Един успял българин в Швейцария: Футболният съдия Владимир Овчаров

Владимир Овчаров
Владимир Овчаров / личен архив

40-годишният Владимир Овчаров заминава в Швейцария преди 6 години. За краткия си престой там успява да постигне забележителни успехи като футболен съдия. Свири мачове за Швейцарската чалъндж лига. Спортният път на Овчаров започва едва когато е на 7 г. в родния му Смолян. Извървял стъпка по стъпка мечтата си, той завършва Спортното училище в родопския град и след това в Националната спортна академия. Една година в живота му обаче преобръща целите и стремежите му. Докато очаква да чуе дали е приет да свири в „А“ група, на Владимир му се налага да замине със съпругата си в Швейцария. Позитивизмът, вярата и добре изградена ценностна система му помагат да си пробие път и на чуждата земя. Не само че не забравя годините на безпаричие, трудности и борба, но и до ден-днешен помага на много хора в нужда и затруднено положение.

Владимир Овчаров
личен архив

Разкажи ми за твоето начало в спорта, откъде тръгна всичко?

Започнах да тренирам футбол от много малък. И така няколко години, докато не реших да стана съдия. Шест месеца след началото на съдийската ми кариера в Смолян, бях ръководещ съдия във „В“ група. Важно е преди да започнеш съдийството да си играл футбол. Да си бил от другата страна. Трябва да ти е вътре в сърцето обаче това, иначе не можеш да станеш топ съдия. Много ми хареса съдийството. Започнах да привличам внимание. Даваха ми по-тежки мачове. После минах във втора дивизия. И след това логично кандидатствах за "А" група. Докато очаквах решението, стана така, че се наложи заради семейни причини да замина с жена ми в Швейцария. В България ми направиха CV, преведоха ми го на немски. Вкараха информацията в електронната система на УЕФА, за да може швейцарците като влязат, да видят, че наистина Владимир Овчаров е съдийствал 7 години във втората най-висока дивизия.

И какво последва в Швейцария? Как едно момче с мечти успява в чужда страна без дори да говори езика им?

Отидох с Guten Tag! На втората седмица след преместването ми там си подадох CV-то във Футболния съюз в Берн. Срещнах се с техния Боби Михайлов, който ми направи кафе, донесе ми вода, настани ме да седна, поговори си с мен без дистанция. Той ми обясни каква е структурата и стъпките, за да стана съдия там. Швейцарците обичат да приемат чужденци, които са развити в дадена сфера. Националният отбор в Швейцария по футбол е съставен от деветима чужденци и двама швейцарци. Приеха ме и ми казаха, че ще ми дадат шанс, но за всеки даден шанс - аз трябва да си извървя моя път.

Владимир Овчаров
личен архив

След това?

В рамките на два месеца те решиха по какъв начин ще ми дадат шанс, за да стигна това ниво, до което бях стигнал в България. Стартирах в тяхната регионална лига. Дори в началото се налагаше да ползвам преводач, защото не говорих добре езика. Всеки път идваше специалист от съдийската комисия да ме наблюдава и да ми дава оценка дали отговарям на техните изисквания. На четвъртия мач делегатът, който ме наблюдава, ми каза, че искат да ми дадат шанс в по-голяма лига.

Как стана един от 18-те професионални съдии на Швейцария?

Три месеца след началото ми дадоха съдбоносен мач за Купата на Швейцария на един голям турнир. Получих шанса да свиря на тест мачове за Чалъндж лигата. Всъщност Швейцарската футболна лига е съставена от 18 професионални съдии. Тези 18 съдии обслужват мачовете от професионалния футбол в Швейцария. За да влезе някой в тази група – някой трябва да излезе. Имах късмет, защото в същата година двама съдии излязоха.

Владимир Овчаров
личен архив

Планове след съдийската кариера?

Сега съм в процес на мислене. Имам идея, след като завърша съдийската кариера да стана треньор на всички тези 18 съдии.

Как ти се отрази успехът?

Аз съм този човек, който е бил и преди да замине за Швейцария. Минал съм през много бедни години. Един човек, който е постигнал нещо голямо в живота си, задължително е тръгвал от нулата. Не може да ми кажеш, че един човек, който е постигнал нещо много, благодарение на таланта си, е бил винаги богат човек. Всички топ спортисти са тръгвали от немотията. Немотията и нямането те карат да се бориш.

Владимир Овчаров
личен архив

А семейството къде е в житейския ти пъзел?

Винаги съм искал да имам едно стабилно семейство. Вече 20 години съм със съпругата си. Исках момче и момиче, и даже си го пожелах. Сбъдна ми се. Аз съм вярващ човек. Обърнах се към Господ, помолих го. Исках първо момче - даде ми момче, помолих се за момиче – даде ми момиче. Синът ми Мартин е на 19 години, а дъщеря ми на 10. Каквото съм си пожелавал досега, винаги се е случвало. Затова съм благодарен и помагам благотворително, но няма да кажа с какво точно.

Нова страст е навлязла в живота ти – планинарството. Там с какви амбиции си за развитие?

Идеята ми е до една година да изкача най-високия връх в Швейцария и след това най-високия в Алпите. Третата ми стъпка е Непал.

Владимир Овчаров
личен архив

Как един човек, който не спортува, може да се запали по това?

За да се запалиш да правиш нещо и да спортуваш, и да е за дълго време, трябва страшно много навици да промениш в себе си. Трябва да си готов да се лишиш от много неща и да правиш много неща. Ако искаш да се занимаваш със спорт и да видиш резултати след година или две - трябва да работиш.