Да подредим така разговора - Либия, Македония, Ирак, Русия. Може би най-много ще говорим за Либия. Казвате в едно интервю миналата седмица във вестник "Сега", че през януари ще преосмислим диалога с Либия. Преосмислихме ли го вече и как?
След произнасянето на смъртната присъда всички тези разговори, които бяха водени миналата година, ще припомня, че през миналата година, всъщност започна от края на 2005 година процесът, беше съставен този четиристранен формат, бяха отменени смъртните присъди от Върховния съд, беше създаден международният фонд, който либийската страна много настояваше да се види, и международната солидарност към децата. И по това русло се движехме миналата година, включително и заседанията на съда бяха обявявани сравнително през кратък период от време, имаше през седмица заседания. Декември месец стигнахме до потвърждаване на смъртните присъди. Това предполага, че действително би трябвало да преоценим доколко ефективни и полезни са тези действия и тези и формати, и международния фонд, който беше създаден, и въобще всичко договорки. . .
И очевидно не са полезни.
. . . които за този случай се появиха. Сега, не знам дали е очевидно, че не са полезни. Тук имахме миналата седмица една среща със страните от формата без Либия. . .
От формата разбирате Европейският съюз. . .
Европейският съюз. . .
. . . Съединените щати, България.
. . . Съединените щати, България, като Европейският съюз понеже започна по време на британското председателство този формат, представляван от Великобритания, този път се включи германската страна в София. Като мнението, което, така, се появи на това и се утвърди на тази консултация, която имахме, е, че трябва действително да се направи всичко възможно да се изчерпи докрай цялата процедура, която съществува в Либия. Либийската страна е изключително нервна от много силната международна реакция - и българска, и международна реакция, която се появи след присъдата. Многократно ни бяха давани знаци, бяха ни пращани послания, беше изпратена и една нота в Министерството на външните работи, че декларациите и резолюциите не помагат на благоприятното приключване на целия процес. Но също така ние винаги сме ги предупреждавали още през миналата година, докато течаха тези разговори, че потвърждаване на смъртните присъди ще доведе точно до този резултат.
Агенция ДЖАНА разпространява изявления на Фондация "Кадафи". Тя твърди, че е упълномощена от семействата на заразените със СПИН деца да преговаря с България до постигане на удовлетворяващо двете страни споразумение. Фондацията изразява учудването си от приетата в четвъртък от Европейския парламент резолюция в подкрепа на българските медицински сестри и палестинския доктор в Либия. В това изявление се казва, че ако натискът от страна на Европейския съюз към Либия заради присъдата на българските медицински сестри и палестинския лекар продължи, процесът ще излезе извън рамките на правосъдието и закона и ще стане политически. И накрая Фондация "Кадафи", според ДЖАНА, призовава Европейския съюз да стои на равна дистанция от двете страни по делото и подчертава, че това е позицията, която Евросъюзът трябва да заеме. Нещо ново ли е пълномощията на Фондация "Кадафи" да преговаря с България?
Аз не знам. . . Да преговаря - да, такова нещо досега не се е случвало и не е имало. Но Фондация "Кадафи" досега беше посредник между. . . в смисъл тя осигуряваше диалога между представителите на семействата и основно представителите на международния фонд. България не преговаря със семействата на децата, защото още един път трябва да кажа, че няма какво да преговаря със семействата на децата.
Т.е. вие сега казвате, че ние отказваме на Фондация "Кадафи" да преговаряме в качеството й на пълномощник на семействата на децата.
България изразява цялото си съчувствие към трагедията, която се е случила, действително това е огромна трагедия в Бенгази с толкова много деца, заразени със СПИН, но в никакъв случай България не може да преговаря със семействата на децата, защото, защото няма повод за това нещо. Досега имаше контакти, които са редовни, които се осъществяваха между международния фонд, който беше създаден, и асоциацията на семействата на децата и тези срещи ставаха със съдействието на Фондация "Кадафи". Така че, ако имат предвид продължаване на този формат, то това би било чудесно. Ако имат предвид промяна на формата и семействата да не говорят вече с международния фонд, а България да преговаря с тях отсреща, тук вече излизаме от всякаква логика на досегашните развития.
Т.е. ние отказваме това предложение.
България като държава няма за какво да преговаря със семействата на децата.
Има ли впрочем друга реакция на Триполи на резолюцията на Европейския парламент, която беше доста остра?
През миналата седмица имаше две всъщност резолюции. Едната беше на Европейския парламент, другото беше един отговор на Комитета на министрите в Съвета на Европа, който е отговор на един доклад, написан преди няколко месеца от британския депутат Тони Лойд и представен в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. И Парламентарната асамблея поиска Съветът на министрите да вземе отношение и да отговори и това също се случи миналата
седмица. През следващата седмица е много вероятно в понеделник да се стигне и до становище на Съвета на министрите на Европейския съюз.
Всъщност не казахте Либия как е реагирала.
Либия реагира изключително остро на тези декларации, въпреки че във всички тях се отделя както солидарност с българските сестри и се призовава Либия максимално бързо да приключи, изчерпва всички процедури, които остават там, така и се изразява солидарност с трагедията на децата. И Европейският съюз направи доста усилия и мисля, че създаването на този международен фонд,
преговорите с децата как той би могъл най-добре да осигури тяхното лечение, как би могъл да осигури изграждането на център за борба със СПИН в Бенгази, са един много силен ангажимент на Европейския съюз и въобще на международната общност, тъй като и Съединените щати също участват в него. И би трябвало това нещо да се оценява от либийска страна.
А има ли противоречие между европейските институции по позицията за Либия? Създава се впечатление, че Европейската комисия е по-резервирана, включително с изказването на Жак Баро, който е всъщност комисар по транспорта, но тъй или иначе изразяваше позиция на Европейската комисия. Той говореше за дискретност пред европейския парламент. Прогнозите на Ройтерс са, че външните министри на Европейския съюз в понеделник, това,
за което и вие говорите. . .
