Игнатов: Не може да се правят революционни скокове в системата на образованието
Игнатов: Не може да се правят революционни скокове в системата на образованието / cнимкa: Sofia Photo Agency, архив
Игнатов: Не може да се правят революционни скокове в системата на образованието
32950
Игнатов: Не може да се правят революционни скокове в системата на образованието
  • Игнатов: Не може да се правят революционни скокове в системата на образованието

Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов в студиото на „Седмицата" на Дарик.

Ще се учи ли религия в училище от предучилищна възраст до последния клас, както иска църквата на многохилядно шествие вчера, или няма да се учи?

Сега, първо, искам да кажа, църквата е права, защото тя гледа исторически на нещата. Все още има живи хора, които помнят, когато в българското училище се е учило вероучение. Напълно естествено е, че църквата, която и исторически е най-старата духовна и важна институция в нашата страна, иска да възстанови своите позиции и да го предвижда това дори като оздравителна мярка.

Тя иска да се учи православие, даже не християнство, конкретно източното православие. Обаче ако, а това се превежда, включително в медиите, като учене на религия, което е нещо различно, защото тогава ще се учат още една дузина религии...

По различен начин, да, беше изразено. Беше казано религия - православие, като не се... Абсолютно добронамерено те казват: разбира се, там, където има мюсюлмани, те да си учат религия - ислям.

В един клас като има от различните?

И тук възникват няколко въпроса. Предложенията, които аз изчетох, преди да ми връчат вчера петицията, включваха и предучилищната. Разбира се, те искат сега поетапно, постепенно да се въведе това, главно от 1 клас. Дават примера на 41 училище в София и аз наистина се договорих с тях, ще отида и ще посетя да видя как се върши, как се преподава в това училище. Това, което можем да направим ние на този етап... Първо да кажа - имаме избираем предмет религия в българското училище.

Това в кой клас, във всеки клас ли е?

Ами, да. И възможността там знаете ли каква е в момента? При цялата възможност на толкова много ученици в България, християнство се учи от 3000 ученици, са записани за миналата година, 20 000 ислям.

Тя затова църквата, православната, казва -  тогава ще стане задължително.

И това, което може да направим, естествено аз съм длъжен петицията да я внеса в Министерски съвет, всъщност те, доколкото зная, повечето министри я имат, има специална петиция за министър-председателя...

Той Божидар Димитров даже според публикациите като че ли ги е подкрепил, че трябва да се учи. А пък вие не го правите ясно като подкрепа и се почват тълкуванията, че има различия в правителството.

Ами, ние отговаряме за различни ресори. Ние отговаряме за различни ресори и в ресора на образованието, само в предучилищното и училищното образование ние имаме около 1 милион деца и техните семейства. Значи, за да се направи такава решителна крачка, и добавям, като основна цел и възстановяване на исторически дори позиции на църквата, трябва да се направи едно широко обсъждане, допитване преди всичко до заинтересованите страни. Това, което аз предложих вчера на вносителите и те приеха ...ние имахме между другото много добър приятелски разговор в кръглите маси „Българското училище XXI век", оттук нататък с техни представители... Ние между многото въпроси, които обсъждаме във връзка и с новия закон, и въобще нашата цел е чрез тези кръгли маси обществото да бъде по-активно в проблемите на българското училище, ще поставим винаги оттук нататък един от основните въпроси, свързан с въвеждането на задължително обучение по религия, тире, православие или ислям.

Добре, но може ли да накараш един евреин, еврейско дете да седне да учи едно от двете?

Ами, това е проблемът. Значи, ние затова...

Има католици, пък може и да не са съгласни...

Затова и Божидар Димитров, може би по различен начин се изразяваме. Аз абсолютно не мога да допусна българското училище да се превърне в арена на съперничество между различни вероизповедания. И понеже знаем младите хора колко са активни, това може наистина, съществува опасност, казвам, съществува опасност дори да радикализираме в някои училища или в някои райони самите ученици. Така че решаването на този въпрос, към обсъждането на тази тема аз предлагам внимателно да се подходи. Нека в тези кръгли маси родителските организации, самите родители, учители и видни общественици да участват и да обсъждаме въпроса. Защото той има и много положителни страни. Вчера ми зададоха журналистите въпроса - ами как ще стане на практика. И аз естествено, току-що бях получил...

Хайде, как ще стане на практика?

...току-що бях получил петицията...

Кой ще преподава това нещо?

Сега, имаме възпитаници на бившата Духовна академия и сега Богословския факултет.

Ама, трябва да се намери за евреите равин да им преподава, нали, възпитаник на...

Предложението включва засега двете големи традиционни за нашата страна религии - православие и ислям.

