Ямсен: Докладът на ЕК ще бъде честен и независим
Ямсен: Докладът на ЕК ще бъде честен и независим / снимкa: БГНЕС

Специален гост в "Седмицата" на Дарик е посланикът на Финландия Кауко Ямсен.

Повод за разговора е един съвместен проект на Дарик. Наши журналисти посетиха Финландия, имаха срещи, включително с външния ви министър, направиха поредица от репортажи. Сега ще открием изложба заедно със снимките, които направиха. Но с вас ще говорим за политика и за бъдещето на България в Европейския съюз и на Европейския съюз. Чухте ли гърмежите в четвъртък сутрин?

Да, разбира се, събудиха ме и си помислих, че вероятно става въпрос за някаква буря с гръмотевици, но после размислих и консулът ми се обади и ми каза жената, че... земетресение става, господин посланик. И включих телевизора и започнах да проследявам събитията. До следобед ми беше включен телевизорът, до 1-2 часа, и след това отидох в кабинета си. Обадихме се на финландците, които знаем, че живеят в София.

Колко са те?

В България са около 40-50 души.

И на всички се обадихте?

На всички. А има и такива на почивка, които са, но тези са.

Понеже всъщност основният ми въпрос е какво очаквате да напише Европейската комисия в доклада си за България, дали това е европейска държава?

Разбира се, България е пълноправен член на Европейския съюз и докладът, който ще излезе сега през юли, ще бъде честен, справедлив, обективен и независим. Защото ще бъде много добре подготвен, написан, има поне две държави, които изпратиха през миналите месеци свои експертни мисии в България - ОЛАФ, Европейската агенция на Европейския съюз за предотвратяване на измамите също е изпратила свои служители. Но, разбира се, докладът не може да бъде много положителен, макар че резултатите в новите структури, новите хора на новите постове, имаме ново законодателство даже - всички тези неща се отчитат и се... на тях се гледа с добро око.

Тоест вие очаквате положителен доклад?

Не много. Добре, не е положително в значението, в което България го очаква. Защото резултатите, тези измерими резултати в борбата срещу корупцията на най-високите нива, организираната престъпност и реалните реформи в съдебната власт все още липсват. Няма дела, по които високопоставени личности да бъдат, да получат присъди, няма такива.

Във Финландия имате ли... високопоставени?

Ако имахме подобни, ако имахме подобни случаи, и делата би... те биха били осъдени.

Ама може и ние да нямаме. И ние нямаме високи нива като финландците и затова нямаме.

Надявам се така да е, но чувам, че не е така. Ако например имате 150, това се обсъжда също и във Финландия, 150 поръчкови убийства в тая държава са се случили след... около 2000, след 90-те години, и няма нито един осъден, това нещо иска да покаже, това идва нещо да покаже. И в съда делата се влачат и влачат. Проблемът е, че този имунитет, тази безнаказаност и още манталитетът не изразява никаква, така, никакво наказание не ги наказва тия хора. Народопсихологията е такава, че ги възприема.

Във Финландия например, ако... във Финландия човек не може да стане страшно богат, без да има някакво обяснение за това. Установявам също, че и усилията, които полага българската държава срещу сивата икономика, не са много резултатни. Но смятам, че... естествено, разбира се, надявам се България да приеме да изпълни всичките си обещания, които е дала в договора си за присъединяване към Европейския съюз. Нови проблеми, и новите проблеми, ето сега те възникват - европейските фондове например. И в местните избори с ниското участие на населението. Тези са много обезпокояващи сигнали.

А във Финландия какво е участието?

60 до 80 процента в каквито и да било избори.

А как усвоявате, колко фондове усвоявате?

От европейските фондове ме питате?

Да.

70-80 процента сме ги усвоили вече от всички европейски фондове. Имаме... и предлагаме нашите модели, по които работим за България. Например преди две години и половина предложихме на Министерството на земеделието и хранителната промишленост тогава нашия модел за обучение на... за това как да използват хората селскостопанските фондове и да се създаде една агенция за плащанията, през тях да минават плащанията. А министърът ми каза - а, не, не, не, мерси, няма нужда, ние сме си добре, подготвили сме си, вършим си нашата работа.

