Интервю с посланика на Република Франция в София Етиен дьо Понсен:
Преди няколко дни се навърши една година от завръщането на българските медици от Либия. Това беше един случай, с чието разрешаване изключително силно се ангажира Франция, лично президентът Саркози и дори бившата му съпруга Сесилия. Как точно Франция постигна освобождаването на сестрите?
Мисля, че обяснихме добре на няколко пъти какво точно стана. Нямаше някаква определена цена, която беше платена. Това бяха колективни усилия на Европейската общност, за да се освободят медицинските сестри и лекарите. Но имаше определено настояване от страна на френския президент Никола Саркози и неговата съпруга Сесилия и фактически ние предлагахме в замяна Либия да възвърне подобаващото си място в международната общност. Това и стана. Защото сега Либия е партньор в Средиземноморския регион. А по отношение на сестрите и лекаря, аз ги приех вчера на приятелски обяд и разговаряхме за живота им сега. Как бихте коментирали настоящата ситуация - начинът, по-който живеят сега, това, че те твърдят, че са изоставени от българското правителство и че само Франция се грижи за тях? Техният юридически статут е доста сложен, защото либийската им присъда не е отменена и това не им позволява например да пътуват в редица страни. За разлика от други заложници, които като ги освободят, имат всички граждански права, тяхната ситуация е малко по-особена, защото този присъда не е била отменена. Значи не е имало някаква политическа сделка и единственото, което Либия е получила, е това, че се е завърнала като пълноправен член на международната общност? Да, международно признаване на Либия и компенсации за другата страна на тази драма – либийските деца. А от кого бяха поети компенсациите? Това беше цял механизъм, който се пилотираше от ЕК, и който стана възможен чрез многобройни преговори. В тази връзка как се вписва фактът, че Либия не стана пълноправен член на Средиземноморския съюз? Не, Либия е пълноправен член, просто на учредителната среща на 13 юли господин Кадафи не пожела да отиде и изпрати своя външен министър. Но това си е либийско решение. Миналата седмица бяха оповестени мониторинговите доклади на ЕК за България и Румъния, в които България беше критикувана особено остро за несправянето с корупцията и организираната престъпност и за неуспешното усвояване на еврофондовете. Какви са обществените реакции във Франция на така изложените проблеми на България като член на ЕС? Знаете, че това е дълготраен процес – България и Румъния са под наблюдение от ЕК чрез такива редовни доклади. Този доклад беше широко обсъден и в Париж, и в другите европейски столици. Това, което казва Комисията, е вярно и уравновесено. Сега на българските власти се пада задачата просто да отговорят на тези критики, които са формулирани в доклада. На фона на тези критики беше ли грешка или прекалено прибързано приемането на България и Румъния в ЕС? Не, България има своето място в ЕС и нейното членство от една страна е много позитивно. Тя е член на европейското семейство. Естествено, има трудности – тези, които са описани в доклада. Но ние колективно сме решени да й помогнем, за да може тя да разреши тези проблеми. Все пак има ли някаква поука от Българския казус за ЕС и страни като Франция? Как това ще се отрази по-нататъшното разширяване? Разширяването е една друга тема. То следва своя курс с Хърватска и Турция, но това, което е сигурно, че страните трябва да са добре подготвени, за да влязат в Евросъюза. По време на посещението на премиера Станишев в Париж, президентът Саркози обеща да изпрати един от своите съветници, който да помогне в работата на новосъздадената ДАНС. Как точно ще бъде реализирана тази помощ и какви резултати би следвало да се очакват от нея? Това помощ от страна на Франция за справяне с корупцията и организираната престъпност ли е? По време на визитата на Сергей Станишев се констатира, че има много голяма близост между двете страни. Те подписаха един Договор за стратегическо партньорство, който включва и такава точка за вътрешната сигурност. Ние много харесваме новата структура ДАНС, това, което тя прави, и нейният директор г-н Сертов. Вече имаме един експерт, който работи в МВР, и спокойно можем да го пратим в ДАНС, но там има някои технически подробности, които трябва