Ама, ако е задължително, тогава насила ли ще бъдат записвани тия деца от други религии?

Ето има много такива въпроси, които трябва да се изяснят. И затова аз предложих да не избързваме. Но това, което като общество можем да направим всички, ето и чрез медиите, да напомним на българите и преди всичко на вярващите християни, че съществуват храмове. И че хилядолетна традиция е в неделя, облечени в своите по-празнични дрехи, семействата да посетят черквата. И след като се черкуват, добре би било свещениците да организират и беседи, т.е. да се възстановят неделните училища, които са исторически доказаната форма за приобщаване към вярата. Ето, не казвам преподаване на религия, нито философия на религията, което мога да пледирам - за приобщаване...

А тя, религия, се преподава и в момента.

Тя се преподава.

Моят син миналата година в 5 клас изучаваха по един урок за всички основни религии.

Да, така е. Но тук основната цел е все пак да бъдат запознати децата с главно, когато говорим за религия, православие, християнските ценности днес, чета, ще им
преподаваме 10-те божи заповеди. Както и да ги преподават, те не могат да обхванат целия курс естествено на обучение. Но това, което в момента може да направим, след като въпросът е поставен, аз искам да го доразширя. Нека нашето общество, нашите медии да напомнят: храмът съществува. Да напомним на свещениците, между другото, те си вършат за много малко заплащане, повечето от тях, всеотдайно работата и чрез беседи, организирани от църквата, много хора по много по-естествен път могат да бъдат приобщени към вярата. И когато възстановим присъствието на вярващите в храма, мисля, че тогава по друг начин ще се обсъжда и въобще въпросът за вероучението в училище.

Ловчанският митрополит Гавраил твърди две неща. Едното е, че едно от предизборните обещания на ГЕРБ е било въвеждането на предмета религия като задължителен в училище и че повечето страни в Европа, където образованието е светско, има изучаване на религия. Правил ли сте тая проверка, първо, какво са обещали ГЕРБ, и второ, как е другаде?

Това, което аз зная от предизборния период, е, че е казвано: да, този въпрос стои на дневен ред, но той трябва да бъде подложен на широко обсъждане, в което да участват и компетентни хора, и заинтересованите. Заинтересованите преди всичко това са родителите, разбира се, и децата на по-голяма възраст. В повечето страни в Европа се изучава религия, но тя не се изучава точно като вероучение, както, да речем, е било преди 9 септември. Тя се изучава като част от световната и националната култура и особено националната културна идентичност. В Гърция, знаете, Гърция е една много силна православна страна, което е отразено и в конституцията й дори, тя така започва: в името има дълъг текст: Света троица... Амин. Обаче в Гърция преди няколко години се отказаха от задължителността на преподаването на религия, на вероучение, православно. Сега е изборно, тъй като имаше една голяма дискусия, намесиха се различни среди. Но аз пак казвам - въпросът е отворен. Хубаво е, че имаше такова шествие. Значи, след като църквата по такъв, при това много мирен, интелигентен начин постави въпроса си, това показва, че в нея има живи сили, жизнени сили, което е гаранция, нашата надежда за едно добро бъдеще на църквата, особено за тези, които наистина принадлежим към нея. Но тъй като въпросът засяга много хора с много вероизповедания, това, което наистина образователното министерство ще направи, ние взехме координатите на тези, които са организатори вчера на шествието. Ние ги каним и нека те да станат активни участници в кръглите маси „Българското училище ХХ век".

Докъде може да се стигне във въвеждането на нови предмети? Четох, че военният министър в закон за резервистите предлагал като незадължително, но доброволно да се върне начално военно обучение, още един предмет.

Има много предложения, те са толкова много, че ние може да запълним, дори 48 часа за едно денонощие ние може да запълним на децата, ако всички тези предложения... Сега, в момента, казвам - българските деца са претоварени. Те са изключително натоварени, изучават от малки изключително сложна материя в училище. Точно това е и целта на преобразуванията -  разтоварвайки децата, да създадем обаче условия за креативност през целия учебен процес. За да се въвеждат всичките тези... Навремето Даниел Вълчев казваше: ами, кажете какво да изхвърлим. Ние ще въведем всеки кой каквото предлага, но какво да изхвърлим. Така че предстои един сложен процес на дискусия, защото естествено, че българското училищно образование трябва да бъде модернизирано, да влезе в синхрон с тия всички процеси, които протичат в света. Но не може да се правят революционни скокове в системата на образованието, особено на училищното. Революционният скок, единственият, за който сега настояваме, е на мястото на цялата тази система на репродуктивност, тя да бъде заменена с възпитаване на индивида, като основна ценност да въведем креативността. С натоварване ученикът сам да добива знания, защото той тогава и ще има силата сам да ги употребява. С една интерактивна среда и естествено с обновяване на всичко, което се случи, защото много от нещата, които нашите деца учат, особено в хуманитарната област, са повече насочени към миналото, някак си не са свързани с днешния ден, а това поставя въпроси за бъдещето.