Да.
. . . ще действат доста внимателно на срещата си, за да избягнат влошаване на обстановката и ще избягват тези остри фрази, които депутатите от европарламента използваха в своята декларация.
Традиция е не само в Европейския съюз, но и в националните парламенти и правителства, и в България това е същото, парламентът да има доста по-силен език, отколкото правителството. Европейската комисия е ангажирана изключително много с един план за действие в Либия и със създаването на този
международен фонд, на който, припомням, че председател е представител на Европейската комисия, досегашният посланик в Тунис и новият им посланик в Анкара г-н Марк Пиерини. Така че тонът, който има Европейската комисия е действително настроен към това да продължат усилията и да продължат разговорите с либийската страна. За мен това е важно. Аз поддържам тази теза,
че с конфронтация, крайна, с Либия ние няма да достигнем доникъде и действително ще изпратим обратно процеса в глуха линия. За нас е много важно ние, както виждаме - и нашите партньори, да си кажем ясно мнението какво мислим за процеса досега, но в същото време да търсим всички възможности за
максимално бързо придвижване и приключване на процедурите в
Либия.
Създава се впечатление за разногласие и между различните държави в Европейския съюз, например Белгия изглежда, че има много ясна, последователна, трайна, дори по-крайна позиция в подкрепа на българските медици, докато сега премиерът на Италия Романо Проди, хайде да използвам журналистически термин, изглеждаше, че мрънка в София, отхвърляйки всякакви възможности за икономически санкции. България не може ли да отговори по същия начин на онези държави, които не са готови да подкрепят по-силни мерки срещу Либия? Например Италия има интерес "Енел" да инвестира в АЕЦ "Белене". В края на краищата да избере кой е по-големият интерес на Италия - да инвестира в Либия или да инвестира в България.
Значи, всички тези разсъждения, които вие казахте във въпроса, по голяма част от тях може да се спори. Първо, не бих нарекъл думите на италианския премиер мрънкане в България, точно обратното. Италия е една от страните, които. . . не случайно той дойде на първото посещение на практика на европейски лидер
тази година в България, е една от страните, с които ние работим изключително добре, включително в рамките на Европейския съюз, още в подготовката ни към Европейския съюз, включително по делото в Либия.
Е, готова ли е Италия да се откаже от инвестициите. . . да спре инвестициите си в тази страна, която пък и най-малкото обяви траур за Саддам Хюсеин, което също не е особено добър тон в международните отношения?
Значи, когато говорим за икономически санкции срещу Либия, това не става с убеждаване на нашите партньори - спрете си фирмите. Голяма част от тези фирми са и частни. Аз не виждам как българското правителство би могло да спре и български фирми даже да отидат в Либия примерно, ако няма формално законово основание. за това нещо.
Интересно как американците успяват да си спират фирмите. . . обявяват, че не
трябва да се инвестира.
Не е точно така. До 2003 година Либия беше под ембарго. 2003 година това ембарго беше вдигнато. . .
И с наша помощ, това впрочем грешка ли беше?
Аз съм казал, че не искам да се връщам назад в действията на моите предшественици по случая в Либия, докато той не приключи. Мисля, че най-вредното нещо е ние да започнем, така, да кристализираме различни мнения по това, каквото е правено.
Не казахте, че не е грешка. . .
Аз лично няма да ги коментирам тези. . .
. . . значи се разбира, че е грешка.
Е, това е вашата интерпретация. Както и да е. 2003 година беше вдигнато ембаргото върху Либия и оттогава насам няма ограничения, включително за икономическите връзки с Либия. Има две теми, по които очевидно има много силен интерес в контактите с Либия на международната общност. Едната е свързана с огромните петролни запаси на Либия, която също така привлича чуждестранни инвеститори в тях. И второто е един общ интерес на Европейския съюз да включи Либия в процеса за ограничаване на имиграцията от Африка. Един много тежък проблем, особено за южноевроейските държави, но той е проблем на Европейския съюз. Има един формат, т.нар. Барселонски процес, което е средиземноморското сътрудничество на Европейския съюз, в който Либия не участва. И има силен интерес Либия да бъде привлечена в действия към ограничаване на имиграцията в Европа. Така че освен икономическите, има и много силни политически интереси за сътрудничество в Либия.
И те няма да бъдат според вас наложени от редица европейски държави в името на една такава кауза, каквато изглежда страшно разбираема за цялата европейска цивилизация - че един човешки живот струва повече от милиони барели петрол.
Каузата е изключително разбираема и ние правим всичко възможно тя действително да се превърне в кауза, а не в информация някъде във файловете на външните министерства. И мисля, че успяваме да получим тази силна международна подкрепа. Когато говорим за силна международна подкрепа трябва да си представим докъде може тя да отиде и докъде не може да отиде. В
момента нямаме лостове да наложим обратно ембарго върху Либия. И този, който си мисли, че това нещо може да стане, така, като се разсърдим на някоя страна или се обидим на друга, или кажем на трета - ти сега или ще си ни приятел, или няма да си ни приятел.Просто така не се случват нещата в международните отношения.
Т.е. вие ясно формулирахте, че няма начин да се върнат икономическите санкции върху Либия.
В момента, на този етап, доколкото има и възможност за вътрешни процедури в Либия и доколкото има този диалог, с който се оказва натиск върху либийската страна максимално бързо да приключат тези процедури, аз не мисля, че можем да убедим нашите партньори да наложат нещо извън процеса в Либия.
Но там има ли различия между партньорите, за това ви питах. Например изглежда, че Франция едва ли ще се съгласи на икономически санкции, след като е планирала над 3 милиарда щатски долара инвестиции. Впрочем основна част от тези западни инвестиции в туризма на Либия били френски.