Ние си имаме разплащателна агенция.

Да, да, да, нашият модел би имал и съответните превантивни елементи, за да се избягнат такива случаи, в които се злоупотребява с парите и парите отиват директно при селяните, които имат нужда от тях.

Като ви слушам, Ваше превъзходителство, започвам да си мисля, че и финландците са сред народите, които не са съвсем сигурни, че България трябваше да става член на ЕС?

Нека да кажа, че ние сме... изключително силно подкрепяме и сподвижници сме на разширението на ЕС. България и Румъния бяха поканени да започнат преговори за членство в ЕС, и то по време, когато ние бяхме председатели на ЕС 1999 г., не забравяйте. И тогава, 2006 г., приключиха преговорите, тогава, когато пак ние бяхме председател, 2006 г. И наистина искаме всичките да са членове в ЕС, но тези хора трябва да си спазват обещанията. И трябва да знаят, че те са част от ЕС и ценностите му, правилата му, а не да се опитват да си измислят техни си, собствени правила някакви. И това все още е един процес, който продължава в България и в Румъния обаче. Не подкрепям този подход на сътрудничеството за това... хайде няма да им налагаме санкции, ще избягваме санкции. Ще им помагаме.

Какви санкции трябва да получи България?

България няма нужда от санкции, ако работи резултатно. Разбира се, знаете, че има предпазна клауза, която е още в договора...

Трябва ли да се наложи?

България се е съгласила и ЕС са се договорили и трябва да има такава клауза, ако се наложи.

Налага ли се?

Не, ние все още се доверяваме на това обучение, на сътрудничеството, на подкрепата. И заради това ние подкрепяме този механизъм на сътрудничество и на следене на мониторинга. Този процес трябва да продължи и след 2009 г. по мое мнение.

Нашият премиер ви плаши в едно интервю преди няколко седмици, че ако много натиска ЕС, при нас ще дойдат екстремистите.

Знам. Същия аргумент той предложи през 2006 г., преди да започне членството на България. Той каза, че това ще бъде заплаха за стабилността на Балканите, ако България не влезе или се накаже, или много я критикуват. Искам обаче да предложа... разбирам, че той се притеснява за своето правителство, но сега България вече е член на ЕС и трябва да разбере, че други неща, които са по-големи и по-важни, са заложени на карта. Бъдещето на цяла България е заложено на карта, бъдещето на ЕС в нея. Имайте предвид, че става въпрос за пари на европейските данъкоплатци. Френският президент, когато за първи път дойде, г-н Саркози, каза, че няма да третира България по време на френското председателство като един европейски член от втори разряд някакъв, от друг род, надяваме се така да бъде наистина. Спомням си, когато България стана член, президентът Първанов каза: Радвам се, че сега можем да играем в шампионската лига. И по-късно споделих "г-н президент, внимавайте, хубаво е в шампионската лига, ама играйте добре, за да останете там, а не да се в долната страна на таблицата на последно място".

Чакайте, вие казвате сега на Станишев, че... номерът, преди да ви приемем, с екстремистите, мина, обаче втори път няма да мине?

Има две страни на въпроса - вътрешнополитическите и международните. Казах, че разбирам неговия възглед като политик и притесненията за бъдещето на неговото правителство, което той оглавява, и то в навечерието на избори. Но като страна - членка на ЕС, разбира се, той съм сигурен, че осъзнава по-големите отговорности, които България има вече. Защото България винаги е подчертавала, че ще бъде добър пример за бъдещите страни, които се присъединяват към ЕС - Хърватия, Турция и т.н. Най-добрите неща, които могат да се направят в момента, за да се изпълнят тези обещания, е да се приложат всичките изисквания и правила, залегнали в договора за присъединяване. И така България ще стане добър пример за другите държави.

