Новоучреденото сдружение ГОРД - "Гражданско обединение за реална демокрация", ще се превърне в голяма партия, колкото и днес това да изглежда невъзможно. Това обяви в интервю за рубриката „МеждУредие" на Дарик кафе един от учредителите на ГОРД литературоведът проф. Валери Стефанов. Той прогнозира, че обединението ще участва реално във властта.
Като личен мотив да се включи в политиката проф. Стефанов посочи маргинализацията на интелигентните хора в България, както и парадокса, според който нацията произвеждала плебеи, но не и елити.
Българската политика според Валери Стефанов е остаряла като идеен дизайн и има нужда от промяна на модела. „Тя е като Трабант или Москвич, на който пише „Демокрация", но вътре в нея движат сили, които са много амортизирани и стари", обясни още той.
„В страната на бръмбарите калинките са гении" - тръгвам от тази метафора, макар че не литературата води гостът ни в Дарик. През уикенда беше учредена нова формация ГОРД (Гражданско обединение за реална демокрация) с лидер Слави Бинев. Мнозина се изненадаха от Вашето присъствие на този форум. Вие сред учредителите на ГОРД ли сте? Защо политиката и защо това ново обединение на Слави Бинев?
Да, наистина има изненадани хора, задават ми този въпрос какво правя в подобен политически форум. Моят отговор е много прост: ако не в политиката, искам да участвам в дебата за настоящето и бъдещето на България и смятам, че политиката е това участие на граждани. Ако все още имаме самосъзнание на граждани, а не самосъзнание на руски мужици, които лежат на печката и псуват помешчиците, според мен трябва да участваме по различен начин в определянето поне на разбирането за действителността, в която живеем, ако не за нейната реална промяна.
Промяна казвате, но сигурна съм, че не сте бил безразличен към всички политически събития и обстоятелства в годините на прехода. 1997 година беше заредена с много емоции. Защо сега, идва ли времето хора като Вас....
През 1997 година стоях с моите студенти пред Софийския университет с дни и нощи и не съм бил безразличен никога и съм писал различни неща, различни текстове по различни поводи.
Да кажем дойде ли време хора като Вас, хора от интелектуалния елит да заемат позиции, ако не във властта, то поне там, където реално се задава тонът на онова, което се случва в страната. Като че ли хората на духа, изкуството и културата се отдръпнаха, а ни липсват точно примери...
Да Ви кажа какво би могло да ме демотивира - многобройните примери на провалени интелектуалци в политиката, пред нас са. Провалени като неуспели, второ, разочаровани от стила и вкуса на политиката. Другото, което вече ме мотивира, е маргинализацията на интелигентните хора в България, маргинализацията на хора, които имат ум в главата си и не са склонни да използват този ум само за себе си, за своите интереси, а по някакъв начин са склонни да го инвестират в общностна кауза. Така че за мен е въпрос на избор да участвам в този дебат. И смятам, че може да се направят добри неща за България. Защото има един огромен парадокс, който пречи на нацията да се развива. Тя произвежда усърдно плебеи, но не произвежда елити. Без елити няма просперитет на нацията, това е огромен проблем. Може би малко грубо се изразявам, но това е моето разбиране.
Задълбочава ли се това като проблем през последните години?
Да, според мен се задълбочава. И производството, усиленото тиражиране на хора със силиконови мозъци е огромен проблем за тази държава. Това беше и мотивацията за моето присъствие на учредяването на ГОРД, където всъщност говорих за разрушаването на човешката инфраструктура. Без човешка инфраструктура, без хора знаещи, можещи, подготвени да отговорят на предизвикателствата, това не е клише, наистина има огромни предизвикателства в един динамично променящ се свят, няма как да се случи бъдещето на България, просперитетът и всички тези приказки за светло бъдеще. И това казах: няма да има светло бъдеще, ще има упорит труд.
Уви обаче, през последните двадесет години се инвестира във всичко друго, но не и в човешкия материал в тази държава.
Така е. Емиграцията е обаче основен проблем. Това е човешки ресурс, който не работи за тази страна. Българи, по-голямата част от тях талантливи, разбира се, има и типични гастарбайтери - хора, отишли да спечелят и да се върнат малко по-добре. Но има хора с огромен потенциал и те не работят за тази държава. Второто е бедността. Бедността не просто е невъзможност да се справиш със света, то е обричане на едно минималистично съществуване дори на съзнанието. Бедността е и феномен на минамалистичното съзнание. Страхът е огромен проблем в България според мен. Всички тези неща... и, разбира се, глупостта, тоест невъзможността да преценяваш в какъв свят живееш, да вземеш решения, да бъдеш гражданин. Не можеш да бъдеш глупав и да бъдеш гражданин, не можеш да бъдеш необразован и да вземаш решения. Защото ти не можеш да направиш анализ, съпоставка, елементарни логически операции не можеш да направиш.