Е, в същото време четем във вестниците, че и Либия ще купи от Франция за 2 милиарда и половина военни самолети.
Да, и при това положение французите едва ли много ще се зарадват заради няколко българи да им се развали този бизнес.
Аз пак ще ви кажа, действително в Европейския съюз е много силен принципът на солидарността. Този принцип има граници, които не могат да бъдат минавани. Както всеки търси за националната си кауза там солидарност и в същото време не спира действията на Европейския съюз, по същия начин и ние поставяме нашия въпрос. Ние имаме изцяло политическата подкрепа, включително на Франция, включително по отношение на важни срещи. Виждате, че президентът Ширак наскоро каза, че няма да се види с Кадафи, докато не се реши този въпрос - нещо, което либийската страна много настоява, тъй като нейната стратегия е да. . .
Но ще му прати военни самолети.
.. . да си стопли силно отношенията с европейските страни.
Но ще му продаде военни самолети.
Формата на натиск не е само на това да не му продаде военни самолети. Ако не си купи от Франция, Либия ще си купи от другаде военни самолети, тъй като няма ембарго върху държавата. А такова ембарго се приема с решение на Съвета за сигурност на ООН.
Аз си мислех, може би емоционално ви звучи, но че поне за Франция може да кажем, че всички граници са там, където е Декларацията за правата на човека, а не за някакви самолети и барели. Нали уж от 1789 г. това беше най-важното за французите?
Значи, ние много ще рискуваме, ако започнем да се обиждаме и цупим на нашите партньори, примерно защо Франция си продава самолетите в Либия, а и да остави примерно на Китай да си продаде самолетите в Либия, спазвайки правата на човека от 1789 г. и принципите на, на Френската революция. Разбирате, че това нито е сериозно, нито е продуктивно. Пак казвам, в момента имаме силна политическа подкрепа, тя се видя и в гласуването на Европейския парламент, очаквам да се прояви и в понеделник на заседанието на външните министри. Тази политическа подкрепа е безусловна, няма страна, която, която да не я оказва. Има държави, които смятат, че трябва да е по-мека засега реакцията, пак казвам, докато се изчерпят съдебните процедури в Либия. За нас е много важно това да стане действително много бързо, да не се протака още въпросът, за да можем действително да разчитаме на тази основа и тази солидарност, която имаме в момента. И ние по-скоро трябва да сме благодарни на нашите партньори, че проявяват тази солидарност. Пак казвам, има много случаи, много са случаите в практиката, включително и в наши дни, в които една подобна информация би могла да влезе само в информационните файлове, а не да се обърне в кауза и в държавна политика. В момента това е факт. В Европа, в Съединените щати, в основните ни партньори. И се надявам това нещо да продължи да бъде така, докато не се реши случаят благоприятно.
Други възможни решения. . . впрочем да изчерпим това, което изглежда абсурдно, но съгласете се, че хората, българите си говорят точно и за такива варианти, например силовото решение, което вие сам определяте като абсурдно в интервю миналата седмица, НАТО да защити българките. Като се замисли човек, Либияе удряна от американски самолети. Те са излетели от Великобритания през 1986 г. и поводът не е бил даже толкова реален, колкото този. Тогава поводът е бил съмнения, че в Либия се готвят терористични атаки.
Какво предлагате? Да излетят нашите самолети или да предложим на американските пак. . .
. . .тези българи, които си казват: в края на краищата, катосме в НАТО, като НАТО има такива каузи, които са свързани с отделната личност. . .
Ами, аз. . .
Защо смятате, че това е абсурдно?
Понеже тоя пример го давате, ще ви помоля да се върнем след това, какво стана след 1986 г. Либия изведнъж, така, се демократизира, изведнъж стана една държава, която, която се включи в международната общност, или не. Либия беше в изолация до 2003 г. И то беше в тежка изолация. И както виждате, ефектът, ефектът се получава единствено тогава, когато Либия иска да се включи в международната общност и международната общност й казва: да, но има правила, които трябва да се спазват. А не като се изпратят бомби върху Либия.
Размяната за Абдел Басет Али ал Меграхи, атентатора от Локърби през 1988, вие казвате, че на този етап, в "Монитор" в едно интервю, на този етап не е приемливо да се говори за размяна. Това предполага ли, че може да има следващ етап?
Вижте в каква ситуация сме. Меграхи е осъден за атентата в Локърби, в който загинаха 270 души. . .
От 21 държави.
Да, това беше един самолет, който падна над, над Локърби. Той в момента се намира в шотландски затвор с доживотна присъда. Българските медицински сестри по наше твърдо убеждение са невинни. В момента осма година вече тече процес срещу тях, който, доколкото ние, тъй като са много чувствителни либийците и казват вие не оценявате нашата съдебна система, доколкото има съдебна система, тя трябва да признава и международно признати практики, и доколкото има процес, ние се надяваме тези доказателства да се видят, но нашето твърдо убеждение е, че българските медицински сестри са невинни. Те не са осъдени окончателно, още във. . . тече съдебната процедура и по никакъв начин двата случая не биха могли да се изравнят, за да се разменят затворници. Това нещо става при, така, равнопоставени, равнопоставени условия.
Още повече аз не мисля, че британската страна, пак ви казвам, 270 души загинаха при атентата в Локърби, над Локърби тоест, не мисля, че британската страна с голямо удоволствие ще прехвърли Меграхи в Либия.
Не мислите или знаете? Понеже Антон Станков вчера споменава, че България е пробвала и такъв разговор с Великобритания.
Реакцията, която се получава, без ние да сме я предизвикали, след думите на Кадафи се появи тя на 29 декември, въпреки че неговите думи непряко свързаха двете, двете дела, но, общо взето, можеше да се направи и такъв извод, там речта му беше доста. . . такава, че може да се тълкува по различни начини, тогава имаше и официални британски реакции, че това нещо е недопустимо.
