Българските граждани очакват една друга политика, признава Михаил Миков
Българските граждани очакват една друга политика, признава Михаил Миков / снимка: Sofia Photo Agency, Юлиана Николова

Председателят на Народното събрание Михаил Миков в „Годината” на Дарик:

Цялото интервю може да слушате на Radio.DarikNews.bg

Да не оставим неизговорено това, което каза… чухте Бойко Борисов преди малко, че все сваляте цената на тока, а сам казвате, че парламентът плаща повече?

Ами получи се такава ситуация и сега ще направим една проверка да видим откъде идва това, защото няма как да се намаляват цените, включително и вчерашното изявление от страна на ДКЕВР за възможно намаление на нощната енергия, въпрос е и на фактури. Така че нека гражданите освен да гледат сметките си, както ги посъветва г-н Борисов, да гледат и за какъв период са.

„Протестиращият човек” става политик на годината. Протестите стават събитие на годината. Свидетелство за какво са протестите?

За събитие - да. За политик... трудно мога да го разбера, защото протестиращите протестират против политиците. Т.е., ако те станат политици, веднага се обезсмисля каузата.

Ама думата не идва от против, думата идва от „про”, от „за”.

От „за”, какво? За…

Свидетел „за”, това значи думата. Излизаш, за да се обявиш за нещо.

Е, ама нашите протести бяха против…

Ама, кои от всички протести? През февруари…

Февруарските - не. Февруарските бяха за тези неща, които се случват днес като политика на правителството.

Е, вие се хващате за последните протести.

Аз казвам за последните протести.

Но протестиращият човек влияеше върху политиката през цялата година.

Категорично, категорично. И трябва да влияе, защото това е атестатът за демократична България, но тогава когато добре формулира своите искания. Защото тези протести, които казват само оставка, тръгвайте си, без да искат нищо друго, трудна мога да ги сложа в политическата сфера.

Какво ще кажете на тези, които продължават всеки ден, всяка вечер да бъдат пред парламента, протестирайки?

Формулирайте разумни искания, които ние ще се опитаме да изпълним.

Според вас трябва ли мандатът на този парламент да се обвърже с резултат от евроизборите?

Несъмнено евроизборите през май ще се отразят върху цялостната политическа карта. Те или ще стабилизират управлението, или ще създадат среда за евентуални предсрочни избори.

А ако случайно спечелят БСП и ДПС повече гласове…

Стабилизиране.

…не е ли по-логично… Вие имате ли чувство, че ръководите стабилен парламент? Не е ли по-логично пак да има избори, ако се окаже, че народът подкрепя повече, отколкото е представен в парламента, коалицията, която управлява?

Има един възлов въпрос, който никой не оценява - въпросът за стабилността, за това как изглежда България, за предприетите политики и възможността във времето те да бъдат прокарани, примерно политиката в социалната сфера. Едни избори винаги водят до дву-тримесечен период, в който и след изборите се консолидира, конструира властта, и това е време, което практически се губи. Ако правителството срещне подкрепа и на европейските избори, чрез гласуването на гражданите за социалната политика, за политиката в областта на енергетиката, реиндустриализацията и другите политики, които бяха прокарани есента и лятото на тази година, то тогава може да се продължи напред.

Но вие ръководите парламент, в който има тежък проблем с това да осигурява кворума за взимане на решения.

Този проблем се оказа, че е решим. Парламентът, особено на есенната сесия, е изключително ефикасен, не само с осемте проведени заседания - извънредни, не само с тези около 250 заседателни часа, с парламентарния контрол, с новата форма на парламентарен контрол, с директното излъчване на заседания на комисии, които правят парламента по-прозрачен, по-транспарентен за решенията, които се вземат. Всичко това са постижения на българския парламентаризъм в тези 135 години, които ще отбележим догодина. Иначе другият въпрос, в историята на България преди 1944-та година е имало доста ситуации,в които българският парламент не е могъл да функционира като монолитен, хомогенен орган. Спомням си манифеста за независимостта 1908-ма, и трябва да минат две-три години, да се променят съставите на парламента, за да се вземат решения за конституционните промени, които провъзгласяват независимостта, една иначе безспорна кауза. Т.е. има трудни моменти, но когато надделява общото усещане в политиците, в народните представители, за важността на това, което върши Народното събрание, тогава има и резултати.

Има ли такава кауза в момента?

Каузата, социалната кауза е доминираща в работата на тези две сесии през тази година, каузата, която беше предизвикана от протестите в началото на годината.

