Европейската комисия (ЕК) предоставя насоки на държавите-членки за провеждането и координацията на фискалната политика за 2024 г. с оглед на предизвикателствата, пред които са изправени публичните финанси и икономиката, съобщиха от ЕК.
От там уточняват, че фискалните политики следва да са насочени към осигуряването на средносрочна устойчивост на обслужването на дълга, а също и към насърчаването на устойчив и приобщаващ растеж във всички държави членки.
Общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж, която предвижда временно отклонение от бюджетните изисквания, които обикновено се прилагат в случай на сериозен икономически спад, ще бъде дезактивирана в края на 2023 г.
Приключването на периода, през който беше в сила общата клауза за дерогация, ще доведе до възобновяване на специфичните за всяка държава препоръки относно фискалната политика, които са количествено определени и диференцирани въз основа на предизвикателствата, свързани с публичния дълг на държавите-членки.
Повишаването на минималната заплата ще увеличи дефицита в хазната
Еврокомисията отбелязва също, че продължават обсъжданията на преразгледаната рамка за икономическо управление въз основа на насоките на ЕК, представени през ноември 2022 г. Докато не започне да функционира нова рамка за икономическо управление и с оглед на новата реалност след пандемията, не е целесъобразно да се възобнови прилагането единствено на правилата на Пакта за стабилност и растеж, които бяха в сила преди задействането на общата клауза за дерогация през 2020 г.
Тъй като все още не е въведена нова правна рамка, основана на резултатите от текущия преглед на икономическото управление, действащата правна рамка продължава да се прилага. Същевременно, за да се даде възможност за ефективен преход към функционирането на бъдещия набор от фискални правила на ЕС и за да се вземат предвид настоящите предизвикателства, някои елементи от насоките за реформа на ЕК биха могли да бъдат включени в цикъла на фискалния надзор.
ЕК е готова да предложи специфични за всяка държава препоръки относно фискалната политика за 2024 г., които са в съответствие с фискалните цели на държавите-членки, определени в техните програми за стабилност и конвергенция.
Освен това ЕК ще продължи да поставя акцент върху публичните инвестиции. От комисията уточняват, че всички държави-членки следва да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират ефективното усвояване на средствата по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, по-специално за екологичния и цифровия преход.
Държавите-членки се приканват да определят в своите програми за стабилност и конвергенция фискални цели, които отговарят на критериите за фискална корекция, определени в насоките за реформи на ЕК, както и да обсъдят как техните планове за реформи и инвестиции се очаква да допринесат за фискалната устойчивост и устойчивия и приобщаващ растеж в съответствие с критериите, определени в насоките за реформи.
От там уточняват, че фискалните политики следва да са насочени към осигуряването на средносрочна устойчивост на обслужването на дълга, а също и към насърчаването на устойчив и приобщаващ растеж във всички държави членки.
Общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж, която предвижда временно отклонение от бюджетните изисквания, които обикновено се прилагат в случай на сериозен икономически спад, ще бъде дезактивирана в края на 2023 г.
Приключването на периода, през който беше в сила общата клауза за дерогация, ще доведе до възобновяване на специфичните за всяка държава препоръки относно фискалната политика, които са количествено определени и диференцирани въз основа на предизвикателствата, свързани с публичния дълг на държавите-членки.
Повишаването на минималната заплата ще увеличи дефицита в хазната
Еврокомисията отбелязва също, че продължават обсъжданията на преразгледаната рамка за икономическо управление въз основа на насоките на ЕК, представени през ноември 2022 г. Докато не започне да функционира нова рамка за икономическо управление и с оглед на новата реалност след пандемията, не е целесъобразно да се възобнови прилагането единствено на правилата на Пакта за стабилност и растеж, които бяха в сила преди задействането на общата клауза за дерогация през 2020 г.
Тъй като все още не е въведена нова правна рамка, основана на резултатите от текущия преглед на икономическото управление, действащата правна рамка продължава да се прилага. Същевременно, за да се даде възможност за ефективен преход към функционирането на бъдещия набор от фискални правила на ЕС и за да се вземат предвид настоящите предизвикателства, някои елементи от насоките за реформа на ЕК биха могли да бъдат включени в цикъла на фискалния надзор.
ЕК е готова да предложи специфични за всяка държава препоръки относно фискалната политика за 2024 г., които са в съответствие с фискалните цели на държавите-членки, определени в техните програми за стабилност и конвергенция.
Освен това ЕК ще продължи да поставя акцент върху публичните инвестиции. От комисията уточняват, че всички държави-членки следва да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират ефективното усвояване на средствата по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, по-специално за екологичния и цифровия преход.
Държавите-членки се приканват да определят в своите програми за стабилност и конвергенция фискални цели, които отговарят на критериите за фискална корекция, определени в насоките за реформи на ЕК, както и да обсъдят как техните планове за реформи и инвестиции се очаква да допринесат за фискалната устойчивост и устойчивия и приобщаващ растеж в съответствие с критериите, определени в насоките за реформи.