Добре, кога ще се вземе решение за въвеждане на нови предмети като религия? Например кога ще е ясно последно какво ще се случи? Даже исках шеговито да ви питам, днес нали имате малък имен ден, кога ще се реши дали житието на св. преподобни Сергий Радонежки ще се изучава в седми клас?

Чудотворец, да добавя. Това е най-големият светец на Русия.

Да, покровител на цялата Русия.

Да, и е свързано с драматични исторически събития в руската история.

То, ако ще се учи 12 класа православие, най-вероятно неговото житие може би няколко седмици може да се изучава чудо по чудо.

Аз мисля, че житията на светците, особено тия, които са възсияли в българската земя, и сега по някакъв начин е хубаво да се изучават в обучението, което касае историята.

Ама, те се учат.

Да, те се учат. Въпросът е вече за гледната точка. Но понеже се въртим все около религията, абсолютно съм убеден, че приобщаването към вярата естествено подпомага тези часове, но то става с една много активна страна на църквата, с поведението на всички вярващи и естествено няма какво да крием, човек се приобщава към вярата понякога и в резултат на някакво лично мистично, да го наречем, преживяване, иначе другото са академични дърдорения.

Кога виждате решение?

Тази година не може да стане, защото няма да  променяме нищо.

Евентуално за догодина.

Но тъй като сега обсъждаме новия закон, в това обсъждане нека да се намеси и тази тема активно. Освен това мисля, че и тъй като засяга много хора, трябва и правителството да се произнесе по някакъв начин и аз сега още в сряда ще повдигна този въпрос. Ние трябва да направим едно обсъждане, защото вие много правилно казахте какво правят хората, които изповядват юдаизъм или някакви други религии.

Ами, който пък нищо не изповядва?

Да.

Ами, може да има атеисти и така да се възпитава.

Именно, понеже аз случайно, така, нещо подразбирам от тази тема. Ето, да речем, в Русия навремето, в царска Русия, християнска страна,  евреите не са били задължени да присъстват на вероучението.

То, ако не... То проблемът е в задължителността, защото, ако ги оставиш децата да не ходят, един час свободен да играят мач на двора, те всички ще кажат, че са еврейчета. Нали, от тези семейства, дето ги карат насила, нали, да ходят и стоят на двора.

Всички ще кажат, да. Не, въпросът е деликатен и затова нека и ние да подходим първо с любов и благодарност на църквата, тъй като благодарение на нея съществува днешна България, особено през годините на робството. Но въпросът наистина заслужава обсъждане и е хубаво заинтересованите страни да се произнесат, а ние ще защитим обществения интерес.

Добре. Толкова по тази тема. Другата голяма, вече етническа тема от седмицата. Как да бъдат накарани родителите да се съгласят децата им от български етнос да учат в един клас с деца от ромски?

Значи, вие имате предвид случая в Пазарджик, който беше?

Да, ами вие ще кажете дали масово в България има такива смесени класове, какъвто се е образувал в Пазарджик.

В Пазарджик цялата тази дрязга си е чисто българска. Става дума за това, че когато са формирали паралелката за първи клас, в началото тя е била една при г-жа..., всички са искали да учат при г-жа Царска, май че така се казваше учителката, и повечето родители са събрали децата си в тази паралелка. Те заедно са ходили и в предучилищното и някъде в края на пролетта те са знаели, че ще има една паралелка и че това ще бъде госпожата, която ще се грижи за техните деца. И като идват сега септември, се оказва, че вече са две паралелки. Поканена е още една учителка, също известна и авторитетна в града. И първо нарушено е някак си това равно, психически радостно усещане за идването на 15 септември, че ще бъдат при...

Че са при госпожа Царска.

...любимата... да, на всички, в целия град учителка.

Ама, при г-жа Царска са щели да бъдат и циганчетата, и българчетата?

Сега, въпросът е, че през лятото много по-късно се записват и 12 ромчета в училището за първи клас и това е довело до необходимостта от втора паралелка и те са били по шест в клас и всичко е било добре на първия учебен ден. В края на първия или на следващия аз ходих и до училището да говоря с директора, с учители, с родители. Директорът е помолил три от майките да преместят децата си от единия клас в другия. Явно нещо да ги изравни. Това са си от български етнически произход.

А, българчета минават...

Да, за да изравнят очевидно двете паралелките.

От г-жа Царска при другата госпожа и обратно?

