Най-рационалният подход е вложителите също да бъдат въвлечени в спасяването на КТБ, като един от вариантите е да станат акционери с до 20 процента от сумите си в банката. Това предложи в интервю за Дарик икономистът проф. Христина Вучева, която е бивш финансов министър в служебното правителство с премиер Ренета Инджова. Според проф. Вучева подобна стъпка би гарантирала, че поне една пета от сумите на хората с влог в КТБ няма да бъдат теглени.
Като заяви, че ликвидация на банката ще бъде най-скъпият вариант за изход от кризата с КТБ, проф. Христина Вучева посочи, че следващият парламент и новото правителство могат да се възползват от препоръките в новата европейска директива за преструктуриране на банките, която макар и приета, все още не е приложена в родното законодателство. Според нея ако в началото на кризата с КТБ е можело да се намери изход без участието на политическата класа, вече не може без политическо решение с намесата на бъдещия парламент.
Случилото се с банката като че ли потвърди една известна от преди доста години теза, че до истината се стига в критични ситуации. При тази вече проточила се три месеца криза като че ли стигнахме до няколко истини, едната от които е важна - че нямаме достатъчно подготовка в професионално отношение както на експертите, които се включиха в това обсъждане. Така и нямаме нужната подготовка за такова събитие - т.е. необходимост да се спасява банка при някаква атака, паника, нападение от слухове спрямо банка. Като показа, че нямаме подготовка на никакви нива - нито в тези учреждения, които отговарят по съответните закони, нито в експертите, които имат претенции да дават съвети.
Стигнахме и до тази истина, че не законодателството е лошо, а то просто не се познава. Т.нар. закон за кредитните институции се оказа, че трябва да бъде прочетен, разбран - той никак не е лош, но в първите дни на коментарите се разбра, че от всички участници не му беше обърнато внимание. А и като че ли БНБ, в чиито прерогативи е правенето на тези закони, като че ли се оказа недостатъчно подготвена, за да приложи собствения си закон.
Позицията на управителя на БНБ Иван Искров, че трябва нов парламент да реши съдбата на КТБ, не потвърждава ли тезата на онези, които казват, че изходът от тази сага трябва да се чака едва, когато е ясно кой ще управлява след изборите?
Тук е малко сложно за обяснение. Не че задължително при всеки възможен подобен случай трябва да участва действително т.нар. политическа класа - народни представители и правителството. Всъщност доколко е вярно, че не може без тях?!? Вече не може според мен, а можеше. Така си мисля аз, че в началото беше възможно, по принцип беше възможно. Законът дава много богати възможности за реакции при такава паника. Причините са отделни. Но в случая причините, поради които възникна паниката, бяха много важен фактор, които определят и по-нататъшният ход на развитието, на което вече сме свидетели, както и на изхода.
Ако се беше случило само в резултат на слухове, както става много често в други страни - ако бяха само слуховете, щеше да бъде много по-лесно според мен. Но не бяха само слуховете, а началото за съжаление, самите слухове се породиха от действия на прокуратурата. И това според мен усложни изключително много както по-нататъшното развитие на този случай, така и реакцията на всички заинтересовани страни. Това обърка според мен, не че искам да оправдавам централната банка - това не е моя работа, но според мен това начало определи и недостатъчно последователните и логични действия на БНБ. Продължавам да твърдя, че хората, които работят там, особено тези, които са в т.нар. надзорно направление, са с много висока квалификация.
Поредното удължаване на срока, в който е поставена банката под специален надзор, как очаквате да бъде усвоено като време?
Ако четем самото съобщение, в което се казва ясно, че въпросът ще бъде решен с ясна документация до 20 октомври с докладите и отчетите на квесторите. И в първите дни до 20 ноември банката трябва да има евентуалните предложения на основните акционери. Възможният изход е или КТБ да се оздрави с намесата на акционерите, разбира се през това време те би трябвало да са се консултирали, защото в първоначалното си предложение обявиха, че се надяват на т.нар. държавна помощ, което е законовото название на една такава евентуална намеса при подобни случаи. И ако те това са го уточнили, ще имаме някаква благоприятна за всички страни развръзка според мен, която включва гарантиране на интереса на всички вложители, едно реализирано очакване на обществото, че ще продължи да работи една банка, която е значима и важна. И че по този начин няма да се позволи да се осъществят цели, за които има сериозни подозрения - че ще се обезценяват кредитните задължения на тези, които са взели кредити. Нещо, което би могло да се случи, ако има ликвидация на банката. Това би отпаднало при един благоприятен изход.
И другият - неблагоприятният изход е ако това не може да се реализира и няма постигнато съгласие между консултанта на акционерите и представители на финансовото министерство на редовното следващо правителство. Тъй като държавната помощ е нещо, което се решава с експертната визия на министъра на финансите, който и да е той в следващото правителство.
