Не е изключен вариант за стачка в столичния градски транспорт
Не е изключен вариант за стачка в столичния градски транспорт / cнимка: Sofia Photo Agency

Синдикатите в градския транспорт поискаха увеличение на заплатите с 25 на сто и подобряване условията на труд. Днес по въпроса ще заседават работните групи на синдикатите. Павел Христов от Федерацията на транспортните работници към КТ „Подкрепа” коментира в предаването „Дарик кафе”, че е възможно да се търси разрешаване на проблема по пътя на Закона за уреждане на колективните спорове.

25% увеличение на заплатите и подобряване условията на труд. Това ли са основните искания на работещите в градския транспорт?

Общо взето. Процентите станаха много повече, инфлацията нараства ежедневно, очаква се скок и на цените в зависимост от поскъпването на газа. Така че 25% бяха някъде май-юни нашите искания. Сега е въпрос на преговори да се види какви са прогнозите за тази инфлация и в крайна сметка как ще се променят процентите. Разбира се, синдикатите са длъжни да искат повече и ние това ще го направим. Това го знаят и хората срещу нас, това не е тайна нито за медиите, нито за тези, с които преговаряме, нито за работниците. Но трябва да се стигне до едно разумно и справедливо увеличаване на работните заплати на хората.

Преговорите вървят първо с ръководствата на двете дружества – авто- и електротранспорт.

Да, винаги е така. Винаги се преговаря с изпълнителните директори и управителите, т.е. с работодателите.

На какъв етап са преговорите, започнали ли са?

Преговорите са изчерпали нормалния си етап, т.е. това, което зависи от директорите и по нашите искания онова, което могат да направят. Онова, което не могат – не могат. Въпросът със заплатите, със средствата, опира на други място – като принципал това е общината. Водили сме предварителни разговори със зам.-кмета Велизар Стоилов. Имаме уверението, че там се прави нещо по въпроса, но още не сме се събрали да видим какво е направено, какви средства са се освободили, за какво става въпрос. Ако се забавят тези процеси и продължава да има неяснота по развитието на този въпрос, очевидно ще се мине към Закона за уреждане на колективните трудови спорове. При мен днес (бел. ред. сряда) ще дойдат работните групи на всички дружества в градския транспорт, включително „Подкрепа” и КНСБ. И най-вероятно ще се вземе решение за тръгване по закона за уреждане на колективните трудови спорове. Защото инфлацията изяде доходите на хората, а в крайна сметка 600 лева заплата за един водач, който става в 3.00 часа и не е ясно кога се прибира, при този трафик, тези условия на труд и липса на водачи – просто тези пари са нищожни.

От кога не са вдигани заплатите във вашия сектор?

Миналата година май месец вдигнахме заплатите с по 200 лева. Щатът беше 400 лева, сега е 600. Нека не говорим за цифри, а за покупателна способност. Те нямат онази покупателна способност, която имаха онези 400 лева. Т.е. трябва да се актуализира заплатата на водачите. Трябва да има и някаква политика в държавата за повишаване на доходите не само на водачите на градския транспорт, но и на населението на държавата. Ние не виждаме такава политика. В подобно положение са и хора от други професии.

По колко часа работите? Постоянно има информации, че има недостиг на шофьори – и в електротранспорта, и в автотранспорта.

Хората работят сбор от часове. Ако се раздели така както е според закона – осем часа на ден да работи човек, се получава, че те работят 33 дни в месец. Това е едно сериозно нарушение по Кодекса на труда. Да не говорим, че тези хора физически се уморяват, возят хора, носят отговорности, за една заплата, която никак не кореспондира на количеството и отговорността на труда им. Няма водачи, не е привлекателна тази професия. Ако не са пенсионерите, които цял живот са работили това нещо и са добили навика да го работят, ще се получи огромен срив.

Какво ви казват ръководителите на дружествата. Има ли шанс за подобряване условията на труд, да стане по-атрактивна професията?

