това е по бюджетите на първостепенни, второстепенни и третостепенни разпоредители, включително и общини, включително и висши училища. Не искам да се ангажирам с точни цифри, но нашите впечатления са именно че голяма част, много повече от това, за което има подозрения или някакви данни, че е присвоено или е нанесена пряка щета на бюджета, просто парите изтичат в пясъка. И ми се струва, че даже ако сметнем, че една трета от публичните пари изтичат в пясъка без видим резултат, представете си за какво става въпрос. И в края на краищата наистина може да се окаже, че вода газим - жадни ходим. Всъщност ние не сме толкова бедни. В България непрекъснато расте бюджетът, публичните средства растат и колкото и да звучи неприемливо на пръв поглед, но България забогатява с всяка изминала година. Въпросът е, че тези пари се харчат не както трябва.