Вие сте сред хората, които казват, че ликвидация на КТБ е най-лошия и най-скъпия вариант за държавата?
Да, аз се радвам, че след мен вече започнаха да го повтарят. Тъй като в началото - не зная кой наложи това, може би нечетенето на закона, но в началото всички разговори, които вървяха бяха в посоката, че трябва бързо да се извърши и осъществи ликвидация. Като на пръв план излизаше даже не толкова думата „ликвидация", колкото думата „гарантиране" на вложителите.
Сега трябва да гледаме напред и да очакваме да се подготви от експертите на МФ, предполагам, че те работят вече ... освен това те би трябвало да са се запознали с един много важен документ, който ще им помогне много. Те са длъжни до края на тази година мисля да имат становище - имам предвид Министерството на финансите и БНБ, да имат становище по една нова директива на Европейския съюз, която е от 2013 година и която засяга точно нашия проблем - преструктуриране на банки. Те трябва да синхронизират нашето законодателство с тази директива. Това означава пренасяне в един, два или три закона на духа на това решение.
Какво би ни дала тази директива като варианти?
Тази директива е свързана с преструктурирането, което се наложи през последните години като практика след кризата през 2008-2009 г. В света, в Съединените щати и ЕС немалко банки бяха оздравени с действия на правителствата най-вече с държавна помощ - някой продадени, други одържавени. Т.е. този проблем, който възникна през последните години, накара ЕС да приеме едно общо законодателство. Тази директива вече е факт и тя има специални текстове как се преструктурира една банка, която е заплашена от ликвидна криза. Това означава банката да няма достатъчно налични средства, за да се посрещнат евентуалните желания на вложителите да теглят пари от влоговете си.
При нас сега има ли разумен вариант, при които след евентуално отваряне на КТБ да не настъпи тотално теглене на пари?
Малко е късно вече за оздравяване на банката по познатите досега начини, които ги има в нашия закон, защото цялата дейност на банките се крепи на доверието. Самото название на латински „credere" означава преведено на български „вярвам", „доверие".
Има ли нещо с днешна дата, което може да накара вложителите сами с парите си да подкрепят банката?
Вече няколко пъти съм предлагала, но никой не го коментира - значи не се харесва щом не се коментира. Но тук, докъдето сме се докарали в развитието на нещата, за да се запази доверието, дори не е достатъчно и това банката да бъде национализирана. Макар че това е важен ход, защото хората имат доверие, когато се каже, че това е вече една държавна банка.
Но в нашия случай - докъдето сме стигнали вече, това няма да ни реши въпроса. Затова според мен трябва да се въвлекат акционерите един път, държавата - втори път и на трето място - трябва да се въвлекат самите вложители. Целият опит показва, че банки с много вложители се спасяват най-трудно. И затова много често, такъв е и масовият случай, такива банки с много на брой вложители се спасяват именно с одържавяване и то бързо. Първата седмица още се прави това с оглед да се възобнови доверието, за да не теглят тези хора парите си и да ги оставят там.
Вложителите на КТБ според мен трябва да бъдат въвлечени по един нетрадиционен начин - това го няма в закона наистина досегашния, но това би могло да се реши от новия парламент. Поне 20 процента от влоговете на хората - на първо място тези, които са над гарантираните, но дори и тези, които са гарантирани според мен трябва да участват. Да получат срещу това или някаква предварителна договорка, че те няма да теглят всичките си средства, това е много по-трудно да се запише в закон и да се реализира. Или да станат акционери до 20 процента, за да се гарантира, че те няма да теглят и няма да разрушат тази банка без да разбират, че го правят като се втурнат отново да правят опашки и да теглят парите си.
Затова споменах тази нова директива - това е един от методите, който се препоръчва там и се нарича „споделена отговорност" или „споделени загуби". Има такъв метод в директивата, не точно в този вид, който сега предлагам, но е нещо подобно - участие на самите вложители в практическото спасяване на банката. Това е най-рационалният начин.
При такова наслоено вече виждане за нещата е изключително трудно да се стигне до решение, което би удовлетворило както вложители, така и обществения интерес. Но не е случайно и никак не е някакъв жест на глупост, че се спасяват банки по света. Напротив - правеното досега и съвсем наскоро с кризата през 2008-2009 г., дори и последните години в ЕС е подчинено на това - да се спаси икономиката, да се спаси растежа, да се запази доверието. Защото системата на банкирането е изградена на доверието, иначе тя не може да работи. За съжаление съвременният свят не може да живее, не може да се развива без банки.
Цялото интервю с проф. Христина Вучева може да чуете ТУК