да се уредят. Как точно ще помага този съветник, който ще дойде в ДАНС? Той може да даде съвети, включително по повод организацията на работата, но същността на работата ще се извършва от българските власти. Един от четирите приоритета на Френското председателство на ЕС е енергийната политика. Притеснена ли е Франция от енергийната зависимост на Европа от Русия и как вижда решението – в ядрената енергия, алтернативните горива, възобновяемите енергийни източници, газопровода „Набуко” или нещо друго? Енергетиката е един от приоритетите, но по-скоро под ъгъла енергетика-климат в перспектива за намаляването на вредните емисии. Знаем, че България има амбицията да стане център за разпределение на енергийни ресурси и много се радваме на това. Радваме се също така, че България залага на ядрената енергетика, защото вярваме, че тя е екологично чиста. Все пак предимно страните от Източна Европа са силно зависими от Русия? Доколко това е проблем за Франция? Франция отдавна има една политика на разнообразяване на енергийните източници. Тя внася както от Русия, така и от Норвегия и от Алжир. Турция прекъсна преговорите за включването на Газ дьо Франс в газопровода "Набуко" заради френското признаване на арменския геноцид. При това положение, може ли и иска ли Франция да подкрепи "Набуко"? Голямата компания ГДФ наистина искаше да участва в "Набуко" и наистина имаше едно блокиране от страна на Турция, но ние бяхме поддържани от всички други страни, включително България. Съжаляваме за това решение на Турция, тъй като ГДФ е една от най-големите фирми-доставчици на газ в Европа. ГДФ подписа един договор с „Булгаргаз”, така че остава активен в региона, въпреки, че не е участник в проекта "Набуко". На този фон ще предприеме ли Франция стъпки да помогне за осигуряването на доставките за "Набуко"? Не може първо да ни изключват от проекта, а после да искат от нас да съдействаме, за да се пълнят газопроводите. Но ГДФ има много интересни проекти за сътрудничество в България. Какви са целите и функциите на Средиземноморския съюз, наскоро създаден по инициатива на президента Саркози? Въпреки гаранциите, дадени през март на Турция, не е ли основната му цел да отклони Турция от стремежа за членство в ЕС? Няколко пъти вече ясно сме казвали какъв е отговорът на този въпрос. Средиземноморският съюз е отделен проект и не е конкурент, така да се каже, на ЕС. Премиерът на Турция г-н Ердоган беше в Париж при учредяването му и той много добре разбра за какво става дума. Друг основен приоритет на Френското председателство е развитието на общата отбранителна политика на ЕС. Двадесет години след края на студената война САЩ остават основен, ако не и единствен гарант на границите в Източна Европа. Кога можем да очакваме ЕС, воден от страни като Франция, сам да гарантира сигурността на всичките си страни членки? Мисля, че трябва добре да разграничим нивата, за които говорим. Що се отнася до една генерална обща сигурност в Европа, тя се осигурява от НАТО и впрочем голяма част от страните членки на ЕС са членки и на НАТО. От друга страна ЕС трябва да поеме своите отговорности, за да даде сигурността в перифериите на своите граници и вече знаем, че има доста такива операции. Двете организации по-скоро се допълват, отколкото се конкурират. Това, което предлагаме в нашите приоритети, е да подобрим ефикасността на европейските военни мисии. Трябва да свършим няколко неща, за да можем по-бързо да изпращаме войници, да сме по-ефективни. Как гледа Франция на възможността да отстъпи ядрения си арсенал заедно с Великобритания на ЕС в бъдеще? Ние все пак напредваме стъпка по стъпка. Пък и не съм сигурен, че има някакво искане от страна на ЕС за такова нещо. Но в една по-дългосрочна перспектива – защо не? Както сме казвали – сигурността на нашите съседи е много важна за нас и това е част от нашите първостепенни интереси. Знаете, че когато първостепенните интереси са заложени, тогава можем да си позволим използването на ядрено оръжие. Френското председателство на практика има и пети приоритет – успешната ратификация на Лисабонския договор, който наскоро бе отхвърлен от ирландците чрез референдум. Неговият предшественик Конституционният договор бе отхвърлен по подобен начин от френските избиратели през май 2005 г. Кое в тези договори плаши гражданите