Кой е най-важният закон, според вас, който прие парламентът?

Е, несъмнено бюджетът, бюджетът, който сменя курса на крайния монетаризъм към една по-социална политика и развитие. Развитие, което се изразява в кратичкото послание на премиера - реиндустриализация.

Ободрявате ли спирането на реформи, като тази в пенсиите например… Сам говорите за дългосрочни съгласия, а ето пример, където няма такова…

Обикновено под реформа се вкарват много често мерки, които връщат социални права назад. Одобрявам в тази ситуация спирането на ръста на пенсионната възраст, независимо от монетарните и фискални съображения. Нека да завърти колелото на икономиката, нека да спадне безработицата и тогава отново да погледнем, защото много лесно се премахват социални права, а после много трудно чрез законодателството можем да се върнем към тях.

Вие сте един уважаван юрист. Какво ви накара да се съгласите да се пише чисто нов изборен кодекс, когато отлично знаете, че в новия кодекс ще бъде преписано 3/4 със сигурност от стария, че това не е добра историческа практика, да се пишат непрекъснато нови закони.

Вие отваряте големия въпрос за качеството на законодателството, включително изборният кодекс, сега действащият, предишният парламент…

Ако има нещо некачествено, поправете го.

… избра този подход, но се оказа, че систематично, първо, систематиката на това творение на 41-ото Народно събрание е доста объркано с оглед закона за нормативните актове, с оглед добрата законодателна практика. На второ място, в него имаше доста въпроси, които трябва да се уреждат на подзаконово равнище, включително с решения на Централната избирателна комисия, които бяха вкарани в закона, това трябва да се изчисти. На трето място, трябва да се постигне пълна кодификация. В него не се уреждаше… Не се уреждаха изборите за Велико народно събрание, те сега се уреждат. Това са все основания за нов. А иначе за всички е ясно, че изборната материя не може да бъде кой знае колко различна. Тя е изпробвана в България в последните 20 години с изключение на четири-пет новички неща, като вземем преференциите и други…

Мненията са, че печелите време, нали, докато разгледате един голям кодекс, не е същото като да поправите дори 100 текста в съществуващия…

Е, няма как… Ами, за какво печелим време?

Ами, уж, че няма правила, по които да стане.

Не, не, правила си има и в момента, има действащ изборен кодекс, няма политически и обществени условия за предсрочни избори, парламентарни, а новото изборно законодателство или систематизираното изборно законодателство ще бъде прието в срок, за да осигури европейските избори.

А за Велико народно събрание?

Не мисля, че тоя въпрос е злободневен, не мисля, че той стои в дневния ред на обществото днес. Основните въпроси са социалните, въпросите за раздвижването на икономиката, за ръста на икономиката и за една друга политика, която очакват българските граждани.

За какво се разкайвате през 2013 г.?

Чак да се разкайвам… съжалявам, че не можахме да постигнем това качество в законодателството, което е необходимо, но е бавен, тежък, труден процес, трупане на капацитет, по-добра комуникация с Министерски съвет и съответните министерства при изготвянето на законопроектите, това е и цел на следващата сесия, да продължим в тази посока. Нашето законодателство има нужда от сериозен преглед, за да бъде по-разбираемо, по-достъпно, по-ясно за тези, от които искаме да го спазват, всички български граждани, и за тези, които го прилагат, правораздаването.

За какво сте „за” през 2014 г.?

Да продължи тази политика, която дава шанс на България за развитие в икономиката. Да продължи тази политика, която мисли и за тези, които се чувстват извън борда на държавната политика, извън борда на общественото развитие, и съм „за” консолидирани позиции по важните въпроси, демографският въпрос, битката с бедността и, разбира се, консолидирани и широко коментирани позиции по европейските въпроси. Нещо, за което парламентът също е длъжник от тези две сесии, т.нар. ексанте процедури, предварителното широко обсъждане на парламентарния подиум, в комисиите, на позициите на България по формиране на европейските политики, макар че доста години вече сме в евросъюза, все още механизмът на предварителните позиции на България, на обсъждане на интересите на България в голямото европейско семейство и начинът, по който можем да прокараме тия интереси при изработването на директивите и регламентите, не е достигнал онова равнище, което осигурява пълна защита на националния интерес.

Председателят на Народното събрание Михаил Миков в студиото на „Годината”. Весела Коледа и Честита Нова година!

Весела Коледа на Дарик, на вас, г-н Вълчев, и на българските граждани, с един по-уверен поглед в бъдещото през 2014 г.