Добре, а вие изобщо се пазите от това да попитате официално англичаните понеже майката на Кристияна Вълчева иска, тя, тя си го казва, да бъдат великодушни да пуснат този Меграхи в името на живота и доброто.
Значи, ще ви напомня две неща. Първото е, че Либия ще бъде изключително щастлива, ако бъде компенсирана за случая Локърби. Там освен ареста на Меграхи има и 10 милиона, които Либия плати на жертва. За 430-те деца, които са заразени със СПИН в Бенгази, ако България признае вината на сестрите или ако те признаят вината, което би станало с тази размяна, означава освен размяната и около 4 милиарда и половина долара компенсации, за да бъдат двата случая, така, еднакви.Това нито е възможно, нито е допустимо. Аз пак казвам, проблемът е принципен. Тук не става въпрос толкова и за финансовата страна, която е, която е немислима, разбира се, тук става въпрос, че ние имаме пет невинни сънароднички в средата на либийски процес и един осъден атентатор за смъртта на 270 души. Как можете да ги сравнявате и да искате ние да предприемаме някакви действия за размяна?
Имаше идея, ако се върви по линията, че има някаква, някакъв общ знаменател между Локърби и този случай, тогава да се приложат чисто процедурните правила на Локърби - шотландски съд, но не в самата Шотландия, а в Холандия, либийски съд, по либийските правила, но не в самата Либия, в която няма доверие, а в съседна държава, завъртя се, кой знае защо, името на Мароко.
След като го завъртя. . .
Как ви изглежда това?
. . .адвокат Шейтанов, той мисля, че Египет беше споменал.
Впрочем идеята не е негова. Тя се върти от няколко години.
Тя се върти много отдавна. Два са начините, за да се започне дело в друга страна и да се изнесе от съответната страна. Първият начин, който стана и в случая Локърби, това е с решение на Съвета за сигурност на ООН. Вторият случай е, когато самата страна се съгласи да, делото да не се води на нейна територия, а да се води на друга територия.
Е, добре, ние защо не поискаме от Съвета за сигурност на ООН да се изнесе този процес от Либия?
Защото е много хубаво, когато поискаме нещо, да го получим. Аз няма да предприема никакви мерки, преди да съм сигурен, че те ще са успешни.
Аз не мога да се сетя кои в момента са всички непостоянни членки на Съвета за сигурност, обаче при постоянните например има ли някой, който няма да ни подкрепи? Да не би пък руснаците? Те нещо си мълчат.
Те не си мълчат, но мисля, че няма да има подкрепа в Съвета за сигурност, пак казвам, дотолкова, доколкото в Либия работи правосъдна система в момента и тече. . .
Е, тя и в Шотландия работеше.
. . .тече, тече съдебен процес. Така че в средата на този съдебен процес аз не мисля, че ще намерим много широка подкрепа за създаване на международен съд по този случай.
В средата вие виждате разлика, че е в средата този процес, за разлика от Локърби, който си е почнал отначало. Защото иначе другата аналогия, която правите, че в Либия имало правосъдие, което работи, според мен два пъти с по-голяма сигурност може да се каже, че в Шотлания е имало такова, пък е отишло в Холандия делото.
Аз пак казвам, в Съвета за сигурност. . . трябва да му обясним, че след осем години водене на дела в Либия ние вече, нещо се е случило и смятаме, че вече в Либия не може да се довърши процесът и трябва да отиде в друга страна. Не е убедителен аргументът.
А въпросът с парите изобщо не стои, преговори за пари, да им се дадат пари, дори под някаква благовидна форма.
Въпросът е принципен. Аз пак ви казвам. Този международен фонд, който е нещо изключително ценно, в него има, има принос, голямата част от него е в натура, не е в средства, организира лечението, и то дългосрочното лечение на децата, организира изграждане на условия в Бенгази за борба и Бенгази би могъл да се превърне в един от центровете, африкански, за борба със СПИН, знаете, че на този континент е изключително тежка тази болест, и осигурява някакви средства, които не могат да бъдат наречени компенсации, които да подпомогнат семействата.Между другото съдът с това си решение на 19 декември осъди либийските власти да изплатят суми, които, те са различни, но, общо взето, са в евро някъде около 200-250 хиляди евро на човек, на, също на семействата, които да подпомогнат тяхното лечение. Така че в случая и либийската държава е осъдена.
А либийският дълг към България, какво става? Или сега си мълчим пред, така, угрозата. . .
Либийският дълг към България не се обслужва от повече от 20 години. По наши изчисления той е, не знам последните числа колкоса, но бяха 54 милиона някъде. Либийската страна не признава тази сума. Някъде от около две. . .
А те колко признават?
Около, там около 30 и няколко милиона са от лихви, те. . .
Откъде идва разминаването?
Те въобще не признават лихвите. И освен това те предлагат, има едно старо тяхно предложение за анулиране на дълга, което не е приемливо за България, така че по дълга няма нещо ново.
Още малко по темата за дипломацията. Значи, няма спор за голямата подкрепа от Съединените щати, от Европейския съюз въпреки нюансите на някои държави. . .
Не, не, няма, тя е силна подкрепата, аз пак казвам, трябва действително да си настроим очакванията според това, което, което бихме могли да получим, и то е много, много силно.
Добре, все пак руснаците? Защо Владимир Путин упорито не казва нищо такова, каквото казва Джордж Буш например, каквото казва председателят на Европейската комисия, председателят на Европейския парламент? Вие няколко пъти ходихте в Москва. Президентът Първанов ходи седем пъти, лично с него си говори. . .
Не знам какво си говорят, но най-вероятно го е питал. Аз съм имал четири срещи с Лавров, две от тях бяха в Москва, едната беше на международна конференция, едната беше декември, двустранното ми посещение. И на четирите срещи съм поставял въпроса. Руската страна, доколкото знаем, че Министерството на външните работи изразява националните позиции, има ясна позиция и тя е в българска подкрепа. Действително прав сте, че президентът Путин не е взел отношение по този въпрос.
