Интервю

Историята на едно отвличане през 80-те

29 януари 2009 11:06

Това е историята на един от най-интересните случаи на отвличане, ставал в България през 80-те години. През лятото на 1987 година трима мъже вземат за заложници две деца. Мъжете са от село, близо до Добрич, тогавашен Толбухин, а искането им било – българските власти да им позволят да преминат на турска територия. Преговорите между милиционери и похитители продължили близо 24 часа. Близо до бургаското село Изгрев, похитителите се самовзривили по невнимание, за щастие децата останали невредими.

Как протича този случай и как завършва, разказва Сава Денев, единственият човек в МВР, когото похитителите допуснали за преговори. По време на отвличането, майор Денев е заместник началник на окръжното управление на МВР във Варна:

Трима българи от турски произход отвличат две деца от Добрич, качват ги на колата да ги разходят до Златни пясъци, но ги използват като заложници, за да осъществят намеренията си – да избягат в Турция. Те бяха подготвили позиви, в които бяха сложили исканията си, отиват на Златни пясъци, в разгара на сезона, хвърлиха гранати пред хотел „Интернационал” в центъра на курорта и поискаха среща с представители на Министерството на вътрешните работи. Тъй като бях заместник окръжен началник на МВР на варненското окръжно управление и отговарях по линия на терора, бях задължен да отида и да започна първите преговори с тях. Създаде се щаб, начело със заместник министъра на вътрешните работи Григор Шопов, мен ме натовариха да осъществя първия контакт с похитителите и разговаряхме какви са им исканията и какво се иска от нас. Започнаха преговорите с тях, нашата цел беше да установим какви са децата. Установихме ги, след това се договорихме да тръгнем към границата с екскорт. Те бяха казали, че в багажника на колата има 15 кг взрив, а в ръцете си държаха гранати, дадоха ни една граната, за да се уверим, че не е фалшива, а истинска бойна граната. Допускаха само един човек да разговаря с тях. По стечение на обстоятелствата аз бях този, който трябваше да води преговорите. Основната цел беше да ги изведем от Златни пясъци, за да не предизвикат нежелани инциденти с чуждите туристи. Тъй като от хвърлените гранати бяха ранени леко една руска гражданка и още едно лице. В същото време бе разработен план за евентуално въздействие върху психиката им, за да се откажат от това си намерение. Среща с техните близки организирахме, с турския консул, само че това беше наша комбинация, не беше истинския консул. „Турският консул” им предложи да освободят децата и да се качат в колата му, за да ги закара до Турция, но те отказаха този вариант, те казаха, че искат с децата, защото са им щит. Предложихме да освободят децата и да се качи представител на МВР, аз да бъда като техен заложник, те отказаха и това. Това продължи около 24 часа.

На Златни пясъци, отново наш колега, който се представи като представител на Министерството на външните работи, който да преговаря с Турция да ги пуснат на границата. Накрая се присъедини и командирът на Червените барети в София и накрая, като стигнахме на границата до село Изгрев, им препречихме пътя с един бронетранспортьор и отзад ги затапихме с нашите коли, започнахме преговори. Те отказаха, казаха: Не се предаваме. Видели са някаква просека между бронетранспортьора и дърветата в гората, това е път, който минава през гората, решават да минат покрай бронетранспортьора. Понеже цяла нощ не са спали, шофьорът блъсна колата в ръба на бронетранспортьора и през това време, седящият отзад похитител, който държеше гранати, ги изпусна пред шофьора и пред седящия на предната седалка и те се взривиха. Преди да тръгне към бронетранспортьора, едно от децата успя да излезе през прозореца и избяга. При взрива на гранатите, колата на похитителите започна да се връща на заден ход, защото беше баир, и от взривната вълна по-малкото от децата беше изхвърлено през прозореца. То обаче остана живо, имаше рана само на единия крак. Седящият на задната седалка похитител също излетя през прозореца, хукна да бяга през гората, но там бяха баретите и го хванаха. Другите двама похитители, които седяха на предната седалка на колата, загинаха. Похитителите бяха баща, син и техен приятел. Единият беше съден от военен съд и доколкото знам, осъден на смърт.