- Виктор Чучков в Следобедният блок на Дарик
За новия български филм ТИЛТ се говори с толкова емоция и нетърпение, че на моменти ни се струва, че вече сме гледали лентата, чиято премиера обаче е на 11 февруари 2011. Дни преди да завладее кино-салоните в България, режисьорът на ТИЛТ Виктор Чучков-син гостува в Следобедният блок на Дарик.
На 11 февруари е дългоочакваната премиера на филма ТИЛТ. Казвам дългоочаквана, защото за този филм се говори дълго време. Спомням си даже, преди две години по време на гостуването в предаването "Киното в мен", още тогава ти спомена, че работиш по проекта. Колко време се работи по проекта ТИЛТ - твоя и на брат ти?
Идеята за филма дойде, още когато завърших Режисура, 95-та година. Само че тогава в България се произвеждаха по нула или по един филм годишно. Беше абсурдно за току-що завършил режисьор да си въобразява, че в собствената си държава ще може да си упражни професията и да намери финансиране. Затова идеята стана възможна много по-късно, когато... не мога да кажа, че нещата са се нормализирали, но станаха по-добре.
Наместиха се някак...
Да, понаместиха се по някакъв начин. Конкретната работа по филма започна преди около пет години на ниво написване на хартия на една идея, кратък трийтмънт, след това писане на сценарий и кандидатстване в Националния филмов център, където спечелихме субсидията - това всъщност беше стартът на цялото финансиране. Филмът беше заснет преди една година, тогава свършиха снимките и от една година сме в постпродукция. Сега всички очакваме да мине успешно по киносалоните и да има зрители.
Какво беше твоето усещане, докато го правиш във финалните части на този дълъг процес? Когато се е зародила идеята, си бил на една възраст, в една ситуация. Човек малко или много си сменя погледа - усети ли да се развие този филм по някакъв начин?
Този филм, а според мен това важи за за всеки филм, се развива във всеки етап. Аз имах представи за лентата, на които съм държал до края, това е ясно. Само че на всеки един етап той се обогатява и става по-добър и по-добър. В момента, в който си намерих актьорите, в момента, в който преработихме много пъти сценария, той стана много по-добър. Момента, в който снимаш и всичко оживява пред теб и почти го виждаш как ще бъде монтирано, след това на монтажа става още по-добре. След това се добавя музиката, за която не си си представял, че ще помогне толкова много. След това правиш цветните корекции на филма и става още по-добре.
Всеки един филм е нещо като картина или скулптура, от която непрекъснато слагаш и отнемаш, изграждаш, моделираш. Става нещо, което се случва на момента всъщност, това не е математика, не е производство по щампа в завод. Това е опасна и хлъзгава материя, защото нямаш никакви гаранции. И най-добрите режисьори са правили филми, които са били провал или не са имали успех. Например Уди Алън, който е един от най-великите режисьори, неговите филми в Америка почти не се гледат, но в Европа се гледат страхотно. В Париж и Рим публиката очаква всеки един негов филм с нетърпение и се бият пред киносалоните за билети. Всичко е много относително, това е субективно изкуство.
Процесът на съвместно писане на сценария с твоя брат - Борко Чучков, как става? В киното има случаи, ето пример с братя Коен - единият режисира, другият е продуцент, двамата пишат заедно сценария. Как става това съвместно писане, той добавя свои идеи или?
Той беше в основата на концепцията за героите - какви конфликти ще има с тях и всякакви такива неща, които са много важни. В случая с брат ми бяхме повече партньори - като продуцент и режисьор. Той си свърши перфектно работата за първи игрален филм, дебют, да намери финансиране от много места, включително от чужбина. ТИЛТ е българо-германска копродукция, имаме финансиране от Българска национална телевизия, от Столична община, от програма МЕДИА на Европейския съюз и още... Това финансиране и обвързване на всички институции отнема изключителни усилия и много време. По някакъв начин това е гаранция, че филмът ще бъде успешен. Когато такива хора са ти дали пари, значи вярват, че не ги дават напразно.