Да, и те се разсърдили и си изтеглили децата и понеже са си и приятелки още от предучилищната и се знаят и за два дни всичките се изтеглили и се прехвърлили в други училища, защото им било нарушено тяхното желание да бъдат при тази госпожа. И сега в момента е останал...

И тоест при другата госпожа са останали само шест ромчета?

Да, и в другата шест и накрая се наложи, ето сега са ги събрали в един клас 12.

И сега всички циганчета ще са в един клас...

Да.

... а всички българчета в друг клас?

А те са се разпръснали. Говорих с майките. Те наистина са едни млади, симпатични жени. Те твърдят, че директорът е причината, защото те са имали желание и още през
май месец те са си формирали тази паралелка. Очевидно тази учителка наистина е много, така, прочута в училището.

Сега, вие омаловажавате ли все пак очевидното наличие на проблем, че българите предпочитат децата им да са в етнически чисти класове?

Не, те твърдят, че не е проблем това, че има ромчета в класа, а че е нарушено тяхното желание и са разместени и децата им, след като искат да бъдат при еди коя си учителка, тук изведнъж е нарушено, и то в последния момент. Това твърдят. А иначе още първия ден децата са си играели заедно и едва ли толкова много знаят добре...

Защото четох по вестниците, че майки казали - не щем децата, като дойдат, да говорят ромски думи, защото не ромите се интегрират, ами нашите почват като ромите.

Сега, те поставиха друг въпрос, но той не съществува в това училище - какво ще се случи, ако, да речем, имаме две, три, пет българчета и по-голяма ромска, да речем, общност в класа. И те тогава казват, че вместо децата да научат нещо и да прогресират...

Това вече е кой кого ще интегрира.

Да, то не се знае кой кого ще интегрира.

По-скоро българчетата ще се интегрират в ромската общност.

И аз затова им зададох въпрос, който е много интересен. Попитах ги знаят ли какво ще се случи през, да речем, 2060 година? Естествено те не знаят, не се сещат какво ще се случи. Техните деца, които сега са първолаци, ще бъдат пенсионери. Нас няма да ни има на тази земя и техните деца първолаци, които те сега са изтеглили по този начин, ще бъдат пенсионери и всъщност техни съграждани ще бъдат и същите тези ромчета. По-добре е техните съграждани да бъдат образовани и активни в целия живот, който ни се предоставя, отколкото те да живеят със съграждани, които поради изолация или поради някакви такива предубеждения са в тяхната образованост е на по-ниско ниво. И те се замислиха между другото.

Въпросът така, както го задавате - че всъщност ромчетата трябва да са по-малко от българчетата, за да става интеграция на малцинство в мнозинство в един клас.

Те поставиха този въпрос. Естествено не може в момента да се регулира по никакъв начин, защото в различните райони е различно. Това, което аз мечтая да се направи, е да бъдем богата система и наистина да създадем едни прекрасни училища, и дори това, което сега наричаме сегрегирано училище, ако то е...

Където учат само...

Да, ами, ако е в махалата сега, какво да направим там? Ако имаме едно такова училище и в него там се излеят много средства и там са наистина едни отлични преподаватели, едни отлични европейски условия, аз мисля, че това ще съдейства много повече за интеграцията, отколкото някой път по някакъв изкуствен път да бъдат премествани от едно на друго... Дадоха ми пример с хулиганството, футболното, във Великобритания. Сега, понеже не се интересувам много от футбол, нито помня кой стадион, но става дума за това, че се е стигнало до това, че стадионът се превърнал в резултат на хулиганството в бойно поле. Представете си Сталинград след битките - стърчат железа, някакви решетки са сложени, за да пазят футболистите... И тогава се замислил един много важен господин и е решил, че този стадион трябва да стане изключително луксозен и те изливат средства и го правят изключително луксозен и пускат феновете. И те, попадайки в тази луксозна среда, изведнъж всички...

Не смеят да счупят.

... не смеят да счупят нищо и това е подействало. Тоест аз искам да кажа, че ние трябва наистина през годините, излизайки от кризата...

Да направим луксозни училищата в ромските квартали?

Ами, мога да ви кажа, да ви дам пример как се строеше Нов български университет. Ние, когато правихме тоалетните и слагахме тоалетна хартия, отначало, първите дни, те я крадяха, обаче ние зареждахме. И в един момент като видяха, че всичко наоколо е нормално...

Няма къде да я държат.

Да, престанаха и сега абсолютно всички са толкова радостни от средата, която е... При това тя не е най-луксозната възможна.

Какво мислите за експулсирането на роми от Франция? Смятате ли, че реакцията на българските властници дума да не кажат на Париж действа възпитателно на тези, които експулсират от класа си ромите в Пазарджик например? И казват - няма да живея на едно място с тях, след като...