Добре, няма ли някаква форма на възможност за по-, хайде, да не казваме натиск, но по-сериозно поставяне на въпроса от българска страна, обвързвайки го с големите интереси на Русия в България - АЕЦ "Белене", газопроводите, подписваме предсрочен газов договор, който пък никой не ни задължава да го подпишем три години преди да е изтекъл старият?
Това е в наш интерес, г-н Вълчев, да подпишем. . .
Договор. . .
. . .вместо да се изправим без договор със сто процента зависимост. Тогава. . .
Това при положение. . .
Тогава би била силна зависимостта. Всеки договор се предполага че е в интерес на двете страни.
Не можеше ли да бъдат обвързвани тези, даваме им да строят "Белене" с техните технологии. . .
Даваме им след провеждане на конкурс да строят "Белене". Не избираме руската оферта, защото я обвързваме с някакви извън съответната процедура действия.
Добре де, в тия процедури не можеше ли да се поставя въпросът на Русия?
В процедура за търга не може да се постави въпросът за друга тема, ако искаме действително да бъде търг, който е, който е смислен и прозрачен. Иначе ще влязат различни други въпроси, които ще го направят изключително непрозрачен. Но това не означава, че ние не полагаме усилия, между другото не само с Русия, и с други важни страни - международни, включително и постоянни членове на Съвета за сигурност, ние да, не само да получим принципно подкрепа за нашата позиция, но тази подкрепа да бъде силна и енергична. Така че продължаваме да полагаме усилия в това направление. Между другото не само Русия, и Китай също е важна държава, която има. . .
Китайците какво казват?
. . .също отношения с Либия, включително икономически, страна, постоянен член на Съвета за сигурност.
Те какво казват, китайците?
Китайците казват, че разбират, и там е и по-слаба и от руската реакция, те казват, че това е далече от техния регион, а и разбират. . .
Да, защото темата за правата на човека е с друг ракурс в Китай.
Те разбират, така, и са солидарни с нашите усилия, и очакват да има едно положително решение.
Кампанията. Доколко това, което се прави в България, според вас има действителен отзвук в целия свят, ако. . . Ние сме под влияние на собствената ни кампания тук заедно с Би Ти Ви и "Стандарт", "Не сте сами", която впрочем срещна голяма подкрепа в България, в Европа, в Съединените щати, да кажем, но ако влезеш в "Гугъл" и напишеш Либия, на първите две-три страници не излиза нищо за този казус.
Е, да. . .
Ако това е някакъв сигнал за популярността на казуса.
Знаете, че в "Гугъл", за да излезе първите две-три страници, това не зависи от националната кампания, това зависи от, така, от други, от други неща, които могат да преместят една информация по-нагоре в "Гугъл". Кампанията мисля, че е много важна. Значи, тя показва действително, че, първо, случаят с медицинските сестри е кауза и той е национална кауза, и на мен много ми се ще да си припомняме това нещо, докато приключи този случай. Изключително вредни според мен са, така, взаимни обвинения, раздори тук, които се получават вътре в България. С това само можем да отслабим, и то много силно, българската позиция.
Така че аз се радвам, че се вижда, че това е национална кауза, зад нея стоят всички български граждани, това се вижда от чужбина, с различни акции в българските посолства, виждате и депутатите в Европейския парламент, каквото направиха. Има интерес много голям и към тези лентички, които вие с вашата инициатива също направихте. Имаше много медии и продължава да има в България, които очевидно това им прави силно впечатление и правят и по тази тема специални предавания. Вчера беше една от австрийските телевизии, взеха интервю, точно беше по повод кампанията и лентичките, от мен. Така че мисля, че с това действително, с тази кампания ние показваме единството си и показваме силното желание на, на цяла България този случай да се реши справедливо.
Прав сте, че това едва ли е моментът сега да обсъждаме въпроса за отговорността, но той тъй или иначе беше отново поставен през последните седмици. Може да се обобщи, че отговорност тук, в България, се търси на три нива: политическо. Д-р Здравко Георгиев пак каза: ще съдя Костов и Надежда Михайлова и може би Соломон Паси. Ако този процес продължи още дълго, може би и вие ще бъдете. . .
Е. . .
. . .следващият в този списък. Друга посока за отговорност е на дипломатите, беше създадена нарочна асоциация по номера на делото - "4499", откъдето казаха, че ще съдят виновни дипломати – Людмил Спасов, Румен Петров. Най-сетне съмненията са, че отговорността е в разузнаването, било при предишното му ръководство или сегашното му. Вие в каква посока бихте търсил отговорност?