на западноевропейските страни? Засега процесът е много ясен. Продължава ратификацията на Лисабонския договор. Засега 22 или 23 страни са го ратифицирали. Най-вероятно в края на годината те ще бъдат 26. И сега очакваме от нашите приятели ирландците да ни кажат как те виждат нещата. Знаете, че г-н Саркози беше в Ирландия, за да види какво мислят да правят те. И премиерът на Ирландия трябва да дойде във Франция през октомври с конкретни идеи как да се деблокира ситуацията. Изборът е доста прост - или оставаме с Договора от Ница, или преминаваме към Договора от Лисабон. Ако изберем Ница, това означава, че разширяването спира, защото с тези институции, които имаме, не може повече да продължим с разширяването. Разбира се, Лисабонският договор е по-интересен. Той е крачка напред и затова се борим за него. Франция беше четвъртата страна, която призна независимостта на Косово дори преди още САЩ и Великобритания да го направят. Какви бяха мотивите на Франция за този ход? Не се ли опасявате, че независимо Косово може да дестабилизира целия регион като започне с Македония? Мисля, че ние просто легитимирахме една ситуация, която от няколко години изглеждаше така - Косово беше извън Сърбия. Това беше част от един дълъг процес. Имаше доклад на г-н Ахтисаари. В крайна сметка нещата станаха по-добре и минаха по-добре от очакването и много други държави последваха нашия пример, признавайки независимостта на Косово, даже и България. Продължаваме много внимателно да следим ситуацията, но можем да кажем, че в настоящия момент нещата са под контрол. Не се опасявате от разпалване на кризата в Македония например? Македония може да ни притеснява, но не е пряко свързана с Косово. По време на посещението на премиера Станишев в Париж стана ясно, че сделката за корветите най-сетне ще се реализира, макар и в наполовина по-малък размер. Знаем за проблемите, които възникнаха при избирането на френската компания за доставчик, преди това беше избрана холандска компания. Не е ли това всъщност една политическа сделка и има ли тя нещо общо с френската помощ освобождаването на българските медици от Либия? Не, и доказателство за това е, че този конкурс за избиране на доставчик предшестваше много поставянето на въпроса за медицинските сестри. Докато г-н Саркози беше в България, той поиска изясняване на ситуацията в някои технически параметри. Имаше преговори, които се водеха, изясниха техническата част, и когато г-н Станишев отиде в Париж, вече можеше да анонсира официално покупката на две корвети. Мисля, че важността на този проект е в това, че той отговаря на искането на Българските военноморски сили да имат такива кораби. Той е много интересен също и, защото има индустриално сътрудничество, при което може френски корвети да се строят във Варна. Това е един проект с дълготрайни последици и една помощ, оказана от френските военоморски сили на българските. Франция е шестият по големина външнотърговски партньор на България след Русия, Германия, Италия, Гърция и Белгия, но е едва на петнадесето място по инвестиции. Защо интересът на френските инвеститори към България е толкова нисък и как може България да привлече повече френски инвестиции? Мястото на Франция в България като инвеститор не е това, което би трябвало да бъде. Първата страна на въпроса е, че се изисква много от френските предприятия и знаете, че в контекста на глобализация много страни предявяват такива оферти. Може би има и някаква липса на добър имидж от страна на България към френските фирми, но с това стратегическо партньорство, което подписахме, се надяваме ситуацията да еволюира в положителна насока. Това е една от моите цели тук като посланик. Работя много силно с моя екип, за да може този имидж да се подобри. В северната ни съседка Румъния има много по-масивни френски инвестиции. Те само на по-добри икономически условия ли се дължат или традиционно по-близките отношения между Франция и Румъния повлияват на това? Да, има близост между Франция и Румъния, но също така румънците се бяха специализирали в такива области, където французите също са специалисти като автомобилостроенето. Френските фирми, които са се установили тук в България – има такива – са много доволни от това установяване и понякога, когато имат избор между Румъния и България, избират България. Заводът