А вие смятате, че това е подействало и на наши действия тук, в страната ли?

Ами, не смятате ли, че като не казваш на Франция, че не трябва да прави така, независимо от това, което прави Европейската комисия, как ще кажеш после на тези майки, че не трябва да правят така и да не искат децата, техните българчета, да са до тези циганчета.

Процесът на усвояване на европейски ценности и общо живеене важи за всички - както за новите страни членки от рода на България, така между другото и старите се учат да живеят с нас. Така че, първо, това си е въпрос за самата държава. Но в по-дългосрочен план, отгоре, от гледна точка на нашето европейско съжителство, мисля, че подобни действия в бъдеще няма да има, тъй като всички, независимо от своя етнически произход, след като са граждани на Европейския съюз, те ползват еднакви права. Да кажем обаче и другото, което трябва да се чуе - имат и задължения. И аз говорих със специалисти по ромския въпрос в министерството и накрая с удивление узнах, че единият от тези господа също е от ромски произход. И той потвърди моето абсолютно убеждение, че когато хората са образовани, те престават да се разделят по етнически или религиозен принцип.

Е, как виждате да задействат глоби, обществено полезен труд за родители от ромските махали, чиито деца не ходят на училище?

Значи, постепенно. Вие видяхте, че и в закона, който оня ден обсъждахме, си останаха старите глоби, които всъщност не действат там, до стотина лева, които са.

Ама, то те и сто не налагат, вие искате хиляди да станат.

Ами, не налагат. Те не... Искахме до две и...

2500.

400-500, да. Те не налагат, защото се оказа, че за общините е по-скъпо да ги събират, те нямат тази полза. Но всичко това постепенно ще влезе в нашия живот. То е по същия начин, както глобите за нарушение при управление на моторни средства. Всичко ще стане бавно, но нашият, единственият коз, е образованието. Значи, това означава, че голямата борба ще бъде на полето на образованието, защото това е начинът хората да престанат да се делят.

Дарик вчера съобщи, че в ромския квартал „Надежда" в Сливен ромите спирали момичетата на ходят на училище, за да не ги откраднат за булки.

Да, има го този момент. Ето и аз с тия неща се занимавам, дето ме питахте. Но, доколкото научих, някъде, когато момичето стане на 12-годишна възраст, родителите смятат, че вече излизането, така, е много опасно, защото те могат да бъдат или откраднати, или отвлечени.

Ще сложите да ги вардят ли? Ескорт ли ще сложите?

Единственото, което може да прави нашето министерство и неговият ресурс е разяснителна и образователна дейност.

Ама то вие, каквото и да разяснявате, ако вярно ги крадат, в смисъл има ли го тоя проблем, че докато отиде на училище...

Те се страхуват не само от кражби, а от това в какви контакти тя ще изпадне, защото, нали, булката... има много изисквания към нея, за да бъде приета във... Ами, това си е култура тяхна, която предполагам, че още поне 20-ина години ще продължава. Аз казвам така, защото...

То, ако продължава, значи момичета над 12 години не могат да ходят на училище...

Е, не, ще ходят, ще влезем в диалог. Момиче на 12 години не е момиче за женене сега, в 21-ви век. Ясно е, че в някои общности в България съществува все още тази традиция, но аз пък общувам и с много образовани роми и виждам, че те постъпват вече по този начин, както в цяла Европа.

Задължителна ли е задължителна предучилищна възраст, ако няма къде да се провежда?

Сега, от 2012 г. ще бъде задължителна за цялата страна.

Ама казват, че и тогава няма да...

Е, кои казват? В момента, дори когато няма закон, 80% от децата на 5 години ходят на детска градина.

На детска да.

Така. Какъв е проблемът? Ние се стремим да обхванем останалите 20-ина процента. От останалите 20-ина процента има един голям процент, които дори не са в страната и те отсъстват в справките дори. Проблемът е, че задължително държавата се ангажира вече да финансира този процес повече и ще нараства задължението на държавата. В момента имаме над 160 общини, които са поискали въвеждане още от тази година, те имат условия за това. При това за тях е добре, защото, първо, ще получат по-голямо финансиране от държавата, значи от 1408 става на 1626 или 1628, с 200 и няколко лева се вдига издръжката на дете, плюс осигуряването на безплатен транспорт за местата, където няма, за населените места, където няма детска градина или училище, където да имаме приспособени стаи за по-малките, и освен това те откриват и работни места по този начин. Така че имаме повече от половината общини, които още тази година искат да го въведат. В другите общини частично е въведено. За две години може да се приложи тази мярка. Пак казвам, в момента 80%, дори да не бяхме повдигнали въпроса, те си ходят.