Вчера се срещнахте с вицепремиера Меглена Плугчиева и там сте обяснявали, че парите за малки и средни предприятия всъщност не отивали при малките и средните предприятия. Обаче това е много общо. Я кажете сега кое голямо предприятие е взело европейски пари за малко предприятие.

Информацията събирам от статии във вестниците. Проблемът е следният обаче. Малките и средните промишлени предприятия в България, ето я статията, не са получили... от две години не са получавали парите до 50 хиляди евро, които им се полагат в рамките на програмата за конкурентоспособност ФАР в първия транш. Причината е естествено липса и недостиг на административен капацитет в министерствата. Един проблем според Българската стопанска камара е, че тези пари отиват у големи фирми, които не са промишлени предприятия. И там тези пари не са за тези фирми. Тези пари са за малките и средните предприятия, които са промишлени, които произвеждат, нещо. Ето затова поставих въпроса пред заместник министър-председателя г-жа Плугчиева.

Тя какво ви каза. Сега вие ми давате една статия от вестник "Сега" от 15 май.

Тя обеща да проучи въпроса и да разговаря с министъра на икономиката.

И се цитират в нея фирми "Сикотерм индъстрис", не мога сега цялата да я... "Пендор", "Електрон прогрес", които според статията били големи, а взели пари за малки.

Да ви кажа сега. Г-жа Плугчиева е наистина едно много обнадеждващо ново лице в българската политика. Тя е прозрачна, конструктивно критикува, открита е и силно се надявам, че другите министерства и бюрократи ще й дадат достатъчно власт и ще й развържат ръцете да си свърши жената работата, както трябва. Защото това за Брюксел е едно добро послание. Едно добро съобщение и макар... ако не се даде достатъчно власт, защото това е една нова структура, никога досега не я е имало в Европейския съюз... обаче тя откликва на сътрудничеството, което й се предлага. Другите министри обикновено гледат, колкото е възможно по-бързо да върнат обратно мисиите по механизма за мониторинг и за сътрудничество. Защото си мислят, че това било срам и позор за България. Ама това е механизъм за сътрудничество и подпомагане и искаме да помогнем на България да стане истинска страна, в която властват законите.

Накрая да поговорим малко за Европейския съюз. Тук съм чувал българи да се шегуват, че България е успяла да разсипе Съветския съюз и че сега същото ще направим с Европейския. Като изключим обаче шегата, нещата с Европейския съюз, изглежда, наистина не вървят в добра посока. Към ирландците се прибавиха чехите, тази седмица и поляците, които казват, че няма да подпишат Лисабонския договор.

Да, мисля, че тук трябва да съберем колкото е възможно повече от членовете на Европейския съюз да обяснят на народите си, че Европейският съюз всъщност е просперитет и сигурност. И заради това е важно за България, че България е член, но с разширяването Европейският съюз изисква да има нови структури и нови институции в него. Необходимо ни е да имаме по-добре организиран Европейски съюз, с по-силна роля във външната политика, във външните работи например, който да се грижи за конкурентоспособността на индустрията, основана на знанието, в Европейския съюз и в това България ни е нужна. В тези процеси България ни трябва. Аз съм оптимист, че Лисабонският договор в крайна сметка ще бъде ратифициран по-късно.

Кое е най-неочакваното, което прочетохте в репортажите на нашите Константин Вълков и Михаил Дюзев от Финландия. Коя снимка ви изненада, че е от Финландия?

Всъщност интервюто с нашия министър на външните работи Александър Стуб беше много интересно за мен, защото неговото послание за България беше също много ясно и еднозначно.

В тази посока сега вие говорихте.

Да, да. В същите рамки е. Защото това е по принцип позицията на Финландия.

Как да завършим? Финландският посланик: номера от България в Европейския съюз, няма да минават.

Разбира се, разбира се. Трябва да се играе прозрачно и честно. Това е в интерес на българското население в крайна сметка и в по-дългосрочен аспект и за другите страни.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Интервю