Ген. Бриго Аспарухов, бивш началник на Националната разузнавателна служба, депутат от ПГ на "Коалиция за България" в 39-ото Народно събрание – гост в „Денят” на Дарик.
Винаги съм избягвала да задавам общи въпроси. Позволявам си обаче тази вечер разговорът с вас да започне с един много общ въпрос и той е какво се случва в МВР?
За съжаление това, което се случва, навява много тъга, но това е пореден скандал, който през последните години, особено от прехода, не прави всъщност изключение. Заинтересовани политически сили се опитват да извличат дивиденти от един сектор, който е особено важен за нацията, за държавата, това е секторът национална сигурност. Струва ми се, че има много егоцентризъм у много хора, опитват се да се покажат пред обществото като борци за справедливост, борци против мафията, престъпността, а всъщност това, което липсва, е мисълта за държавата ни, мисълта за България. Този скандал пореден, който тресе държавата, не допринася ни най-малко за утвърждаване ако щете и на спокойствието на хората преди всичко, които са вглъбени в мисленето си, в своето ежедневие. Ни най-малко не допринася полза за онова, което трябва да се направи в сектора за сигурност - стабилизиране, спокойствие за служителите да си вършат своята работа.
Едновременно с това не може да се отрече, че очакванията на хората към органите за сигурност в страната са основателни, всеки ден стават все по-високи и по-високи, и очакват от хората, натоварени с това да осигуряват тяхната сигурност, тяхното спокойствие, да си вършат по-добре работата.
Предлагам да поразплетем нещата, които вече набелязахте. Кои са политическите сили, които се опитват да извлекат дивиденти от този скандал?
За съжаление те са в широкия смисъл на думата, но изразители и носители на скандала от тези дни това са хора от опозицията.
Днес, казвам, премиерът Станишев съвсем пряко ги назова - ДСБ и ГЕРБ.
Да, аз съм съгласен с онази част от мнението на премиера, изразено гласно пред всички, че това, и на президента едновременно с това, че тези скандали не носят никаква полза нито за държавата ни, за авторитета й. Но преди всичко на първо място, пак подчертавам, за спокойствието на хората. Омръзнаха вече тези неща. Аз съм привърженик да се води един разумен, спокоен диалог, а не да се изпада в истерика и да се води по такъв начин този спор, публичен, обществен, че да заблуждава обществото. Защото, откровено ви казвам, не съм вътре в нещата, разполагам с тази информация, с която разполагате и вие, и всеки български гражданин, който се интересува от това, но ми се струва, че вредата, която се нанася на сектора за сигурност, у служителите, които са натоварени да вършат тази работа, е огромна. Струва ми се, че обществото има много големи претенции към сектора за сигурност, но като че ли сега тези противоречия някак си преминаха границата и навлязоха изключително вътре в самата система. Хора, които са били в системата, доскоро или по-отдавна, срещу хора, които са в системата. Създава се впечатление за ефекта на микровълновата печка. Тоест? Нагрява се ядрото и може да се доведе до взрив. А този взрив, този взрив е много неприятен, защото той демотивира служителите от системата за сигурност, кара ги да търсят и да гледат към резервни изходи, да търсят заобиколни пътища. Няма концентрация, няма увереност. Липса на доверие от обществото към тях. И това просто е поразително вредно. Говорите малко метафорично, но на мен ми харесва въпреки това. Ще поговорим само след секундни за взрива, но преди малко казахте нещо интересно. Говорите за егоцентрици, които са в основата на този скандал и които рушат системата. Егоцентрици ли са ген. Атанас Атанасов, ген. Ваньо Танов? Хора, които са работили в системата, които я познават, надявам се, добре, много добре разбират, че дейността на тази система не върви гладко. Защото хората, които служат в нея, са извадка от нашето общество с всичките противоречиви качества, те ги носят в себе си. И ние като държава трябва да им дадем увереност, и като общество, че макар и с грешки те вървят в правилна посока. Това иска от нас и Европа, новото ни семейство. Това иска от нас и преди всичко всеки български гражданин. И затова аз считам, че много бързо трябва да се приключи с тази история. Органите, които са натоварени с разследването на конкретния случай, трябва да си свършат бързо работата и максимално да започне да се работи по същността на проблема ни, а той е борбата с корупцията, борбата с престъпността. Това мори хората, това ги озадачава, това ги тревожи. Как между другото гледате на ултиматума на депутата от "Коалиция за България" Татяна Дончева, че премиерът има не повече от 48 часа, за да отстрани вътрешния министър Румен Петков? Не, не, не. Не. Аз гледам несериозно на този въпрос. И ще ви кажа защо. Министър-председателят е избрал своя екип. Ако мислим в тази посока, трябва всички да сме солидарни с подобна позиция, не може да се работи с емоции. В случая много емоционално реагират много хора, подчертавам, че егоцентризъм има в много изяви, които наблюдавам, на хората, които участват пряко в този диалог и са носители на разкритията, в кавички или без кавички. Аз не гледам сериозно на поставяне на ултимативни срокове, и то от хора, които като че ли чакат подобни ситуации, които се явяват хранителна среда за тях и повод за активни изяви. Помните, че в началото на нашия разговор и малко преди това поставих едно условие, че не ми се влиза в такъв дебат, защото го считам за вреден, макар и в една малка част може да се каже, че е и оздравителен. Но това е под голямо условие. И тук е моментът да ви припомня, че 2001 г., когато започна работа 39-ото Народно събрание и аз бях депутат, внесох предложение да се състави една комисия, в която, която да бъде комисия за контрол върху дейността на специалните служби, но на паритетен принцип и под клетва на участниците, членовете в тази комисия. Защото, вижте, ето, комисия на парламента заседава и още не са казали каквото искат да кажат участниците и тези, които се явяват пред комисията, и вече знаят всички. Аз не съм против гласността, против това да се посочват слабостите на системата, на нейната дейност. Но не може така махленски да се размахват онези средства, с които системата си служи, за да научава онова, което е полезно за обществото, и да се противопоставя на него. Да, ако използвам вашата терминология, смятате ли, че Румен Петков ще падне жертва на този махленски скандал в МВР? Естествено, че такива желания у много хора има. Аз ги чувам и от средите на моята партия, чувам ги и от други хора, от опозицията най-вече. Но повярвайте ми, това не е нужно на България сега. Виждам у Румен Петков желание да бъде полезен на системата, да се опита да направи някакви реформи в системата. Самият премиер създаде, по негово предложение беше създадена агенцията за национална сигурност. Мисля си, че това е един добър ход, едно добро решение, което в крайна сметка води до един по-сериозен контрол върху дейността и на Министерството на вътрешните работи, т.е. на служителите, които допреди години се считаха за недосегаеми. Сега става ясно, че такива недосегаеми хора няма. Не може да се хвърля цялата вина върху дейността на министъра на вътрешните работи. Просто това е некоректно в голяма степен. С кого се е срещал, защо се е срещал, в крайна сметка това е голямата отговорност на един ръководител на такава голяма институция. А що се касае до останалото, за оставка вие говорите, струва ми се, че това е морален избор. В крайна сметка това е един особен момент, в който всеки може да прецени сам. Но аз не считам, че това е полезен ход за държавата.