Г-н Вълчев, има документи, слава богу, които си стоят, които се архивират. Голяма част от тях са класифицирана информация по този случай. Нека да приключи положително случаят и ще има възможност всеки, който се интересува, а съм сигурен, че много хората ще се интересуват, да ги погледнат, да ги прочетат и тогава да видят кой какво е направил. Ако има нещо вредно в момента, и то на фона именно на тази национална кампания, то е ние да започнем да сипем обвинения. А вие доволен ли сте от информацията от сегашното разузнаване? Кой казваше датите за завръщане на българките на вашия заместник Феим Чаушев или той си ги измисляше? Той звучеше толкова достоверно, че все едно Джеймс Бонд му е казал на коя дата ще пуснат българките. Значи, първо, това не са данни, които се получават от разузнаването. Това са резултати от политическия формат и политическите разговори, които имаше в Либия миналата година, където основната цел и основната задача на тези политически разговори беше да мине бързо, максимално бързо съдебният процес. Г-н Чаушев, който е един човек, който изключително стриктно върши това, което е прието като българска стратегия и българска политика, в този случай изглежда и емоционално като пряк участник в разговорите, действително изрази на глас очакванията си да приключи по-бързо. Аз лично бих се въздържал от такива след 8 години, вече девета започнаха в либийския затвор, от такива декларации. Що се отнася до работата с разузнаването, в момента ние работим много добре с разузнаването по всички теми, не само по тази, и аз не виждам някъде проблем, където... Добре, те не ви ли казаха, че ще ги осъдят, предварително, събирайки информация какво си говорят либийците? ...където да бъдат подведени. Сега, вие разбирате, че аз не мога да разкажа тук какво си говорим с разузнаването и по този случай, но пак ви казвам, досега, откакто аз се занимавам с него, не е имало случай, в който да бъда подведен от разузнавателна информация. Не, защото цялото българско държавно ръководство до последния момент продължаваше да повтаря как процесът разчита, че ще е честен. Значи, ако е било ясно месец по-рано... Не, не, ние продължаваме да разчитаме, че и следващата фаза действително ще бъде обективна и ще отчете, доколкото е съдебна процедура, ще отчете фактите. Защото се предполага, че в една съдебна процедура би трябвало да се отчетат фактите, вие сте юрист, и да се вземе решение на тяхна основа. Това продължава да е нашето очакване и към следващата фаза. Тоест ние продължаваме да мислим, че Либия има правосъдие. В Либия има в момента съдебна процедура. Много е важно за нас да мине максимално бързо тази съдебна процедура и като във всяка една съдебна процедура, затова е важно и международното внимание към нея, е важно тя да отговоря на едни международно признати стандарти. Вие какво мислите за смяната на адвокатите, това, което искат Нася Ненова и Валя Червеняшка - да бъде сменен с Шейтанов... Българската държава досега винаги, и продължава да прави това нещо, ангажира изключително много ресурси в защитата на нашите сънароднички в Либия - и финансови ресурси, и дипломатически ресурси, и политически ресурси. Изборът на адвокати е избор на нашите сънароднички, на подсъдимите. Надали някой може да им наложи кой ще им бъде адвокат или кой ще им бъде защита. В същото време след 8 години в затвора те очевидно, че са доста емоционално крехки в либийския затвор. Според мен не е важен съставът на адвокатите, между другото г-н Шейтанов познава делото, в началото той беше адвокат, след това те решиха, че той не е добър адвокат, освободиха го, сега пак го връщат две от тях обратно в делото. За мен не са важни имената на хората, които са в защитата. Важна е действително скоростта, тъй като ако позволим още 7 години да се точи или 8 години този процес, то тогава вече действително би било нещо, което не е допустимо за България. За мен е изключително важно така, както стана миналата година между другото, максимално бързо да се приключат всички стъпки на юридическата процедура. Отговориха ли вече либийците на българските искания за неограничен достъп на адвокатите до техните подзащитни? Неограничен достъп на адвокатите, в смисъл достъп на адвокатите ще има. Те не са пътували още до Либия да се видят с... Той да не е като достъпа на Маргарит Ганев, който чака няколко дни, или като достъпа на роднините, които... Сега, нека да оценим все пак, роднините бяха силно недоволни, но те отново, пак казвам, с подкрепа на държавата отидоха, посетиха техните близки и от 7 дни, които бяха там, в 4 имаха свиждания. В Либия това, което е било обяснено и на г-н Ганев, след произнасяне на смъртна присъда, те преди това нямаха, имаха отменена смъртна присъда, при произнасяне на смъртна присъда режимът е много по-строг на свиждания. Включително и нашият посланик беше върнат от редовното свиждане, когато отиде в затвора да ги види. Работим и се надяваме и призоваваме и либийската страна, между другото фондация "Кадафи" дотук свърши много полезна работа в това отношение, да се запази същият режим, въпреки че са произнесени отново смъртни присъди. А що се отнася до достъпа на адвокатите, аз не мисля, че би трябвало да има някакъв проблем с достъпа на адвокатите. Защо не се връща д-р Здравко Георгиев? Честно да ви кажа, ако това е държава, в чието правосъдие вярваме и правов ред съществува там, това е някакъв абсурд. Нали този човек е вече свободен по либийските закони? Значи, д-р Здравко Георгиев беше осъден най-напред по обвинения, за които той прекара над 4 години в затвора... Вече ги излежа, да. ...за които той прекара в затвора. Между другото сега тези обвинения, декември месец, бяха отхвърлени от съда за петте наши сънароднички, всички допълнителни там - варене на алкохол, злоупотреба с валутния режим и т.