Защо не приехте аргументите, че е по-добре малките деца да ходят на предучилищна в детските градини, за да не се срещат с тийнейджърите?

А те къде ще ходят сега, те къде ще ходят сега?

Това в закона не е казано. Казано е, че може или в училищата, или в...

Да, в закона не е казано, защото и преди този закон, ако тръгнем по София, вие ще видите, че в училищата има изградени детски градини. Има или отделно крило на училището, или отделни стаи с всичко това, което е необходимо за детска градина - ниска мебел, играчки и т. н. Ако ние приемем това ограничение, че само 6-годишните могат да посещават тези места, а 5-годишните не, какво сега, ще започне едно разместване ли?

А аргументът, че така децата се лишават от детство? Впрочем Веселин Методиев каза, че той изрично, докато е бил министър, е смятал, че децата трябва да играят, а не само да учат.

Е, че те и сега кой ги кара да учат. Те ще учат цветовете, ще учат да броят примерно до 10, ще се научат да си пишат името. В останалото време ще играят. И специално беше казано навсякъде, дори това ще го учат в игрова ситуация. Аз си мисля, че ние възрастните колкото се отдалечаваме от детските години, толкова повече започваме да разсъждаваме за всичко на тази тема.

Много хора разсъждават така, когато трябва да вземат решение детето, докато още могат да избират, кога да тръгне на училище. Казват по-добре да има детство, по-дълго детство.

В момента има родители, ... ама то не тръгва на училище, то тръгва на детска градина. Предучилищната подготовка включва, поне за 5-годишните, тези неща, които казах и мисля, че е по-добре това, отколкото, както имаше един случай там на „Пиротска" - дете на видима възраст, сигурно за 4-5 клас, нито знае цветове, то не знае баща му ли е, или чичо е тоя вкъщи.

В тоя закон обаче има и странни термини. Какво ще разбирате под столово хранене, което ще се осигурявало задължително на предучилищната?

Ами, аз исках да няма такъв термин, защото той е първо термин от миналото. По различен начин може да се...

Това столово значи готвене, така ли?

Значи столово, друг такъв един термин е интегрирано, интегриран процес на подготовка.

Тоест ще има спаначена супа като тая, дето яде земеделският министър тая седмица, беше на първите страници на всички вестници, в една забавачка.

Значи столово хранене, доколкото аз разбрах как си го представят депутатите, дори и да няма стол, където се готви, се казва, че задължително трябва да има топла храна.

Ще им носят баки с храна.

Топла храна. Обаче, ако прочетем наредбата за столово хранене, пише това или бюфет, т.е. тя самата създава и другата възможност. Ние искахме някакъв по-съвременен термин, защото има много начини. Там, където има стол - хубаво, където няма, наистина сега с другата лоша дума, нали, тя хич не е българска, кетъринг, но ще бъде осигурявана естествено топла храна за децата. Всички, които обсъждаха темата, забравят, че има един рецептурник, по който се подготвя и задължително освен че се хранят децата в детската градина...

Министърът не го много харесва тоя рецептурник.

Кое?

Нали го видяхте Мирослав Найденов, че беше ходил... с много кисела физиономия опита спаначената супа.

Ами, той е ходил... Не, ами сега, ако си купим някакви детски храни, ние сме, нали, мъже на възраст, няма да ни харесат.

А според вас не е проблемът толкова в супата.

Не, значи проблемът е такъв. По действащата нормативна уредба на базата на този рецептурник от храната, която се изготвя, се оставят образци, за да може РИОКОЗ да ги проверява. Значи родителите могат да бъдат спокойни от тази гледна точка. Държавата спазва една определена грижа. Министър Найденов е прав, че се е заел с всичко това, защото наистина хубаво е хората да знаят какво ядат, защото човек е това, което яде. Значи ядеш пица, ставаш пица, в буквалния смисъл на думата. Храната изгражда нашето тяло. Хубаво е, и особено за децата, да знаем, ако даваме мляко, че е мляко, не е нишесте. За месо не искам и да говоря. Не смятам, че въобще темата може да се обсъжда, това е вредно.

Ще подкрепите ли регламентиране на родителски кооперативи за гледане на деца като забавачки в Закона за народното просвета?

Ами, тоя въпрос трябва да се обсъди, защото беше поставен въпросът и за читалищата. Значи, ако на територията на читалище има детска градина, която е регистрирана, нали, по съответния ред, естествено това вече си е детска градина. Ако тези кооперативи получат лиценз, че имат статут за детска градина или за предучилищна, това значи, че трябва да отговарят на определени изисквания, да. Но нека в новия закон да бъде обсъдено, защото те и сега се обединяват родители по някакъв начин. Но за да получат лиценз, че това е детска градина или предучилищна, те наистина трябва да минат през процедура на проверка и на доказване. Иначе ние с вас може да се договорим тук с всички...