Защо Слави Бинев? Много противоречива личност, знаем дългия ми път от борческото начало през православното смирение, архонтството, национализмът му в рамките на закона, но с прокламация на тези принципи, европарламентаризма, пъстра палитра се събира.
Пъстра палитра, да. Аз и това казах, че свръхидентификациите на едно политическо обединение само през една фигура не са най-доброто нещо.
Но той става лице.
Така е, но постепенно обединението ГОРД и консервативната партия Движение на успаха ще оформят свое политическо лице, което ще се основава не само на персонажи, а и на идеи и тези за водене на политика, така че аз се надявам, че преценката за ГОРД ще минава през редица фактори, а не само през една или друга биографии.
Второто, Слави Бинев в момента притежава нещо, което е изключително важно - той говори за кризата на кризисен език, тоест силно емоционален, ангажиран език. Аз мисля, че българската криза трябва да бъде обсъждана точно на такъв език и всяко мърморене, всяко заобикаляне на огромните проблеми на кризата, всъщност не води до нищо. Така че нека да има хора, които да говорят на кризисен език за кризата.
Факт е, че не мрънка, а силно критикува тази власт, но значи ли това, че може да зададе решения в една следваща власт, в един друг мандат.
Мисля, че всеки, който си повярва, че е единственият, който знае всичко.. Напротив, обявяват се, че знаят всичко хора, които са слабо грамотни и малко знаят. Това съм го забелязал - колкото по-малко знаеш, толкова повече си мислиш, че всичко е лесно и достъпно. Напротив, колкото повече навлизаш в знанието в някакъв проблем, толкова повече виждаш неговата дълбочина и в края на краищата и красотата му и различни възможности за решение. Така че надявам се политиката на ГОРД ще бъде ефект не от решението от този или онзи и от ума на този или онзи, а от една колективна способност да се правят анализи и да се води прагматичмна политика, която да решава конкретни проблеми и да се вмества в стратегически визии. Вижте колко глупаво говорят българските политици, включително и президентът го чух да говори за Европа 2020. Няма Европа 2020 (Eвропа двадесет двадесет) има Европа 2020 (Eвропа две хиляди и двадесета година). Ние винаги сменяме календарите по този семпъл балкански начин, винаги довеждаме нещата до двадесет двадесет или до две и двеста. А 2020 година е перспектива, хронологическа рамка, в която Европа казва има огромни проблеми и ако ние не ги решим, ще бъдем в опашката на световното развитие след САЩ, Азия...
Ако не ги прогнозираме.
Ако не ги прогнозираме и не направим алгоритми за решения. Тук не се работи с алгоритми. Аз и този образ определих - политиката на ужилването. Не може когато те ужили нещо, да реагираш.
Един друг опозиционен политик беше казал „политика на мотиката" - настъпиш я, удари те и тогава реагираш.
Горе-долу същите метафори, да реагираш на нещо импулсивно. Освен импулси трябва и рацио, което така да се каже да подрежда нещата, да строи алгоритми. Къде сме видели българската политика да се основава на алгоритми, тоест на последователност от стъпки, които да водят до някакво решение.
Няма последователност в последните в последните няколко години. Всеки започва отначало в началото на своя мандат. От всичко, което се чува до тук като анонс от страна на ГОРД, се върви към създаване на политическа формация, на партия. Смятате ли, че коя да е нова формация с днешна дата, като изключим движението на Меглена Кунева, което има известна преднина във времето, има шанс да влезе в следващия парламент, защото да не се лъжем, това са лотовете, с които реално може да се прави политика в страната.
Ще ви кажа така: днес година и нещо преди изборите всичко изглежда много замряло и много така да се каже втвърдено какво ще се случи. Но аз съм убеден, че до една година ще се случат много неща. Първо, по отношение на образа на управляващите и второ, по отношение на утвърждаването на нови формации, поне една, две или три. Тоест ще има реформиране на политическото пространство и безспорно намерението на всяка политическа организация е да участва във властта, но не заради властта, а заради една възможна опция да помогне за решаването на един или друг проблем на тази нация. И аз смятам, че трябва да преобърнем модела на политическо мислене, защото българската политика е до голяма степен анахронична, остаряла като идеен дизайн. Тя е като Трабант или Москвич, на който пише „Демокрация", но вътре в нея движат сили, които са амортизирани, технологично стари. Така че не политиката на вожда и лидера, а политиката на едно колективно мислене, което да решава проблеми.
Не мислите ли обаче, че това е страшно трудна задача - да се преобърне?