Ръководителите на дружествата са мениджмънта на една общинска политика и те са длъжни да се съобразят със средствата на политиката и се опитват да го правят. Ние разбираме добре това нещо. Но виждаме в тяхно лице хора, които искат да помогнат с каквото могат. При тях има желание, лошото е липсата на ресурс. Но трябва да се направи много по отношение условията на труд. Подписваха се директиви, Закон за здравословни и безопасни условия на труд – ние сме още сме много назад в тази материя. Вали дъжд в някои трамвай, липсват тоалетни на крайни станции, или там където ги има не са пригодни. Стигнахме до подигравки, че се занимаваме с тоалетни, но не може в ЕС една държава такова мъчение за организма на водачите.

Намирате ли връзка между вашите доходи и подобряване условията на труда с повишаване цената на билетчето?

Вдигането на билета в градския транспорт е общинска политика и ние разбираме, че, за да има пари общината, е необходимо. А и себестойността се е вдигнала, нормално е да се вдигне билета. Лошото е, че хората нямат пари. Не билетът е скъп, а хората нямат тези средства. За нас, синдикатите, е важно ставката на километър пробег, която получават дружествата от общината. За един километър пробег каква цена получава дружеството, за да може в рамките на тези пари да се разпределят парите за ремонти, за части, за заплати, осигуровки и т.н.

Днес ви предстои среща с работните групи и представители на синдикатите. Ако се стигне до Закона за уреждане на трудовите спорове може ли да се каже, че сте в стачна готовност?

Законът за уреждане на колективните трудови спорове затова се нарича така, а не закон за стачка. Минава се по различни етапи по този закон. Целта на занятието е страните да се разберат – да стигнат до споразумение, за да не се стигне до стачка. Естествено, ако това не се случи, закона на финалната си права предвижда и стачка. Но това е последен етап, това значи страните да стигнат до сериозно противоречия, неразбиране, невъзможност да се направят компромиси и от едната, и от другата страна, и тогава може да се случи и това. Не го изключваме като вариант, може да се стигне до стачка като знаем с какво разполага общината и какво искат хората. И какво се случи последната една година с инфлацията в държавата – многократни шокови удари върху хората, сериозен удар върху покупателната способност на заплатите.

Според зам.-кмета Велизар Стоилов има възможност да се осигурят допълнителни средства. В изчисленията на експертите, които имате и в КТ „Подкрепа” и в КНСБ, има ли откъде общината да осигури средства?

Много е сложен въпроса, защото не е само до общината. И държавата помага с определени средства – дава за тези преференциални карти, които някои категории ползват – ученици, пенсионери, инвалиди и т.н. Когато се повишава цената на билета, нормално е да се актуализират и тези суми. Зам.-кметът Стоилов може само в рамките на сериозно оправдани аргументи да поиска от държавата, а имам уверението – беше ми дадено едно писмо, с което аргументирано се искат пари от Пламен Орешарски. Какво ще се случи от тук нататък аз не знам. За сега знаем, че 7 млн. от общинския бюджет са разпределени към градския транспорт, но за съжаление, те са крайно недостатъчни. Най-притеснителното е, че ние водим тези преговори около четири месеца. За четири месеца трябваше много по-активно да се размърдат определени хора, включително държавата, защото в една столица от европейски мащаб градския транспорт изпълнява една изключително социална функция. Ни возим бедните хора, които нямат средства. Останалите се движат с коли. Тази социална политика, която във всяка държава се води с транспорта, е отговорност на държавата. А такава социална политика се води с пари. Виждате какво се случва в БДЖ от липса на пари, пълен крах е и там.

Не звучите обнадежден за положително развитие на вашите искания. Да не се окажем посред зима без градски транспорт в София?

Много ми се иска да не се случи това. Нито съм песимист, нито съм оптимист, аз съм умерен реалист и смятам, че и това е възможно да се случи.

Вие сте бранш, които има силата и способността да притиска за своите искания. Тези действия са регулирани със закон, а са и справедливи, както и на други браншове. Но при вас, в градския транспорт положението е сериозно.

Идват млади момчета за седмица-две, хвърлят всичко, стават и си заминават – не могат да издържат на това напрежение. Един човек иска да му свърши някога работното време, да изведе семейството някъде, или най-малкото да седне и да си почине, да се види със семейството си. Много от нашите хора нямат физическа възможност от работа. Те стават едно роботи, които са роби на професията си.

Интервю