Проф. Христо Бозов е ръководител на катедрата по анестезиология, морска и интензивна медицина във Воемнноморската болница във Варна. Според данните от първото по рода си проучване у нас за ефекта от хипербарната оксигенация, което той представи наскоро, при 85% от децата с аутизъм се отчита позитивен ефект от терапията в барокамера. Изследването е за период от 3 години и в него са наблюдавани 45 деца на възраст от 1 до 12 години.
Нашето проучване го направихме съвместно няколко структури и за мащабите на България е сравнително национално, защото част от децата са лекувани с хипербарна оксигенация в нашата болница във Варна, която е част от Военномедицинската академия, а друга част в барокамерата на Националната спортна академия. Общо самото проучване обхваща 45 деца на възраст от 1 до 12 години.
В каква посока е ефектът?
Като общ резултат при 85 на сто от децата отчитаме положителен ефект, при 15 на сто не отчитаме. Различните групи деца се повлияват по различен начин някои от параметрите, които сме си поставили за цел да подобрим. Разделихме тези 45 деца на две групи. Едните са невербалните, при тях няма реч, а другите са вербални, използват речта, там имаме по-добри резултати.
Например при неверлабните отчитаме прояви на експресивна реч, думи, които се използват по предназначение - при 12 от 21 наблюдавани деца, което е малко повече от 50 %. Установяваме поява на социални жестове като махане за здравей и довиждане, въздушна целувка, сочене с показалец при 13 от 21, подобряване на разбирането - тук имаме по-сериозен резултат при 17 от 21 деца, като 11 са придобили способност да разбират и изпълняват едностепенни инструкции, а 6 и двустепенни. Освен това имаме подобрена концентрация при почти всички деца. Поява на имитации при 10 от 21 деца. Също така имаме подобрено разбиране за социалната ситуация, подобрен контрол над отделителните функции, защото при някои от тях отделителните функции не могат да се контролират напълно.
Това, което наистина ни изненада, е подобрението на грубата моторика - редуване на два крака, скачане с два крака, скачане, изкачване на стъпала, хващане на топка, ритане на топка, духане на свещ, сапунени балони, там имаме подобрение при 15 от наблюдаваните 21 деца. А по отношение на фината моторика - захват на молив, низане на колелца. Там имаме подобрение при 11 от 21 деца.
При верлабните деца имаме вече значително по-добри резултати, които при някои от функциите, които сме наблюдавали надвишават 80 на сто. Например подобрение в рецептивната реч /способността за разбиране/ при 20 от 24 деца, намаляване на ехолалията, 18 от 24, т.е. имаме подобрение в комуникацията.
След колко гмуркания идва първият ефект?
Ние не го наричаме гмуркане, по-скоро повишаване на налягането. Но направихте правилна асоциация, защото горе-долу това налягане съответства на едно гмуркане на около 5-6 метра под морското равнище. Т.е. налягането при нас се мери в абсолютни атмосфери. Тази атмосфера, която така или иначе я има около нас, нормалната, плюс допълнителното налягане, което се нагнетява от барокамерата и то е от порядъка на половин атмосфера допълнително, т.е. 1,5 абсолютни атмосфери. Престоят в самата барокамера е между 60 до 90 минути. Първите резултати обикновено се наблюдават след десетата процедура, които ние наричаме на наш език лечебна сесия.
Тези сесии се провеждат всеки ден като първия път е много по-внимателно, защото все пак това е една затворена среда. Барокамерата представлява един голяма цилиндър, макар че при нас в него могат да пребивават шест души едновременно. В самата барокамера с детето влиза майката или друг близък придружител. И те престояват там през цялата сесия.
Различни протоколи има за това как да се провеждат сесиите. Според американските трябва да се направят 40 сесии, т.е. 40 дни един след друг, без събота и неделя, детето влиза, след това се прави почивка от няколко месеца и след това пак влиза. По европейските протоколи се правят 15-20 сесии наведнъж, после няколко месеца почивка, след това отново, така че общо може да се стигне до повече от 100 лечебни сесии. Ние работим по европейския модел.
Имате ли впечатление за късен отговор на лечението у някои деца, да се повлияят едва след 50 сесия например?
Имаме такива наблюдения, но практиката показва, че тези деца, при които има положителен ефект в началото, т.е. към 15 сесия, показват по-добър напредък. Тези, които се повлияват по-късно, след 30-40 сесия, показват по-малък напредък. Но при всеки е индивидуално, защото аутизмът е широкоспектърно състояние.
Има ли странични ефекти?
Не сме наблюдавали. При хипербарната оксигенация няма негативни ефекти, защото тя представлява метод, при който се дава около 10 до 15 пъти повече кислород. Знаете, че той е основният източник на живот. По-скоро единственото, което може да се получи, е ако детето не изравнява добре налягането, защото при повишването му то трябва да извършва някои движения като гълтане и преглъщане, за да се изравни налягането от двете страни на тъпанчената мембрана. Тогава може да се получи някаква баротравма, но ние подхождаме много внимателно и такива ситуации не сме имали.
Предварителни прегледи препоръчвате ли при УНГ или друг специалист?
Да, трябва да се обективизира състоянието на тъпачената мембрана. И по възможност евентуално да се направи консултация с детски невролог и психиатър.
По отношение на евентуални епилептични пристъпи ли ЕЕГ/електро енцефало графия?
Установено е, че при около 30 % от децата с аутиъм се развиват такива припадъци. Много е важно, разбира се, при това лечение да се дозира кислородът, защото той се явява едно лекарство в случая. Знаете, ако не се дозира правилно, то се превръща в отрова.
Лесно ли свикват децата?
Да, сравнително бързо, но е важна и ролята на придружителя, той ангажира внинието им при престоя в тази затворена среда, за да не се чувстват изолирани.
Защото затворените пространства за тях са проблем...
Да, те са като едни рохки яйца и всеки стрес и напрежение може да има обратен ефект.
