Случващото се в НДСВ - буря в чаша вода
Случващото се в НДСВ - буря в чаша вода / netinfo
Стоян Ганев, бивш външен министър и бивш началник на кабинета на Симеон Сакскобургготски в началото на миналия управленски мандат, гост в „Денят” на Дарик

Изненадаха ли ви събитията на конгреса на НДСВ преди седмица и малко? Като се тръгна от това, че една зала аплодира бурно излизането от управляващата коалиция и се стигне до гръмналия скандал за манипулация на форума. Един срещу друг се изправиха така наречените панайотки и миленки, разбирайте хората около Велчев и тези от юридическото лоби.

Ако трябва да бъда пределно откровен, ще ви кажа, че от дистанцията, от която наблюдавам развитието на положението в тази партия, положението изглежда доста комично и трагично, тъй като аз не разглеждам това събитие като сериозно събитие, а като буря в чаша вода по една проста, елементарна причина. Тук става дума не за една нормална партия, а за едно аномално политическо явление.

Това е една организация, едва ли е нужно да обяснявам на вас, вие го виждате всеки ден, която има един водач, всички останали, той е всичко, всички останали практически са политическо нищо и естествено, че те ще изразяват единство. Но ние видяхме на този конгрес искреното желание на много хора да направят нещо разумно и се разграничат от тази безпринципна коалиция, в която се намират, но те много бързо разбраха, че това е невъзможно, това е невъзможно...

Говорите за Соломон Паси например, който даде тон на дискусията.

Да, и Соломон Паси очевидно има друга позиция вече, и всички останали, които са изразили позиция си чрез вдигане на. . .

За излизане от коалицията.

...по някакъв друг начин, но те са трагични за мен, защото може би между тях, и сигурно, има много свестни хора, достойни хора, които искат да променят нещата, действително искат да направят нещо за страната, но те не могат, те не могат. Единственият им начин е да излязат от тази партия или пък да направят тази партия такава, че да не се ръководи от личните, по-точно семейните интереси на Симеон Сакскобургготски. Нещата са толкова прости, че едва ли е нужно да се задълбочаваме.

Изпуска ли според вас Симеон Сакскобургготски контрола над своята партия? Той направи опит да подмени част от ръководството на партията, една сериозна подмяна и изведнъж пък от другата страна протестираха хора от старото ръководство, но с аргумент конгресът е манипулиран.

Аз не виждам прегрешение в действията на г-н Велчев от философска гледна точка, тъй като тази партия, както преди малко казах, всъщност е партия, след като се превърна, от мощно движение се сгромоляса в една партия, малка партия, тази партия всъщност е отрицание на демократичността в политическия живот на модерните общества. И ако по някакъв недемократичен начин примерно един Панайотов е излязъл от ръководството, а пък друг, да речем, аз не знам, но примерно Станков или някой друг е влязъл в ръководството, това е нормално за тази партия.

И не виждам чак нещо лошо да е направил Велчев, ако действително такава промяна е направил. Но нищо не е естествено за НДСВ да действа по такъв начин. Откъде идва това учудване? Остро са засегнати лични интереси на хора, които трябва веднъж завинаги да осъзнаят, че винаги са били пешка в ръцете на царя и извън него те са никои, чисто и просто.

Вие познавате голяма част от водещите фигури в НДСВ още от първите стъпки на тази партия. Според вас неизбежна ли беше тази битка между юридическото лоби и Милен Велчев например, и всъщност между тях ли е битката или се атакува директно Симеон Сакскобургготски с всичко случващо се? Знаете, почти цялата група, така, застана на позицията - конгресът е манипулиран, трябва да има нов форум евентуално.

Тази партия се състои от много групи може би, не само една или две групи. И аз бих казал всички те изцяло, абсолютно, зависят от волята на бившия министър-председател. И нищо не може да се сгреши, ако се предвиди, че нищо няма да се случи по-нататък, че всичко ще си тръгне така, както е било, в една безпринципна коалиция.

Вижте, ако говорим сериозно по същество, ако говорим за една сериозна политическа действителност и един политически анализ, аз трябва да попитам ръководството на тази партия, след като загуби 80 и повече процента от гласовете, които спечели преди 2 години, а те бяха нищожни спрямо онези, които спечели 4 години по-рано, тя не чувства ли неудобството да остава на власт, ръководството имам предвид? Царят и цялото ръководство на партията трябваше да си подадат оставките най-малкото формално, тъй като те след това ще бъдат одобрени отново.

Но това е крах в една партия. Такива случаи във всяка, във всяка даже не толкова нормална политическа система се стига до подаване на оставка и търсене на борба за вот на доверие. Между другото същото се отнася и за БСП, които загубиха, ако се не лъжа, около 2/3 от гласовете. Но това е катастрофа. След такава катастрофа във всяка от европейските страни, десетте, където се проведоха парламентарни избори за ЕП, правителствата паднаха.

Вярно е, че те получиха малко проценти, тези, които бяха тогава водачите на вкарването на страните си в ЕС, но вярно е и, че подадоха оставки, смениха се правителства. В България няма такова нещо, просто защото не само НДСВ е аномална, но самата политическа система е дефектна и тя се очертава, чисто и просто, като едно средство за безнаказана злоупотреба с власт в България. И президентът Буш неслучайно каза нещо, което не се очакваше според мен от елита в София, но той извърши едно предупреждение към този елит, да направи всичко възможно, което може, за очистване от корупцията, в която е потънал. И аз мисля, че това е...

Медиите тук обърнахме внимание на това послание.