Не е чак толкова трудно. Днес изглежда така, сигурно през 1989 е изглеждало невъзможно. Помислете си и ще видите, че е така. Но една година е много време и много неща могат да бъдат сменени. И това, което смятам, че може да заложи една нова успешна политика, е тази държава трябва да прекрати стереотипите на преследване и да говори езика на омразата, защото ние продължаваме 23 години след комунизма, за който казваме, че е езикът на омразата, да говорим само езика на омразата и разделението. Време е да се създадат обреди на съгласието. Без тях няма как тази нация да... Да разберем, че всички сме българи. Не че едните са почтени и херувимчета с крила, управляващите са само ангели с криле, а всички останали са демони.
Казвате съгласие. Самите вие като формация давате анонс, че ще търсите обединение. Възможно ли е то, с кого? След като наистина през последните двадесет години показахме, че в политиката дори само по броя на политическите партии, че може много по-лесно да се делим, отколкото да се събираме.
Обединения всякакви са възможни от принципна позиция. Което означава следното: не защото нашите интереси диктуват това, а защото националните интереси ни очертават една перспектива, в която обединението ни дава възможност да решим важни проблеми на държавата. Така че, да, такива обединения са възможни само с една такава кауза.
Кунева например, потенциален партньор ли е нейното сдружение...
Вероятно. Зависи на какво ниво може да се партнира и как може да се партнира. Това е въпрос на дълга перспектива, която не мога сега да анализирам.
Не мислите ли, че бихте направили услуга на големите партии. Колкото по-раздробен е вотът, цялата партийна палитра преди избори, обикновено това пръска гласовете и налива повече подкрепа за големите партии.
Мисля, че ГОРД ще се превърне в голяма партия, колкото и това сега да изглежда на пръв поглед невъзможно. Убеден съм, че това ще се случи и ГОРД ще участва в едно управление не просто като дребния съдружник, а като политически субект със свое място в българския политически живот.
Дясно-център?
Дясно, консервативно.
Онова, което мнозина ще кажат в прав текст е ето, сега някой прави поредното задкулисно движение. Кой стои зад това всъщност?
Ние стоим. Ние стоимс имената си и идеята, че някой стои... То така и започна това обединение, събраха се стотина хора, които заявиха с имената си, че не харесват статуквото, че са готови да жертват някакво време, някакъв свой комфорт, за да участват на първо време в обществения дебат, а след това да създадат политически инструментариуми, чрез които евентуално да участват и в управлението на страната.
Нямате ли Вие лично своето опасение, че все пак влизайки в тази матрица, каквато е политиката - тя има свои правила и в общи линии, ако не играеш по тях в парламента или са аут грубо казано, или просто никой не те чува?
Имам. Напротив, имам дълбоките си човешки съмнения за смисъла на този мой жест.
Тя претопява.
Абсолютно. Тя претопява, унищожава, осквернява и трябва да бъдеш готов да понесеш всякакви неща. Това, което не съм готов да понеса и да платя, разбира се, е тежката унификация да бъдеш политик. Българските политици са унифицирани марионетки, те са клишета и виждате, че много бързо се научават да говорят едно и също. Не можеш да различиш кой говори. Всички те говорят общия политически сленг на безличието.
Клишетата, които изобилстват в политическото говорене, като изключим обаче това на премиера, той не говори така.
Той говори популистки клишета. Неговата реч, склонен съм да я анализирам - тя е импулсивна, емоционална и наистина улавя реакции. Но обърнете внимание, неговата реч може много лесно да бъде типологизирана - там има две-три неща, които непрекъснато се повтарят. Тя започва с „ние така..., а предишните - така....". Т.е. тя е много семпъл алгоритъм - изглежда атрактивна, но всъщност не е.
Пропуск ли беше това, че не проверихте, че има вече сдружение с абревиатура същата като вашата, макар и с различно съдържание? „Гражданско обединение за реформи в държавата" съкратено също като ГОРД възнамерява да си търси правата в съда.
Нека да си търсят, в края на краищата....
Създадено е било преди вашето?
Не е така, мисля че е точно обратното, но в края на краищата това е дебат, в който не си струва да се влиза. Когато влизаш в политическия живот, всякакви ходове и трикове са възможни, за да ти отнемат идентичността. Така, че това го приемам като първа семпла стъпка в борбата срещу идентичността на това сдружение.
ГОРД реплика ли е на ГЕРБ?
Може и така да се приеме. Нека и така да се приеме! Питаха ме дали ГОРД не е прекалено надменно и прекалено суетно. Не, аз казвам „горделивостта" е суетата и тя е заклеймена от християнската църква, а „гордостта" е смелостта и готовността да бъдеш себе си.
