В Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) Швейцария бяха извършени първите реалните тестове с Големия адронен ускорител (ГАУ), чиято цел е да пресъздадат условията във Вселената части от секундата след Големия взрив. Дългият 27 километра ускорител на елементарни частици се намира на 100 метра под земята край Женевското езеро и е най-сложният научен уред в човешката история. За изграждането му са похарчени над 9 млрд. американски долара, а строежът е продължил над 15 години.
Първите протонни лъчи с дебелина по-малка от човешкия косъм бяха пуснати на 10 септември в ускорителя със скорост, близка до тази на светлината. "Имаме лъч", обяви триумфално лидерът на проекта Лин Евънс. При следващия експеримент лъчът ще бъде пуснат в противоположната посока, а при успех ще се стигне и до сблъскване на двата лъча. Крайната цел е да се наблюдава реакцията на частиците при сблъскването им. От ЦЕРН се надяват експериментът да доведе до потвърждение за съществуването на частицата Хигс-бозон, наричана още частицата на Бог, за която се предполага, че дава масата на вселената. Когато ускорителят набере почти пълна мощност, в тръбата му ще се извършват по 600 млн. сблъсъка в секунда.
Преди старта на експеримента в световната мрежа гъмжеше от теории какво ще се случи, след като ускорителят заработи. Най-популярната вещаеше създаването на черна дупка, която ще погълне първо Женева, после Швейцария и Франция, после Европа и Земята, а накрая може би и Слънчевата система. Според друга ще се стигне до появата на антиматерия, а реакцията й с материята ще предизвика най-малко сериозен взрив. По-оптимистична прогноза предполагаше разкъсване на тъканта на времето и създаване на възможност за пътуване в миналото и бъдещето. Повечето учени, работещи с ускорителя, обаче, отхвърляха подобни страхове като "напълно неоснователни" и плод само и единствено на стремежа на медиите към сензации. Ето и теорията за опитите в ЦЕРН на доцент Тимен Тимев, психиатър и философ. Ако човечеството е настроило уши да слуша. Този експеримент е не само експеримент върху микрофизическата материя, микросвета на Земята, на планетата, той е също експеримент върху нашите мозъци, върху нашата психика. Той е опасен понеже до голяма степен е непредсказуем. Експериментът е направен там, поради принципа на квантова нелокалност, той всъщност се върши едновременно и върху нас. Ние може да сме далече на 3000 километра от ЦЕРН, но нелаколността означава, че частиците, които ще бъдат атакувани в ЦЕРН, които ще се раждат от двата протонни лъча и частиците, които движат нашите мисли и нашите психически процеси, те стават едни и същи частици, защото принципът на квантовата нелокалност означава, че най-малките кварки, електрони, те се намират навсякъде по цялото протежение между ЦЕРН и нас, и между нашите мозъци и нашата глава. Ние биваме въвлечени нелокално в квантовия експеримент. Не искам да кажа, че аз съм против този експеримент, напротив, и много го приветствам. Аз имам само едни възражения във връзка с това, че той е малко преждевременен затова, че ние можем да пускаме много големи енергии, но след това не можем добре да ги овладеем, но засега. Убеден съм в това, че всяка секунда персекум ще се появяват мини черни дупки. Именно появата не черни дупки е именно една от най-страшните теории, свързани с експеримента в ЦЕРН. Ако свием много енергия в много малко пространство, ние автоматически очакваме да се получи черна дупка. Затова е толкова голяма вероятността да мине черна дупка, въпросът е, че те ще се изпаряват за части от секундата и няма да има тревога. Тревогата е друга – не толкова, че ще загинем от черна дупка, а какво ще стане, ако наистина с тези мощности, свивайки толкова материя в толкова малко пространство, ако има паралелна вселена ще направим пробив в нея, т.