Медиите за щастие не са политическият елит и политическата система, медиите играят значително важна роля в нейното развитие, но медиите не могат да генерират идеи. Политиците са тези, които трябва да генерират идеи в една страна, потънала в бедност и в, както казах, в бюрокрация и корупция. Вместо да се занимават с проблемите на хората, партиите занимават хората с техните проблеми, а всъщност, преведени, техните проблеми са лични на практика, или групови по-точно, но част...

Тъкмо това щях да ви попитам, господин Ганев. Казахте, че всичко в НДСВ и всеки в НДСВ зависи от лидера Симеон Сакскобургготски, но всъщност кръговете, за които се говори - два, три и повече, те за какво се борят според вас, за властта до края на този мандат, за нещо друго, отвъд мандата? Изобщо за каква битка става дума - за влияние пред самия лидер вътре във формацията, според вас?

Тези хора, с изключение на няколко души като Милен Велчев и някои други, останалите дойдоха от небитието буквално, от политическото нищо и донякъде те станаха политически водачи, без даже да осъзнават какво става с тях. Сега вече не могат да си представят живота без политика, извън властта, защото както казах преди малко, в България властта, ако не изцяло, сто процента, то в голямата си част е средство за безнаказана защита или безнаказана злоупотреба с власт, тоест за материално забогатяване. И вие виждате един елит, който се пръсва от, бих казал, всякакви възможни луксове - от материални до каквито искате да си въобразите, екскурзии и всичко, на фона на един потънал в бедност народ, който не може да си каже, или когато си казва своето мнение, то се преиначава.

Ако правилно ви разбирам, си обяснявате случващото се в НДСВ и като някакъв вид опит на старото ръководство, или част от старото ръководство, да задържи онези позиции, които е имало и в партията, защо не и в изпълнителната власт през последните 6 години?

Вие ги разглеждате много сериозно действията на тези хора. Това е разликата между може би моята позиция и вашата. За мен техните действия и тези хора са толкова незначителни, че те просто нямат някакво реално отражение върху политическия живот, не защото НДСВ няма значение, напротив, тя крепи политическата коалиция, изградена на безпринципност, както се знае и в България, и по света, но от тези хора не зависи нищо - един ще излезе, друг ще влезе, всички те са функция на царя.

Ако те можеха да не бъдат функция, те отдавна щяха да го направят. Но проблемът е, че няма опозиция в България, или ако я има, тя е крайно все още недостатъчна, слаба. Например най-голямата опозиционна партия практически получи някъде около 6 процента от гласовете на избирателите в България. Как можем да говорим, че е попълнен вакуумът на опозицията, на алтернативата, изобщо и в това отношение нещата са доста...

Понеже, понеже, г-н Ганев, не ни остава много време до края на този разговор, аз пак ще ви върна на случващото се в НДСВ. Кой е според вас полезният ход на Симеон Сакскобургготски при два, така, вече очевидно враждуващи лагера в партията? И едните, и другите заявиха публично своите позиции. Оттук наистина се чака лидерът да отсъди кому ще даде правото - на Милен Велчев или на голяма част от депутатите.

Депутатът, който говори преди мен, ако се не лъжа, г-н Великов, отговори на въпроса, че винаги ще има единство. Винаги партията, винаги групата ще е единна и партията ще е единна зад водача Симеон Сакскобургготски. Това е.

Същата група обаче непримиримо иска оставката на Милен Велчев. И очевидно лидерът трябва да избере. Затова ви питам за вашия поглед, кой е по-полезният ход.

Ако аз съм на мястото на Симеон Сакскобургготски, чисто и просто ще им припомня откъде са дошли, какво са получили и накъде трябва да гледат и да мислят.

Тоест жертви и от двата лагера.

И мисля, че той точно така ще направи. И нищо страшно в политическия живот на тази партия няма да се случи, нито в политическата система. По принцип НДСВ е партия, която на следващите парламентарни избори практически е под голям въпрос дали ще съществува, може би - не. Но докато съществува, тя играе важна роля, тъй като поддържа БСП.

Виждате ли основание във всички тези сценарии, че случващото се в НДСВ се използва много добре в, така, един сценарий за сваляне на кабинета, на правителството, за дестабилизиране на властта?

Аз се опитах да кажа, че всъщност кабинетът трябваше да се свали сам, той трябваше да подаде оставка след катастрофалната загуба на доверие на хората. Така се прави по принцип, както знаете добре. И след това, след това да поиска вот на доверие. Ако му се даде от парламента или от едни предсрочни избори по-скоро, които могат да бъдат заедно с местните избори. Аз мисля, че местните избори ще са едно повторение, може би още по-страшно за БСП, и тогава вече ще бъдат неизбежни катаклизмите и може би даже и предсрочни избори. Но това, което става сега в партията на Негово величество, както казах, е буря в чаша вода, чисто и просто. Нищо лошо не е направил г-н Велчев, като примерно е направил така, че един е излязъл, а друг е влязъл в ръководството на партията.

Съвсем на финала, за кратък отговор ще ви помоля. Ако виждате изобщо шанс в партия НДСВ след случилото се на този конгрес, в кой отбор е шансът според вас - в хората около Велчев или тези около Панайотов, юристите?

Единственият шанс се дава от царя и единствено от него зависи съдбата на един или друг политик в НДСВ, докато той е начело. В това трябва да му се вярва, когато го казва, и то с основание. В известен смисъл наистина в морален план тези хора дължат всичко на него. Но те доказаха също така, че не са в състояние да му предлагат идеи. Този човек се нуждаеше и се нуждае от идеи, с които да управлява страната. Той имаше дадена от Бога възможност да промени съдбата на България, но по известни вам причини това не стана.