Определено. ТИЛТ вече на българска почва има своите положителни оценки. През октомври на 29-ия фестивал "Златната роза" получи специална награда на журито, две награди за актьорите. Не е ли странно обаче, преди да може общата публика да го гледа, филмът да получава награди? Не може ли да изиграе лоша шега това понякога? Нали знаеш как се настройва българинът - когато един филм получи награда, той отива с прекалено много очаквания и дори зареден с критика...
По принцип в българина има малко повече злоба, а и така наречените хейтъри в интернет пространството. Аз съм такъв, че много критикувам и искам много; ще се радвам, ако нашите филми стават все по-добри, ако улиците и сградите ни става по-красиви. Аз непрекъснато също мрънкам и говоря, трябва да се говори, за да има прогрес. Наистина е опасно, когато хората отиват с прекалено големи изисквания, но няма как без PR и реклама.
А за фестивалите - докато филмът е в киносалоните, той има право да ходи по фестивали; но пък има фестивали по света, които имат условие, че филмът не трябва да е тръгнал по кината, за да можеш да участва; ако пък там спечелиш награди, това ще донесе продажби в чужбина и това е много добре - престиж за България и приходи за продуцентите.
Какво е твоето усещане по време на прожекция на филма?
Присъствах на няколко прожекции. Когато все още не беше готов, пусках филма на определени групи хора, за да разбера те дали го усещат, дали реагират на местата, на които аз си мисля, че трябва да се смеят, да им е забавно, да ги е страх, да им е интересно. И ги наблюдавах, това беше още при работния процес на монтажа. Беше много важно, за да разбера дали вървя в правилна посока.
Иначе на публичните прожекции за зрители непрофесионалисти, беше много вълнуващо във Варна на фестивала "Златна роза" - всъщност това беше първото показване на филма пред публика. Залата беше изкупена два дни преди прожекцията и бяха останали места на първия ред, от където не можеш да гледаш реално. Аз влязох в залата, за да гледам реакциите на хората. Очаквал съм - да - че ще се хареса, че на някакви забавни моменти ще се смеят, че някъде ще треперят, че другаде ще съчувстват на героите за това, което им се случва - но чак толкова не предполагах. Имаше на много места невероятни реакции, имаше на 20-та минута аплодисменти от цялата зала във Варна... Тези неща аз не ги очаквах. Вярвам, че по същия начин ще приеме филма публиката и в София, Пловдив, Плевен, Стара Загора.
Нарочно не те питам за сюжета. Който се интересува, може да открие за какво става дума. Разбирам обаче, че излиза и книга, която е с автор Любен Дилов-син. Защо и книжка след това, няма ли по някакъв начин да се промени усещането за филма?
За книгата ТИЛТ на Любен Дилов-син, която съвсем скоро ще излезе, реално не можеш да кажеш, че е написана по филма и че преразказва същата история. Вътре ще намерим четене между редовете на филма, мислите на авторите на филма, на сцените, които не сме видели, а бихме искали да си представим; какво се случва с героите след това. Така че в книгата ще намерим и нещата от филма, но и много неща, които Любен Дилов е извадил от филма. Аз също бих искал да ги заснема, но в час и половина нямаш време да направиш абсолютно всичко.
Т.е. той чудесно е разбрал твоята идея?
Чудесно е разбрал моята идея и е пресъздал перфектно основните герои във филма, с невероятни диалози и силни характери. Смятам, че книгата също има потенциал за голям успех.
Има ли моменти, в които, докато четеш книгата, си казваш: Ей тук хубаво е казано...
Има такива моменти, да. В диалозите, които Дилов е написал, има страхотни моменти. Те са истински диалози и като ги четеш, веднага си ги представяш визуално.
Премиерата е на 11 февруари, двойките и единиците са на късмет, казват. Кога ще престанеш да живееш с ТИЛТ и ще започнеш да мислиш за следващия проект? Хората започват да говорят за ТИЛТ и някак не можеш да се отлепиш от него, а са минали десет години вече.
Понеже за първи път ще ми се случи, не мога да кажа кога ще стане. Паралелно работя по други проекти. Предполагам, че след като ТИЛТ тръгне по кината от 11 февруари, ще има някакво облекчение.
Нямам търпение да го гледам. Успех ти пожелавам и чакаме следващия!