Да си гледаме взаимно децата, но това не е детска градина.

Да си гледаме по кръгова система децата.

Какво ще първите със сградите на закритите училища? 20 казахте, че са закрити заради недостатъчен брой ученици...

Тази година 20.

...и прогнозирате до три години тоя брой да расте заради демографски причини.

Значи проблемът е, той беше обсъждан и тогава.

Ще ни останат ли училища, т.е. затварят се и ако се родят пак деца...

Лично държа на този етап сградите, училищна собственост, и имоти да не се пипат. Те могат да се използват само за образователни, социални и е добавено или хуманитарни цели. Ясно е и разбирам кметовете. Има места, където в близките 10, 20, 30 години прогнозата е, че няма да се заселят хора отново и да има деца. Обаче аз вярвам, че в градските селища в България, дори там, където сега е криза, те отново ще се развият. И не искам да изпадаме в ситуация, както в големите градове сега, когато тепърва ще се строят нови детски градини. Между другото тази тема беше повдигната още сега, когато обсъждахме изменението и допълнението в закона. Това, което ние засега позволяваме - да, тези сгради на училища могат да се превърнат в някакъв социален временно дом, може да се превърнат в място за провеждане на лятно зелено училище или нещо друго, включително и за хуманитарни нужди временно могат да бъдат използвани, но аз държа да се запазят, защото опитът показва от последните 20 години, виждаме в София какво стана, изчезнаха детски градини, наложи се да се строят нови. Аз вярвам, вижте демографската крива как върви в България, вече има деца.

Тоест училищата се заключват, ако няма деца, и ще се отключват като има.

Значи това не е мениджърско решение. Обаче в момента, няма да крием, има апетити на бизнесмени и всякакви среди. Училищата особено в градовете, нали, това са най-хубавите сгради и заемат най-хубавите места. Навремето в българските села и градове най-доброто място беше училището и църквата, дори и не другите обществени сгради. И естествено, че има различни апетити, но аз вярвам, че демографската криза в момента вече имаме нова вълна, имаме деца в 1-ви клас, ще се увеличава броят на децата. Затова не бива прибързано. Нека на този етап тази собственост . Да, ние позволяваме да се използва за други цели, пак казвам, те могат да бъдат образователни, ако не е училище, нещо друго. Могат да бъдат социални. Нека да се направи дом, старчески.

Но да може да си стане пак училище.

Но да може винаги да си стане училище, поне това...

Защо реформирахте реформата с матурите, с отпадането на малките, така наречени, матури за 5 и 6 клас? Да ви кажа, тамън децата свикнаха, че ще правят матури, и сега ги махат. Това е, така, една колебливост, която...

Не е така, за 5 и 6 клас хубаво е да има, имате предвид външното оценяване, нека да бъде след етап.

Е, синът ми прави в 5-ти клас, той сега много ви обича, че му махнахте в 6-и.

А какъв е резултатът?

Ами, става дума, че се настройваш за един модел, започваш да го правиш и в 6-ти клас ви го махат, нали, няма да споря кой е по-добрият.

Радостно години наред правим външно оценяване. Какъв е резултатът? Да сте почувствали, че това се е превърнало в инструмент за подобряване на системата? Аз пък го чувствам, че се е превърнало в инструмент, така, за пилеене на пари. Докато нямаме организационния и интелектуален потенциал всички тези резултати да станат инструмент за конкретна намеса за подобряване на качеството на обучение и резултатите, дотогава смятам, че е добре да има след определен етап, обобщавайки резултатите от етапа, всъщност ние, докато в България официално матурата не стане наистина вход и за българските университети, пак по въпроса защо се мъчат децата, след това пак на изпити.

Това ще говорим за университетите. Две-три минути за финал обаче, така, да се пошегувам с вас, търсихте опитността на британеца Кен Робин и попаднахте на любопитството към живота на Милена Дамянова. Така, доста...

Мисля, че шегата е неуместна, защото...

... шеговито се отнесоха към това ваше изказване, че взимате човек, дето се вика, не разбира от тази работа, не я е работил, обаче много е любопитен.

Тя не е била учителка, но тя има изключително голям...

Много любопитна, ако ще става...

... организационен опит в сферата на образованието.

... заместник-министър с любопитство към живота, да ви кажа, много любопитни има?

А вие не смятате ли, че едно от най-ценните човешки качества е любопитството от живота?

Така е, така е, ама, ако това е критерият, политическият, който ще се налага?

