Наистина такъв закон е съвсем категорично необходим, защото в момента Националната служба за охрана се. . . нейната дейност се регламентира от правилник, който е приет през 1992 година, в началото на прехода при една общественополитическа ситуация, коренно различна от настоящата, когато България вече е член на Европейския съюз, член на НАТО. Така че наистина един такъв закон за Националната служба за охрана е съвсем необходим, бих казал, и съществува императивна необходимост за приемането на такъв закон.
Но според моята преценка това, което зависи от президента за приемането на такъв закон, е правено през последните години. Той многократно е поставял въпроса за този закон и наистина и аз не мога съвсем конкретно да отговоря защо все пак в крайна сметка такъв закон не е приет. Но все пак да погледнем фактите такива, каквито са. Ние знаем, че има разработен проект за закон за държавната охрана от националната служба, че този закон беше представен на Министерския съвет за съгласуване със съответните ведомства. След това този закон беше върнат в Националната служба за охрана. Към настоящия момент службата има готов законопроект и предстои предоставянето му в Министерския съвет за внасяне му в Народното събрание в постоянните комисии и в пленарна зала. Така че не можем да твърдим, че имаме едно бездействие в тази насока във връзка с приемането на този закон.
Ключов въпрос, професор Марков, към кого да бъде Националната служба за охрана? И ще ви го задам така - защо трябва депутатите, министрите, властимащите да бъдат охранявани от служба, която е към президента, докато всички простосмъртни са охранявани от служби, които са в рамките на правителството? Какво налага статута на службата, която се занимава с властимащите, управляващите и опозицията, да бъде по-различен от статута на тези, които са. . . нямат власт, простосмъртни хора? Аз мисля, че основното съображение в тази насока е, че президентът е наистина една неутрална и деполитизирана институция и съгласно член 92 от конституцията той олицетворява единството на нацията, че съгласно член 95 не може да участва в ръководството на политическите партии, че е президент на всички българи и е равноотдалечен от политическите сили Ама нали разбирате, професоре, че тогава, тогава би трябвало и МВР да иде към президента, нали, понеже е президент на всички българи. Нали, няма особена логика. Защо смятате, че трябва към президента да е НСО?Аз мисля, че ние не трябва да се отказваме от съществуващото положение - президентът да бъде принципал на службата, защото по мое, така, дълбоко убеждение, службата работи много добре в момента. И след като това е така, аз не виждам основания да правим някакви промени в това отношение. И ми се иска някак си да отстъпим на крачка от твърденията в доклада на г-н Марков и да видим от една по-голяма перспектива НСО наистина такава, каквато е. И след като нещата са в едно нормално състояние, в едно равновесие, не виждам защо трябва да се пристъпва към една такава драстична промяна.
Още повече, че по дефиниция правителството или Министерския съвет е партийно доминиран и респективно трудно можем да опазим Националната служба за охрана в чисто персонален план от партийни назначения и други въздействия, които едва ли биха се отразили благотворно на службата.
Трябва ли да се разпишат детайли за службата в закона, за да се гарантира конкретно, че службата няма да следи охраняваните от нея. Аз мисля, че трябва да се намери необходимият диагонал между нещата, необходимият баланс. Там, където такива детайли са необходими, бихме могли да помислим за тяхното разписване в закона. И ми се струва, че такива детайли бихме могли да включим в този закон с оглед на контрола, на контрола върху НСО - парламентарния контрол, гражданския контрол, ако искате и финансовия контрол. Това са неща, които могат да бъдат детайлизирано разписани в закона. Накрая един по-общ въпрос, свързан и с решението на съда в Страсбург, че вътрешният министър може да подслушва безконтролно, скандалът с твърденията за незаконни действия. . . събиране на информация от НСО. Как българските граждани да бъдат гарантирани, че не живеят в, ще се позова на заглавието на "Политика" от днес, "Държавата на ушковците", че не са непрекъснато подслушвани незаконно и следени незаконно? Аз мисля, че гражданите на нашата демократична република трябва да мислят със своята глава, да се опитват да държат връзка с действителността и например да отчетат, че в доклада на подполковник Марков имаме само едни твърдения, никакви конкретни факти, никакви доказателства, голословни твърдения, липса на елементарна логика или логическо единство между тях, последователно изграждане на логическата верига на тези твърдения, противоречия в самите тези, които се издигат от г-н Марков. Така че аз наистина не виждам основание за особено безпокойство в нашето общество по повод на твърденията на г-н Марков в доклада.
