Краят на всяка година е времето на големите кампании, които събират средства за каузи, за болни деца и животоспасяваща апаратура. В края на 2011-та, определяна като година на кризата, търсим отговор на въпроса променя ли се желанието на българина да помогне и да бъде съпричастен. Оказва се, че светът е станал по-милосърден и по-щедър през последните 12 месеца - това показаха преди седмица данните от Дарителския индекс за 2011 г. Това е най-голямото до момента изследване в световен мащаб, което проучва дарителското поведение на хората в 153 държави. За разлика от констатациите, че хората в криза стават по-щедри, България - както и миналата година, се нарежда сред държавите в последната група и е на 145-то място в проучването.
Дори и в криза българите и фирмите даряват, но тенденцията е повече да се дарява в стоки и услуги, както и с много доброволен труд. Това каза в интервю за рубриката „МеждУредие" на „Дарик кафе" директорът на Българския дарителски форум Красимира Величкова. В организацията членуват 42 фондации и фирми, които отделят ресурс за благотворителност.
Година на сериозна криза. Статистиката отчита, че хората са станали по щедри поне в световен план. Важи ли това и за България и променя ли се структурата на даренията, които правят хора и фирми?
Важи за България. Поне изследванията, които ние правим от Българския дарителски форум показват, че и хората, и фирмите, но даряват особено компаниите повече и в стоки и услуги, и много доброволен труд. Много компании започнаха да се включват в различни доброволчески инициативи и да въвличат и своите служители. Излезе световен индекс на дарителството, който класира България на едно от последните места.
Този индекс как мери, в размер суми ли? Защото ако се имат предвид мащабите на България, може би има основание да бъдем на финала на тази класация.
Индексът има три въпроса. Мери нагласите на хората и отговорите на хората какво те са правили през последния месец или през последната година. Така че това е индекс за индивидуалното дарителство, а не за всички други форми. За индивидуалното дарителство имахме дискусия с колеги, социолози и експерти от граждански организации именно по повод индекса, за това, че ние в България не сме извели една общоприета дефиниция за това какво е дарителство. Защото много често хората разбират под дарителство само даряване на пари. Дарителството не е само даряване на пари, то е подкрепа чрез време, чрез труд, чрез идея, то е да станеш съмишленик на някаква кауза. Много често и медиите отразяват купуване на някаква медицинска апаратура като дарение. Чуваме Министерството на здравеопазването дари, но това са публични средства, не е дарение. Имаме още да работим по отношение на разбирането на хората за дарителството.
Казахте дискусия в помощ на благотворителността в България. Нуждае ли се от помощ благотворителността и каква освен да изчистим дефиницията в съзнанието на българите за това какво е да си благотворител?
Да, нуждае се от помощ, защото през последната година забелязваме интересно явление, което е група от хора или отделни индивиди искат да направят нещо, но не знаят как. Вие примерно искате да дарите средства, но не знаете на кого, не знаете как да намерите на кого да помогнете, не знаете точно по какъв начин това да се случи и в този смисъл благотворителността се нуждае от помощ, за да бъде насочвана, да бъде насочвана там, където има най-голяма нужда и да бъде насочвана по начин, по който да има най-голям ефект, за да не се превърне благотворителността просто в изхвърляне на средства и усилия, които няма да донесат резултат. Защото в крайна сметка благотворителността е усилие на човек, компания или организация за някаква промяна. И колкото и ние да мерим обемите - колко пари, колко часа доброволен труд се е положил, колко стоки и друг туп дарения са направени - в крайна сметка най-същественото за всички е каква промяна се е случила и какво от това, че някой е дарил. Така че в този смисъл благотворителността има нужда от помощ, защото не всички знаят какви са нуждите, кои са най-подходящите начини.
Това е всъщност една от основните задачи на Българския дарителски форум.
Да, Българският дарителски форум има 42-ма члена, юридически лица, фондации или компании, които даряват стратегически, тоест не правят еднократни актове през годината, а имат своите програми и непрекъснато търсят начин за самоусъвършенстване. От една страна, форум е общността на дарителите, които могат да се учат един от друг, да си споделят и намират партньори, а от друга страна, да намират партньори, за които да даряват и заедно с които да правят промяната.
И преди сме говорил с Вас обективно да бъде оценено какво е дарено през годината. Нужна ли е подобна статистика, прави ли се, каква е възможността тя да бъде обобщена и изобщо има ли вече картина за отминаващата 2011-а?
За 2011 година все още няма данни. Обикновено през март на съответната година излизаме с обобщен анализ за отминалата, който обхваща обема на средствата, класира каузите, сферите на даряване, кои са били най-предпочитаните през годината, практиките, както и, разбира се, ние в много голям детайл знаем членовете на дарителския форум как са дарявали и какво са правили, което е сравнително представителна извадка за това как се случва благотворителността.
Ползваме данните от НАП, която събира информация за ползваните облекчения за даренията. Но това е една малка част, защото първо, не всеки, който направи дарение, го декларира за облекчения, защото хората даряват не заради облекченията предвид малкия данък, който ние в България плащаме за нашите доходи. На първо място е важността на каузата и доверието. Така че от една страна - НАП, но от друга страна - много детайлни въпросници, които ние разпращаме до компании, както и данните от мобилните оператори за даренията чрез SMS, защото тях пък никой не ги следи.