е. ще получим това, което наричат „чероядни дупки”. Между различни вселени те могат да си комуникират и да се получат мостове, тунели между тях, благодарение на това, че много енергия ще се свие в много малко пространство. Ако наистина има паралелни вселени, по този начин ние ще ги докажем. Да, но тук вече могат да се появят много повече непредсказуеми ефекти, защото Вселената е много по-фантастична и умна от фантазията на нашия ум. Тук отново се явяват не толкова опасности, колкото абсолютно непредсказуеми неща, макар че ще кажем, че тези проходи са много малки и ние ще направим една много малка комуникация – ниво протон или електрон с паралелна вселена. Да, но не се знае, може пък паралелната вселена да реагира по друг начин, не според нашите очаквания. А цялата истина на 21 октомври тази година. Или някъде там. Позитивното в експеримента е, че този експеримент, когато стигне мощност на 21 октомври, но превиши тази мощност, той ще действа безкрайно стимулиращо ще подобри и ще ускори неимоверно еволюцията на човешката психика, на човечеството като цяло. Ако ние все още мислим не много адекватно, това е защото ние мислим с ниски фреквенции, поради нашето нелокално въвличане в експеримента. Фреквенциите на нашия мозък ще се стимулират и ще поемат част от високо честотните фреквенции на експеримента и нелокално човешката планетарна психика, това се нарича ноосфера, психическата обвивка на човечеството около Земята ще започне да трепти с много по-високи трептения. Ако на 21 октомври, когато експериментът стигне първоначалната си твърда мощност преди да заработи години, тогава ще може да достигне от няколко стотин, досега повече от 200 херца никога не е трептял човешкият мозък, ако той стигне да трепти с 400-600-800 херца, все пак до 1000, това неимоверно ще увеличи неимоверно интелектуалния, психическия, мисловен потенциал като цяло на човечеството. Ще има безкрайно окуражителна, стимулираща роля, обаче, експериментът продължи да увеличава своята мощ, може ли някой да спре лъва в момента на неговия скок? Въпросът е, обаче, какво може да се получи. Геометричните измерения на нашия мозък и на нашата психика могат да побират само известно количество трептене на енергетични вълни. Тогава, ако тези фреквенции станат не само няколко стотин, а станат няколко хиляди, което никога не се е случвало в еволюцията на мозъка, то тогава човешката психика трябва да се измести в едни по-горни, високи пространствени измерения. Тогава ще отидем в петото измерение, което сега е само мечта. И, за да ни се изясни всичко, което иска да ни каже доц. Тимев ето един поясняващ пример: В квантовия свят никога не можем да знаем къде точно се намира частицата, а тя се намира във всички възможни състояния като координати в пространството и във всички възможни истории във времето. Например, аз се намирам в хола, отсреща е вратата. Обикновено в нашия познат свят, за да отида до вратата, аз ставам от мястото и директно тръгвам към вратата, за да изляза. В квантовия свят частицата, която представлява сумата от всички свои възможни движения - една частица тръгва директно към вратата, друга частица, за да стигне директно към вратата излиза през прозореца и пак стига до вратата, друга пробива тавана, заобикаля и отива до вратата, четвърта отива до Токио и пак отива до вратата. Частицата се движи по всички възможни пътища, за да стигне до една цел. Ето това са големите мистерии на квантовата физика, която навремето побърка Айнщайн и той мислеше да се откаже от нея. Той откриваше квантовата физика и колкото повече откриваше, толкова повече се страхуваше, че Вселената ще бъде построена по някакви големи мистерии. Но ето и една от най-големите мистерии на Вселената: Най-вероятното състояние на Вселената, според мен, е черната дупка. Вселената, обаче, непрекъснато се бори срещу това свое най-вероятно състояние, защото от гледна точка на науката това, че да има Вселена, ние сега в момента да разговаряме, да има живот на Земята, да има планета, по-вероятно е да не съществува нашата Вселена, да не съществуваме ние това е много ужасно. Това е най-голямата мистерия в науката.