н. Още след решението на съда, включително и след отмяната на смъртните присъди миналата година, ние настоявахме д-р Здравко Георгиев да бъде освободен и да се върне в България. Между другото той в момента живее в посолството и получава заплата в посолството и помага на работата на дипломатите. Сега сме изпратили наново такава нота. Беше ни отказано миналата година след решението на Коледа за отмяна на присъдите с аргумента, че той е важен свидетел по делото и трябва да бъде на разположение на съда. Това в правовите държави има ли го - да арестуват свидетелите? Сега, аз ви казвам какъв беше мотивът д-р Георгиев да не бъде освободен. Това най-малкото е моето желание, и пак казвам, в момента правим всичко възможно да получим такова решение от либийската страна. Въпросът е защо България, и така да завършим тази тема, продължава да настоява, че в Либия има правосъдие и правов ред, когато ето този абсурден пример, който обсъждаме, доказва точно обратното? Г-н Вълчев, какво друго предлагате вие? Промяна. Да кажем, че в Либия няма правосъдие, няма правов ред, че този случай ние не можем да се занимаваме с него, и да спрем да се занимаваме с него. Не, аз предлагам това, което вие сте казал - да се преосмисли диалогът с Либия. Преосмислянето на диалога с Либия действително е свързано с това, че той трябва да доведе до резултати, но аз държа на диалога с Либия. Преосмислянето на диалога с Либия не означава ние да спрем диалога с Либия. Спрем ли диалога с Либия, много бързо ще загубим и международната подкрепа, много бързо и ще загубим тези лостове, които имаме в момента да въздействаме върху движението на тези процедури. Македония. Ще има ли последствия за бъдещето на Македония в НАТО и Европейския съюз побоят, поредният побой впрочем над българи в Скопие миналия уикенд? По принцип отношенията на Македония със съседите им са едно от важните изисквания, които между другото е залегнало като едно от изискванията за всяка една страна за членство и в НАТО, и в Европейския съюз. Ще преосмислим ли отношенията си, ако използваме вашата дума по повод на Либия, отношенията си с Македония например до степен да подкрепим Гърция във ветото й за приемането на Македония в НАТО и Европейския съюз? Вашата колежка Дора Бакояни, тя е външен министър на Гърция, казва вчера пред "Дойче веле", че гръцкият парламент никога няма да ратифицира договора за присъединяване на Македония до решаване на въпроса с името. Ние бихме могли да добавим други условия, тъй като ние сме приели името. Кои, кои други условия да... Например отношението към българската история, което вие сте поставил като условие тук, в това студио. Това е факт, но трудно се поставя като условие за членство вНАТО. Значи, пак казвам, условие за членство в НАТО са добрите добросъседски отношения в целия им комплекс. Очевидно, че България ще бъде един от важните фактори при приемането и въобще движението на Македония и към НАТО, и към Европейския съюз. И аз мисля, че това отдавна не се беше случвало. Мисля, че с македонските ни колеги си говорим много открито на тази тема. При антибългарска кампания в медиите, при антибългарски прояви в Македония много трудно ние бихме могли да дадем подкрепата си за по-нататъшното придвижване на Македония. Иначе ние имаме интерес целият регион наш в Югоизточна Европа да бъде член на НАТО, член на Европейския съюз, да възприема ценностите на тези организации, да възприема техните принципи, но част от тях са действително и уменията да живееш в добри отношения със съседите си и тази наша позиция ние сме я казали много ясно на македонската страна. За този инцидент, който се случи в Македония миналата седмица, ние предприехме стъпки, които, признавам, са малко по-силни от друг подобен инцидент, ако би се случил. Връчихме нота, извикахме македонския посланик тук и поискахме максимално бързо да бъдат разследвани и наказани извършителите на това престъпление. Те изглежда, че били футболни хулигани, това е обяснението. Те са футболни хулигани, но доколкото разбирам, включително и от хора, присъствали на този инцидент, те неслучайно са дошли въоръжени и са извършили този побой. Така че дали са футболни хулигани, или не, в случая не е важно. Важно е да се разбере в Македония, че подобно поведение... че България ще защити своите граждани и подобно поведение не е допустимо. Добре, да кажем, че е доста дълъг процесът на присъединяване към НАТО, към Европейски съюз, там ще има много нюанси, но много българи казват - добре де, те след като бият нашите там, след като се държат по този начин, след като учат децата си в 6-ти клас, че българите са окупатори и ги наричат с най-грозни имена в собствените им учебници, ами откъде накъде ще има даваме гражданство и визи? Защо България не затегне режима? Има и такава логика. Вие какво бихте отговорили? Значи, специално за даването на визи аз даже мисля, че ние би трябвало да облекчим режима за визи на македонски граждани, защото на равнище... вижте, антибългарската кампания там не е между гражданите основно. Сигурно сте били в Македония, познавате и много хора от там, там има хора, които са изключително настроени срещу България в медии, в някои политически кръгове, но за това нещо не трябва да бъдат наказвани македонските граждани. Така че ние напротив, би трябвало да направим всичко възможно да възстановим, както до последния момент задържахме въвеждането на визи, да възстановим максимално лесното движение на граждани между двете страни. Що се отнася до тези прояви на антибългарска кампания, не те идват от обикновения македонски гражданин. Българското гражданство също знаете, че се доказва с български произход. Аз не виждам по какъв начин и на каква логика ние ще кажем тези, които са с български произход от Македония, няма да получат български паспорт, защото не ни харесва антибългарската кампания в македонските медии. Това би било една дискриминация, която не мисля, че е добра. Ирак. България остава още година след изтичането на мандата на сегашните военни сили там на 31 март. Решението предстои да се вземе официално, имало покана от САЩ. Това е информацията дотук, а малко повече техническа информация? В лагера "Ашраф" ли ще останат българите, отново ли контингентът ще е около 150 човека, както е сега? В момента приключват разговорите на военните експерти по тази тема. От политическа гледна точка според мен България би трябвало да запази досегашното си участие. В този размер на това място? Да. А какво отговаряте впрочем на деликатния въпрос защо България не се изтегли, при положение, че това беше част от предизборната кампания на БСП? Аз мога и по друг начин да ви задам въпроса. За кого да гласуват сега хората, които искрено смятат, че български войници не трябва да има в Ирак, и които преди гласуваха за БСП? Ние пак се връщаме на тази тема. Мисля, че сме я говори тук при вас в студиото. Сега се поднови с тазседмичното решение. България изтегли контингента си в Ирак, така както беше поет ангажимент в предизборната кампания на левицата. Участието ни сега в лагера "Ашраф" знаете, че е от съвсем друг характер. Пак казвам, това е хуманитарна, не е бойна мисия. Там българските военнослужещи са голямата част без оръжие, тъй като това е лагер под защитата на Женевската конвенция за подобен вид лагери. Там има международен статут този лагер, в който нашите войници оказват съдействие по охраната, и това е съвсем, съвсем различен тип мисия. Така че това, което