Ние разчитаме на НСИ да може от следващата година да ползваме и тях като източник на информация, защото те досега твърде общо следят картината, няма сегментът за организации. Те третират като дарение и финансиране по европейски проекти, и дарения от индивидуални лица, които са различни неща, защото финансирането по европейски проекти отново са публични средства, а не дарения от частни юридически или физически лица.
Водили ли сте разговор със статистиката, те готови ли са да обхванат и този важен сегмент от проучването.
Засега това е само наше предложение, тепърва ще водим разговори с тях. Тази картина е нужна не за да се мотивира дарителство, не защото отделният дарител, ако знае картината, ще дарява повече или по-малко, а по-скоро именно на нас като организации, които помагаме, за да може когато ни питат, да знаем, че нашите отговори не са предпоставени само от нашето вътрешно убеждение или наблюдение, което е твърде от високо, а е базирано на факти.
Миналата година коя беше водещата кауза, за която е дарявано, това, което отчетохте през март 2011-а?
Традиционно на първо място са социалните каузи, хората в неравностойно положение, възрастни или деца в институции, здравеопазване изненадващо за нас беше, че на трето място беше образованието като подкрепа дали чрез стипендии за студенти и ученици, чрез купуване на апаратура или директни дарения към училища, университети или организации, които работят в сферата на образованието. А друга интересна тенденция беше това, че корпоративните дарители са предпочели като получател на своите дарения така наречените общински предприятия, които са практически държавни структури, всички онези структури, които имат държавни субсидии - общини, агенции, министерства, детски градини. Това е нещо, което ние предстои да изследваме - защо над 19 млн. лв. са дарени за такива структури. Всъщност е важно да се изследва откъде идва: дали е имало огромни нужди, които е трябвало да бъдат покрити или става въпрос за форма на корупция или вид рекет или за някакви други причини, които ние можем да предполагаме, но не сме сигурни за тях.
Фактът, че вие казвате да, дарява се повече дори и след българите се наблюдава тази тенденция и интерес към дори доброволчеството и доброволния труд, означава ли това, че расте съпричастността на българина. Той като чели доскоро демонстрираше отказ от такива общи каузи, дали заради миналото и това беше негативна тенденция.
Да, обръщаме тази тенденция. Има много интересна нова група - млади хора, които не се интересуват от това какво прави държавата и какво е длъжна да направи. На тях просто не им харесват неща и решават да ги променят. И тези млади хора са и в ученическа възраст, и студенти, и активно работещи млади хора до 30 години. Те правят сами свои инициативи, събират се, социалните мрежи спомагат за това страшно много, защото там могат да бъдат популяризирани дадени каузи. Те не се интересуват какво е правено досега дори от организациите. Просто виждат проблем и искат да го решат. В тази нова истинска гражданска активност ние виждаме зрънцата и на благотворителността, защото тази гражданска активност не касае само набирането на средства за даден проблем тя е даже за такъв тип каузи, които са свързани и с промени на регулации, и с екологичните движения, които защитават различни казуси, свързани с опазване на природата. Мога да дам един пример, който е от преди седмици: момче обяви в своя блог, че цяла година в касичката си е събирало пари и те са около 350 лв. и много негови приятели добавиха пари и той обяви в блога си, че търси каузи, които да подкрепи. Ето такъв тип примери са много интересни и окуражаващи, защото е много важно, че хората започват да вярват в себе си и в това, че те самите могат да променят нещо, дори с дребното си усилие, но се събират, формират общност, която решава и го прави. Даже ние не участваме в това като организация, само го наблюдаваме. И то е страхотно, защото се самозаражда, те се появяват, решават някакъв проблем и после изчезват, просто като малки светлинки, които светват и загасват, но оставят след себе си някакви хубави реализирани неща.
Можем ли да завършим и с констатацията и за друга промяна в нагласите, която поне преди, може да е било мит, но битуваше, че българинът дарява само по празници.
Това не се е променило. Само за декември екипът на Българския дарителски форум е получил в пъти повече обаждания и от хора, и от фирми за това къде да дарят, само през декември сравнено с останалия период от годината. Това продължава да е тенденция.
Не е толкова трудно да намериш дарител за един път, който да ти помогне еднократно и веднъж. Много по-трудно е да задържиш дарител. И в този смисъл това, че има импулс през празниците, то е възможно за всички онези каузи, които са подкрепени, да се запознаят лично със своите дарители и да поддържат у тях огъня на съпричастността и през останалото време на годината. Освен това то е и една психологическа нагласа, защото през декември започват големите публични кампании, за които масово се говори, те са навсякъде в медиите и наистина вниманието на човек се фокусира в тях. Естествено е като имаш толкова много апели, да реагираш, въпросът е как се използва това от всички онези, които работят за своите каузи и дали те ще успеят да работят с коледното желание на тези дарители, така че то да остане като желание за подкрепа през цялата година.
Това обаче означава, че трябва и дарителите да проумеят, че не трябва да изсипят едни кашон шоколади и още толкова портокали на Коледа, с които децата в домовете са зарити.
О, не, това е категорично. Децата в домовете дори да са нахранени и облечени, а те повечето вече са така, те нямат родители и всъщност на тях никакъв тип особено дарение в натура, няма да им направят нито Коледа по-хубава, нито живота - по-хубав. Много често това е нещо, което е най-стандартното, някой да иска да дари в дом дрехи, играчки или храна. Ние казваме: не го правете, ако искате да направите нещо за децата в домовете, много по-добре е да се отдадете и да направите нещо повече за тези деца, което е свързано с общуване с тях, извеждане от институциите, създаване на възможност те да учат и да се докосват до света извън самите институции.