Монтюпе, който прави части за автомобили, много скоро ще открие свой завод в Русе. Значи може да има раздвижване в тази насока. Броят на френските туристи, посещаващи България, е почти същият като тези от страна с размерите на Швеция. По брой на туристи в България Франция отново е петнадесето място. Кое може да привлече повече френски туристи в България? Първо да кажа, че френските туристи в България се увеличават много бързо - от порядъка на 15-20% годишно. Френските туристи са малко по-различни от скандинавските, да речем, които пристигат с чартърни полети и седят на плажа и в хотела през цялото време, а между плажа и басейна понякога спират на бара, за да изпият по една бира и понякога повече от една... Французите искат да опознаят повече страната. Разбира се, ходят и на плаж. Може би обичат да ходят на по-затънтени места, да обикалят повече – един по-качествен туризъм и може би по-интересен за българската икономика. Културният туризъм ли е това, което липсва на България? България има много силни страни в туризма и не трябва да се ограничава единствено с този плажен туризъм, а да разнообрази своите услуги. Има много добър потенциал. На фона на световния триумф на англосаксонския език и култура, не загуби ли френската култура и франкофонията позициите си в България, които имаше по времето на социализма? България е част от франкофонията от 1993 г. и франкофонията присъства във всички прослойки на обществото. Най-вече съществуват тези езикови гимназии, от които хората излизат много добри франкофони, които веднага след това могат да заминат да учат във Франция или в други франкофонски страни. Това е едно голямо богатство за хората, които учат там, и за България като цяло. Мисля, че това е много силна страна на българите - доброто владеене на чужди езици. Това, че тя принадлежи на франкофонията е едно допълнително богатство. Културното сътрудничество е много интензивно. Имаме силни моменти – изложбата Пиер Ижу. Скоро през октомври ще ни гостува Комеди Франсез. Има голям интерес от страна на българската публика към френската култура. Избирането на президента Саркози и други водещи десни политици като Меркел и Берлускони означава ли триумф на дясната идея в Европа? Означава ли това, че България би могла да се радва на по-силна подкрепа от страни като Франция на Саркози, ако имаме дясно управление? В международните отношения дали си отдясно или отляво не е толкова важно. Личните отношения между президента Саркози и премиера Станишев са много добри. Така можахме да напреднем по стратегическото партньорство например. По-скоро човешките отношения и политическата воля са по-важни. Знаете, че Саркози и испанският премиер-социалист Сапатеро също имат много добри отношения. Кое е това, което Ви впечатлява най-много в България, и кое най-много Ви отблъсква тук? Много ми харесва разнообразието на пейзажите. В много малък обсег можем да видим средиземноморски и планински пейзажи. Това, което винаги ме впечатлява, когато пътувам из България, е като виждам колко много земи са пустеещи. Във Франция, където има една селска култура, винаги е много изненадващо да видиш пустеещи земи. Малко е жалко и понеже виждаме как цените на продуктите се вдигат. Това, което не ми харесва, е състоянието на пътищата и това, че често се случва покрай тях да има много боклуци. Имам чувството, че хората си изхвърлят боклуците през прозореца на колата. Това е много жалко, защото този жест замърсява един много красив пейзаж, а да не го направиш не струва почти нищо – само малко информация в училище или другаде. Понякога ми се иска да спра и да събера тези боклуци. Струва ми се, че трябва да лансираме такива кампании, за да спрат хората да правят това. Това е, което не ми харесва, но това, което ми харесва, е по-важно от това, което не ми харесва. Това ли разказвате на близките и приятелите си за България, когато се връщате във Франция? Не, не само това. Казвам им, че ние имахме привилегията да бъдем от добрата страна на желязната завеса и да не сме петдесет години под комунизъм. Преди войната в Европа сме били в едно общо европейско семейство. Ние сме имали късмет, но французите не си дават сметка за това. Когато познаваме историята на България, по-добре разбираме трудностите, които тя изпитва, за да достигне европейските стандарти.