обещахме в предизборната кампания, ние го изпълнихме. Русия. Ще отстъпи ли България пред Русия за петролопровода Бургас - Александруполис? Спорният въпрос там е за собственосттана входния терминал към петролната тръба - дали това да бъде част от проекта, или да си остане наша... Това е една от версиите, които се появяват в медиите и коятоспоред мен не е основната. Аз бих поставил много базисно въпроса с петролопровода между Бургас и Александруполис. Този петрол не е за България. България не е зависима от този петрол и от гледна точка на националната икономика за нас е безразлично дали ще минава, или няма да минава този петрол оттук през България. Но прокарването, ако трябва да сравним две алтернативи - да има петролопровод или да няма петролопровод през България, според мен е по-добра първата, защото преминаването на петролопровод през България дава различна роля на страната ни, стратегически също играе много положителна роля и дава възможности в бъдеще за допълнително развитие, ако решим от този петролопровод ние в бъдеще да договорим някакви доставки в България. Тоест вашата идея е по-добре да отстъпваме, ако трябва, но само и само да стане. В този контекст, че ако трябва да сравним това да има или да няма петролопровод през България, е по-добре да има, което аз мисля, че има достатъчно аргументи за това, ние, разбира се, търсим освен стратегическия и прекия икономически интерес на България в този случай. Действително операцията на един петролопровод е едно... това е комплексно съоръжение, което включва и терминали, включва превоз, включва такси за пренасяне на петрола, така че в тези рамки и като имаме предвид, че стратегически е добре да мине през България един такъв петролопровод, ние търсим максимално добрите икономически възможности, така че България да има и пряка икономическа полза от него. Явно България направи голяма крачка напред с Европейския съюз, след като чак последният ми въпрос ще бъде свързан с Европейския съюз. Вече говорим като европейска държава за останалите. Това е хубаво, но не е хубаво, така, да отиде последен и после да отпадне. Европейският съюз трябва да продължи да бъде една от важните теми за България. Не, аз ще ви питам за нещо прагматично, при положение, че ни е толкова важен, колкото казвате, защо България няма министър по европейските въпроси? Някакви пазарлъци в съвета на коалицията, срещу който вчера се изказа президентът Първанов... Значи, важността на Европейския съюз не се... аз примерно не я свързвам пряко с министър по европейските въпроси, защото по такъв начин бихме казали, че той е маловажен за всички членове на Европейския съюз. Такъв министър, какъвто ние имахме, няма никъде в Европа, в нито една страна. Това означава ли, че е по-добре да го махнем? Това означава, че ние трябва да направим един механизъм, и вчера имаше едно заседание в Съвета за координация и мониторинг,до края на месеца мисля да се очертае механизмът, и така работим, който би трябвало да създадем, в който ние да гарантираме пълноценното участие, в смисъл изработване на национални позиции, то да е максимално прозрачно, максимално широко, и отстояване на тези позиции в Брюксел. Тази фигура, която би трябвало да наблюдава този процес, целия, не е толкова фигура, която взима политическите решения и определя посоката на нашата европейска интеграция, а трябва да бъде фигура, която да гарантира работата на този механизъм. Ама от това, което казахте, излиза... Моето предложение е така, както има в 80 процента от европейските... членовете на Европейския съюз, да има държавен секретар в Министерството на външните работи, който се занимава с това нещо. Разбира се, би могло да има и някаква друга форма, но никъде в Европа няма Боаджиутакъв министър, пълноценен, по европейските въпроси. Така че ако искаме действително да върви този процес, не задължително ние трябва да го свързваме с поста на министър, още по-малко с министерство. Само Румъния имаше министър в министерство, сега и те го преобразуваха. Те няма да имат и те министър. Не, министърката по европейските въпроси Анка Боаджиу с цялото й... те имаха и министерство по европейските въпроси, те се преобразуват в министерство на регионалното развитие. Е, добре де, тогава... И ще работи с фондовете на Европейския съюз. Тогава излиза вярна хипотезата, която изказах, че нещо се пазарят в този таен съвет на коалицията, както впрочем го определи с други думи Георги Първанов, днес така е преведен... Сега, очевидно, че това състояние, тъй като е известно от ноември месец, че госпожа Кунева ще бъде комисар в Европейската комисия и ще освободи поста си, от началото на ноември този въпрос се проточва. Това на мен действително ми е доста странно и, ще ви кажа, и доста неприятно. Този въпрос можеше да се реши много по-рано. И има различни варианти за неговото решение. Пак казвам, няма нужда да измисляме топлата вода, нека да вземем добрите, работещи в Европа модели и да го направим. За съжаление обаче, така, се проточи много изборът. Пак казвам, тук не става въпрос дали да има министър, или да няма министър, тук става въпрос да се махне един въпрос, който действително създава според мен излишно напрежение. Що се отнася до съвета на коалицията, за който вие споменахте, аз не си представям как три партии, ние за пръв път имаме на практика истинска коалицията в България, не си представям как участниците в такава коалиция биха могли конституционно някакси да си координират позициите в рамките... Как разбирате тези реплики на президента... ...на мнозинството. Аз си мисля, че това, което казва президентът, вълнува доста от българските граждани между другото, тъй като такъв конституционен орган на власт и на взимане на решения няма. И това, което... Ама, да ви кажа, вълнува и журналистите. Всеки път, като се събират тук, обсъждаме как там тайно се затварят и пускат едни комюникета като в 1950 година... Журналистите трябва да се вълнуват от това, което вълнува българските граждани, и обратното. Според мен в съвета на коалицията, той е в различен, те не са само трима души, в различен формат е, би трябвало да се обсъждат стратегически въпроси, въпроси, принципни на политиката, а да не се прехвърлят, така, текущи въпроси, включително и кадрови, на заседание на този формат. Тоест споделяте позицията на президента? Не, аз казвам, че такъв съвет няма как да няма, координация между партиите в коалицията няма как да няма, обаче в същото време този съвет трябва да е максимално прозрачен и да работи действително по стратегическите неща, по стратегическите въпроси, а не да се занимава с текущи въпроси на управлението.