Сега ще ви кажа, дори не е политически. Това е чисто организационен. Аз например през годините, заемайки ръководни длъжности, като видя, че някой твърде много си разбира от работата и вече рутинно изпълнява задълженията си, започвам да мисля, че той трябва да бъде сменен с човек, който в хода на изучаване на всичките действия ще въведе много нови неща. Тя има огромен организационен опит в сферата на образованието и най-важното е, че тя е с мен в този екип във всичките битки, в добрия смисъл на думите, в парламента. На нас ни предстоят законодателни промени в сферата на училищното образование и тя е човекът, който най-добре ще се справи. Иначе трябва да бъда аз с новия. Между другото хората, които ...аз самият изпаднах отначало в голям стрес, защото борбата в комисия, независимо от наличието на мнозинство и в пленарна зала, това е една такава дълга материя, където само опитът помага. Така че тя е в момента най-добрият човек. Предстои ни наистина приемане и това е много отговорно, приемане на нов, модерен училищен закон.

Висшето образование и разтърсващата реформа, която по общо мнение в печата вие сте отложил или ще правите на части, които няма да са толкова разтърсващи. Честно да ви кажа, от всичко, което изчетох, аз не можах да разбера, какво сте си намерил като грешка, та си изтегляте проекта?

Нищо не съм си намерил като грешка. Аз нямам проект. Имам проект на ректорите за закон. Това не е грешка, че го изтеглям. Ректорите написаха по моя поръчка един текст, който трябваше да се превърне в проект за закон. Там има много хубави неща, но основното е, в него аз не видях модерността, не видях промяната. Той описва добре университетското битие. Много добре урежда неща, защото ректорите познават ежедневния живот, обаче ние имаме нужда от промяна. Защото оня ден посланикът на САЩ в София какво каза, в понеделник, когато се откриваше учебната година в УНСС. Той каза - след като младите хора не желаят, голяма част от тях, да учат в български университети, а търсят такива в чужбина, това означава, че българското висше образование трябва да се промени, за да бъде привлекателно за тях. Тоест ние като внасяме закон, не трябва да внасяме закон, който да запази съществуващите и сега отношения, а трябва да направим една решителна промяна, която да даде възможност нашите висши училища да станат като тези в Европейския съюз най-малкото.

Добре, в Европейския съюз може ли един ректор да е цял живот ректор, докато умре?

В различни страни... Е, чак докато умре.

Защото ще махнете мандатите.

Значи, в европейските страни има различна практика. Има страни, където няма ограничение на броя на мандатите. Това обаче е съпроводено с наличие на разделение на властите, на финансово-стопанската от академичната, или е съпроводено с добре организиран мониторинг, така че да не се допускат някакви грешки. Иначе много често при добрите ректори в България двата мандата не стигат за реализиране на плановете, които те са си поставили. И това ще се обсъжда тепърва. Аз самият като човек, който има почти два пълни мандата, трябва да ви кажа, че накрая вече наистина исках да променя живота си по някакъв начин, да се върна към академични занимания...

Вие го променихте.

Това не беше планирано.

Станахте министър.

Моите планове бяха, сега ми свършваше мандата и аз да се отдам малко на египтологията, защото...

Даде ли ви Симеон Дянков 4,5 млн. лева допълнително за стипендиите на студентите, които...

Това с него сме го договорили. Той обеща, че ще бъде изпълнено. Така че аз вярвам.

Понеже те тръгват в петък.

Те тръгват този месец, те сега имат за септември и той се нагърби с това да търси пари за стипендии. Ние вчера също имахме разговор. Аз му връчих и коментар върху бюджета за следващата година.

Аз ще мислите ли нещо да промените по това, което съобщиха от НАП? За проблема, че като завършиш училище юни и влезеш в университет октомври, за юли, август и септември ти не си осигуряван здравно.

Да.

Трябва ли да ходиш да ставаш самоосигуряващо се лице, да се осигуриш самичък, или не можеш да отидеш на доктор.

Аз благодаря за този въпрос, защото самият аз честно казано по тази тема, една от многото теми, с които трябва да се занимавам, специално тези дни не сме се занимавали, но ще възложа на главния секретар да направи някакви предложения. Тук няколко министерства...

Защото някак си глупаво е за три месеца, нали, да ти се обърква всичко, административно да се занимаваш с...

Така е. Очевидно ще трябва да усъвършенстваме тази система на осигуряване.

Взеха ли кредити вече първите студенти?

Имаме данни за доста голям интерес. Той не е такъв, какъвто се очакваше...

Към банките...

... да, към банките, но този процес ще се усилва, защото най-хубавото на тази система на кредитиране е, че майките, които имат вече по две деца, ще бъдат абсолютно освободени от това нещо. Така че подпомагаме младите семейства.